Самоубилата се внучка на Яворов Василия Стоилова нарисувала смъртта си

Внучката на известния художник Васил Стоилов и правнучка на Пейо Яворов – Василия, е решила да сложи край на живота си, защото не се чувствала пълноценна.

Тежащата 25 килограма жена страдала от куп странични болести, които съпътствали анорексията й. За разлика от връстничките си тя нямала дори менструален цикъл. Обърканите й хормони създавали проблеми и тя често сменяла настроенията си. За капак в последните месеци зрението й рязко намаляло. Стигнало се до там, че за секунди черно перде сякаш се спускало пред очите й и тя се блъскала в предмети и мебели.

Приживе Василия определяла себе си като ефирно и леко същество, което сякаш не е родено, за да живее на тази земя. Без да осъзнава какво ще й коства отказът от храна, тя решава да не слага и залък в устатата си, като по този начин изразява своя бунт към несправедливостта в обществото.

„Всичко започна с едно тотално отвращение към света на консуматорите, към изцяло потребителската нагласа на хората.

Опитах се да се откажа от материалното.

Пък и нещо друго не ми даваше мира. Гледах от прозореца как хората ровят в кофите за боклук и се питах: „Ако те не могат да ядат нормално, защо аз да мога? Честно ли е?“. Разбира се, имаше и други причини. Бунтувах се срещу стереотипите. Имах дълга руса коса – като тази на майка ми. В един момент я пребоядисах черно. Просто така. За мен всяка красота, която не е изпълнена със съдържание, е глупава и стереотипна. Принципно нищо човешко не ми е чуждо. Дори обичам да рисувам себе си в картините„, разказвала е пред журналисти, гостували в дома й, изпълнен с приятен мирис на боя и на прясно изсушени платна, майсторката на четката.

Василия обичала всичките си картини, защото й били като родни деца. Най-много си харесала творбата, озаглавена „Пламък“ и показана на нейна изложба преди близо 10 години. В нея тя е изобразила себе си като скелет, свит в пламъка на горяща свещ. Днес приятелите й са склонни да мислят, че тя е видяла и нарисувала ранната си смърт. Усещала е, че слабеейки тялом, ще се пресели в един ефирен свят на справедливост и не се е страхувала от фаталния край. Дори се е стремяла към него.

С години се опитвала да живее с мисълта, че материалното е нещо лошо и трябва да бяга от него. Така се стига до анорексията, с която се сблъсква за първи път на 13 години, лекува се и уж се оправя, но не за дълго.

4 пъти надвива тежката болест обещава си да се храни нормално, не се получава. Налагало се да отсъства от училище и пропуска цели три години от средното се образование. В последствие ги наваксвала, но последиците върху организма й били жестоки.

„Анорексията беше станала моят храм. Чувствах се укрепена в болестта. И някак си силна. Станах 27 килограма, а исках да бъда все по-лека и по-лека. Всички любопитстват и питат за болестта ми. Разбирам ги хората. Ще кажа, че анорексията е болестта на тайните, на заблудите, на постепенното създаване на един отделен свят, в който се превръща паралелната ти реалност. И само в това кътче ти си разбран, защитен, сигурен. То е нещо като твоето убежище или тайно скривалище, за което никой не бива да знае.

Налага се да лъжеш първо себе си второ – близките си“, изповядала е далечната родственица на поета Пейо Яворов.

Така се стигнало до липсата на зрение – факт, който Василия трудно преживявала, защото нямало как да рисува, а картините всъщност били най-реалното нещо в живота й, разбира се, след майка й Явора и пастрока й Кен.

Навярно след загубата на сетивна връзка с видимия свят Василия е решила да премине в пространството, за което само е чувала и чела в дебелите книги. Свят, който по думите й е пълен с красота и хармония и в който се оглеждат двете хубави очи от стихотворението на прадядо й Пейо Яворов „Две хубави очи“ .

Навръх Великден младата художничка направи своя фатален скок от 8-ия етаж на жилищната кооперация, която обитаваше заедно с грижовните си родители.

Вторият й баща – японецът Кен, когото тя запознава с родната си майка по време на самолетен полет до Токио, искрено страдал от голямата загуба. Именно той вдъхновил Явора да напише в некролога, съобщаващ тъжната вест: „Роди се като усмивката на ранното лято и отлетя като утринна сълза в пролетта.

Сезоните са отвъд – в четирите сезона на картините ти. Ще се срещаме винаги с тях“.

С голяма болка известната оперна певица признава, че Василия се отказала да живее още през юли 2011 г. Животът й се струвал безинтересен и скучен. Отказала са дори от пушенето на цигари, защото и папиросите не й доставяли никакво удоволствие. „Грижех се за нея като за малко дете. Хранех я с пюрета, беше толкова слаба – под 25 килограма, като врабче, че трудно ходеше. За разходки навън ползвахме инвалидна количка“, разказва през сълзи разстроената майка.