Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, ний искаме свобода, човешки правдини.“ Авторството на този стих се приписва на министър-председателя Стефан Стамболов. Самият той живял в рязък разрез с култовата си поетична творба и от управлението си извлякъл огромна лична изгода.
Изследователи на живота и делото му твърдят, че експремиерът имал разработени десетки схеми, по които се обогатявал безсрамно. На базата на задкулисните му сделки спокойно може да се твърди, че той е сред основоположниците на българската корупция.
Макар да гушел значителни суми под масата, Стамболов давал вид на изключително честен политик. Веднъж на улицата го спрели някакви бизнесмени и му предложили подкуп. Премиерът се възмутил от офертата и цялата кръв се качила в лицето му. Почервенелият от гняв управник не се сдържал и ударил шамар на един от хората, опитали се да го рушветосат.
Естествено тази случка, описана от граф Робер дьо Бурбулон, по никакъв начин не може да послужи като доказателство за неподкупността на Стамболов. Че кой разумен политик би взел подкуп на улицата?! Всеки хитрец би постъпил точно като експремиера, та да събере овациите на простолюдието.
Стефан Стамболов въртял голяма част от далаверите си в съдружие с тогавашния кмет на София и негов пръв приятел Димитър Петков. Двамата купували на безценица парцели в София, а после променяли регулационния план на града и вдигали в пъти цената им. Премиерът правел пачки и от спекулации с имоти в провинцията. Има съмнения, че той е притежавал хиляди декари в цялата страна. За да не го обвинят в злоупотреба със служебно положение, зад повечето от сделките с недвижимости обаче стоял брат му.
С някои от парцелите си Стамболов се сдобил с рекетьорски методи.
Правителството му например обявило собственик на хубав терен край морето за член на престъпна групировка. Онзи бил арестуван и го грозяла смъртна присъда. Тогава премиерът осъществил контакт с клетника и обещал да смекчи наказанието му, ако му продаде изгодно земята си.
Стойността на провинциалните си имоти Стамболов повишавал с правителствени проекторешения за подобрения в регионалната инфраструктура. Министър-председателят планирал да се построят жп линии и гари в близост до собствените му парцели.
В тандем със споменатия по-горе софийски кмет Димитър Петков Стефан Стамболов точел пари и финансови институции. В края на 1890 г. било учредено застрахователното дружество „България“. Като акционер основател в него бил записан столичният градоначалник. Той притежавал 25 акции на стойност 1000 лв. всяка, като за тях не бил внасял пари. Сумата за ценните му книжа идвала от същинските учредители на фирмата. Като отстъпвали част от собствеността на Петков (а същевременно и на Стамболов, тъй като се знаело, че двамата с кмета играели в комбина) бизнесмените разчитали на облаги от правителството. Така и станало. На следващата година бил прокаран закон, според който всички държавни сгради и предприятия трябвало да се застраховат само и единствено в „България“. Тази несправедливост била отменена чак след 1895 г, когато Стамболов вече не бил на власт.
Сериозен рекетьорски инструмент в ръцете на легендарния министър-председател бил и официозният вестник „Свобода“. На страниците на изданието редовно излизали критични статии срещу дейността на тази или онази фирма.
За да се спасят от журналистическите нападки, тогавашните предприемачи правели дарения на газетата. Сумите, които отпускали на редакцията, били от по няколко хиляди швейцарски франка. После процент от тези подкупи се озовавал в джобовете на Стефан Стамболов.
По време на управлението на българския Бисмарк на министерствата се раздавали безотчетни пари уж за спешни нужди на ведомствата. Сумите не били никак малки. Онова, което не се изразходвало по предназначение, отивало за лични харчове на високопоставените държавни чиновници.
Понеже бил наясно, че министрите му се облагодетелстват с безотчетните пари, Стамболов намерил начин как да ги рекетира.
За да не им спре средствата за „спешни нужди“, той накарал подчинените си членове на кабинета да му дават част от тайно отклонените хиляди левове. Предаването на сумите ставало на масата за покер. В такива дни министрите губели нарочно, а Стамболов събирал една след друга „служебни“ печалби.
Личното си финансово благоденствие славният министър-председател гарантирал и с прокарването на облекчаващи го данъчни закони.
Той пробутвал такива алинеи и параграфи, които да намаляват задълженията му към хазната.
Лидерът на управлявалата България през 80-те и 90-те години на XIX век Народнолиберална партия увеличавал богатствата си и чрез дяловете си в производствени предприятия – фабрики за тухли и стъкло.
Стамболов печелел много, но същевременно бил и щедър. Особено по отношение на близките си. На жена си той купувал скъпи подаръци при всяко свое посещение в чужбина. Веднъж от Виена й донесъл диамантени обеци, които стрували цяло състояние.
Стефан Стамболов е роден на 12 февруари 1854-та в Търново, припомнят историци. Починал 41 години по-късно. На 15 юли 1895 г. той бил жестоко посечен на улицата от наемници и след три дни умрял от раните си. Убийството станало година след падането му от власт.
След кончината на Стамболов парите и имотите му отишли в съпругата му Поликсена Станчева (двамата сключили бран на 29 май 1888 г. в храма „Св. 40 мъченици“ в Търново – бел. авт.) и чедата им. Че вдовицата е наследила много, се разбрало бързо.
Госпожата започнала да спонсорира Стамболовата Народнолиберална партия и вестника й… Същевременно помагала с пари и на Българския червен кръст. Само богата жена можела да е толкова щедра.
През 30-те години на XX век била бутната къщата на семейство Стамболови на ул. „Раковска“ и на нейно място изникнала кооперация. В блока, наречен на името на бившия министър-председател, Поликсена и децата й получили няколко апартамента. Експремиершата и синовете й Константин и Стефан се нанесли в тези модерни за времето си жилища, но не и дъщерята Вера.
Щерката живеела в лудницата в Карлуково. До психичното й разстройство се стигнало след любовна драма. Тя починала на 50 години от деменция.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment