Студентът Румен Гунински – тринайсетата фатална жертва на „Наглите“, е похитен на 19 октомври 2009 г. в Студентски град, в близост до централния вход на НСА, докато разхожда кучето си. 22-годишният младеж е син на бизнесмена от Правец Румен Гунински, който миналата есен бе избран за кмет на родния град на Тодор Живков.
Към момента на отвличането на сина му обаче Гунински е общински съветник на Правец от квотата на БСП. Има хора от МВР, които си обясняват похищението на наследника на Румен Гунински с мотив „предателство“ – баровецът от Правец е наказан заради това, че минал към структурите на ГЕРБ, разочарован от партията – столетница и от президента Георги Първанов. Навремето Гунински-баща бил един от дарителите на „Българската Коледа“, наивно вярвайки, че Гоце и компания защитават благородни каузи.
Гунински-син е освободен след 41 дни, прекарани в плен. Пазят го Павел Петков – Прасето и Прокопи Културиста, понякога и Радослав Лебешковски. Момчето е държано в плен в къща в село Гоз, макар официално да не се знае къде точно е държан като заложник студентът.
Бъркотията с квартирата затвор се дължи на прокурора Бисер Кирилов. Той си направи отвод в процеса „Наглите“ още миналата есен. Прокурорът Кирилов все още не е арестуван за умишлените си гафове и дори не е уволнен за саботаж на обвинението по „Наглите“, но това е въпрос на време. Неофициално се знае, че държавният обвинител е разжалвай и ще бъде освободен от поста си през есента, след лятната магистратска ваканция.
Сред покритите улики около отвличането на Румен Гунински са и 100% доказаното участие в преговорите за живота на момчето, които е водил Радослав Лебешковски с баща му. Наглият гангстер е писал есемеси на Гунински-старши от дома си в квартал „Дружба“ и това е удостоверено от справка на МВР с клетъчната мрежа на мобилен оператор за местонахождението на телефона за преговори, ползван от терористите в периода 20-23 ноември 2009 г.
Публикуваме малка част от есемесите, които Лебешковски праща до Гунински-старши. Разбойникът играе ролята на „доброто“ ченге. Няма как да публикуваме цялата комуникация, тъй като става въпрос за десетки съобщения.
ЛЕБЕШКОВСКИ (23 НОЕМВРИ 2009 Г, 14:27 Ч.): „Шефовете са много ядосани и ще играят докрай! В краен случай биха се съгласили на 700 000-800 000 евро. Ако по-скоро дадеш тези пари, синът ти ще живее. Моля те, не ми връщай есемес – ако разберат, че ти пиша, ще ме убият!“
ГУНИНСКИ-БАЩА 23 НОЕМВРИ 2009 Г,16:20 Ч.): Събрал съм 354 000 евро – повече не мога!“
ЛЕБЕШКОВСКИ (23 НОЕМВРИ 2009 Г, 17:12 Ч.): „Не се прави на луд! Не ти ли стига да лапаш? Сега и метрото взехте!“
(Б.р. – В случая похитителят визира участието на Гунинсни-баща в търг за изграждането на част от метростанцията. Това е още едно доказателство, че над „Наглите“ има „мозък“ – търгът не е бил проведен, а всички подадени оферти за строеж на част от метростанцията са били затворени.)
ГУНИНСКИ-БАЩА:(23 НОЕМВРИ 2009 Г, 17:23 „Нямам повече пари – 354 000 евро с 300 зора!“
ЛЕБЕШКОВСКИ:(23 НОЕМВРИ 2009 Г, 17:30 обърни парите в левове, в едри банкноти от по 100 лева. Чакай утре в 15-16 часа за обаждане и инструкции къде да тръгнеш“.
Следващите два дни – между 23 и 25 ноември 2009 г., Гунински-баща преживява най-кошмарните мигове в живота си. Той на два пъти следва инструкциите от есемесите на „Наглите“ къде точно да носи парите. Всъщност сумата е носена не от него, а от близкия му приятел Добри Ников Дачев. „Наглите“ изрично настояват не Гунински да носи левовете за откупа, а негов представител. Всеки път разбойниците карат приносителя на откупа Добри Дачев да сменя колите за срещите с тях.
Финалът на драмата настъпва на 25 ноември 2009 г., когато човекът на Гунински, следвайки инструкциите от есемесите, пристига със сив джип „Паджеро“ до магазин от веригата „Метро“ в София. Бандитите инструктират сакът с откупа да бъде оставен на паркинга, на място за инвалиди, обозначено със светлоотразителна жилетка Инструкциите от предпоследния есемес:
„НАГЪЛ“ (25 НОЕМВРИ, 18:31 Ч. ДВИЖЕЩА СЕ КЛЕТКА); „Сложи парите там и по най-бързия начин се изнасяй по посока 4-ти километър!“
Минути по-късно, когато сакът с 692 300 лева е оставен на обозначеното място и приносителят на парите се изнася към 4-ти километър, пристига последният есемес:
„НАГЪЛ“ (25 НОЕМВРИ, 18:38 Ч ДВИЖЕЩА СЕ КЛЕТКА): „Върни се и си прибери багажа. Сделката пропада!“
Когато представителят на Гунински се връща, не открива нито сака, нито светлоотразителната жилетка на мястото за инвалиди на паркинга на „Метро“.
На 26 ноември рано сутринта Румен Гунински-син е освободен от плен.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment