В България владее зверска цензура и робски страх. Ако цензурата не е от вчера и е хронично състояние на безгръбначните медии, страхът е уродливата рожба от култа към премиера Борисов и полицейщината на Цветанов. Само така си обясняваме медийното мълчание около отговорността на Цветелина Бориславова и Бойко Борисов за драмата на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали.
Трябва или да си сляп и глух или да си купен, за да пропуснеш проведената на 29 март в Кърджали пресконференция на местния червен лидер Милко Багдасаров. В разгара на кърджалийската сапунка, в която Борисов играеше ролята на Майка Тереза, Багдасаров сезира прокуратурата за криминални деяния на премиерската двойка. Които изглеждат така.
Преди повече от 10 години започва приватизацията на ОЦК-Кърджали и за целта е създадено работническо-мениджърско дружество. Но като всяка приватизация у нас, и тази е опорочена и накрая обсебена от силните на деня 800 работници и служители създават РМД, вярвайки, че ще станат колективни собственици на комбината. Без изобщо да уведомят металурзите и да получат тяхното съгласие, в един момент ръководителите на РМД-то тайно продават акциите на СИБанк, управлявана от Цветелина Бориславова.
Както кърджалиите са грабели през турско, така и Цветелина заграбва металургичния комбинат в Кърджали. В деня, в който дамата поема предприятието, в града стъпват охранителите на „Ипон“ – частната фирма на Борисов. Същият, с когото тогава Цветелина живее на семейни начала и двамата имат още пет общи фирми. Това не е никаква тайна в Кърджали, но за повечето софийски медии темата „Ипон“ е табу, както камората в Италия е минно поле за любопитни новинари.
Разкритията на Багдасаров за ролята на СИБанк и „Ипон“ в комбината се допълват от шефа на КТ „Подкрепа“ в него Анни Георгиев. Който изнесе пред Тв СКАТ това: докато банкерката се разпорежда в предприятието, най-високата заплата достига 300 лева, а по това време металурзите в страната получават най-малко 1000 лева месечно. Когато синдикатите поискали увеличение на мизерните заплати, изпълнителният директор Никола Пашинов ги препраща към Бориславова, която приема работническата делегация в централата на СИБанк в столицата.
„По онова време – изнася Георгиев – заводът разполагаше с голям автопарк, затова ни откараха със служебни коли при нея. Тя се държа нагло, сякаш бяхме просяци. Още от вратата започна да ни заплашва с уволнения и поиска да напуснем завода, щом сме недоволни. Не й останах длъжен и също повиших тон. Накрая обаче тя многозначително ни предупреди: „Всички ви познавам, обиколили сте света, а сега искате пари“. В този момент Борисов бе главен секретар на МВР и у мен остана съмнението, че всички в делегацията предварително сме проучени от службите. Вярно, тогава скитах в чужбина, но това не бяха екскурзии, просто през отпуските ходех да работя извън страната. Как иначе щях да изхранвам семейството си със стотинките, които Бориславова ни подхвърляше?…“
След като изцежда последните капки пот от работниците, Цветелина влиза в кожата на Остап Бендер. Дори имам чувството, че е нежното издание на великия комбинатор, който знаел четиристотин сравнително честни номера за измъкване на пари. Докато баламите леят олово, СИБанк се позлатява от подло получените акции от РМД-то, като ги продава на Валентин Захариев. Цената на сделката е тайна, но елегантната бизнес дама напуска Кърджали с кюлчета злато. Благодарение на животинския си нюх към парите и мъжете с власт, тя е първи алхимик, превърнал оловото в злато.
Три години по-късно работниците узнават, че акциите им са откраднати и вдигат бунт. Както разкрива Багдасаров, за да избегне скандала и спаси реномето на вече посягащия към властта Борисов, въпросната банка плаща акциите по 1,50 лева, въпреки че реалната цена на една акция била над 40 лева. Така Цветелина за втори път ограбва металурзите. Лютите клетви на измамените не я трогват, тъй като юридически сделката е изпипана перфектно.
Именно това помпа наглостта на охранителя на ОЦК-то, който без срам заяви: „Група тарикати, покровителствани навремето от Иван Костов, взеха цялата металургия – от „Кремиковци“ до „Горубсо“. Всички беди дойдоха от разбойническата приватизация…“.
Много наглеци сме виждали, но Борисовата наглост е за олимпийско злато. Как този човек веднъж не се изчерви от срам? Как се осмелява да съди други приватизатори, след като всичките вкупом трябва да са в Централния софийски и всяко затворническо утро да молят за прошка ограбените от тях?
Уви, в Кърджали още го боготворят и унизително молят за заплати, вместо да го замерят с камъни. Да, с камъни, не с яйца. Защото алчността му ги докара дотам, че нямат и пари за яйца.
Хубавото в тази грозна сага е, че будните граждани на Кърджали сезираха прокуратурата, която трябва да разследва приватизацията на комбината и да разкрие кой, как и защо го е продал точно на Валентин Захариев. Справедливо е и искането Народното събрание да създаде анкетна комисия, за да изясни как заводът е раздържавен и кой стои зад това. Не храня илюзията, че прокуратурата веднага ще скочи, а доминираният от ГЕРБ парламент ще реагира. Ала критичната маса от обществен гняв срещу Борисов и Бориславова се увеличава.
А това не е за подценяване в държава, където хората са докарани до просешка тояга.
Босът на „Ипон“ бе посрещнат в Кърджали като господ, а платени клакьори скандираха: „Бойко – победител“, „Разпети петък се превърна във Великден за нас“. Копирайки Цезар, премиерът вдигна дясната си ръка, великодушно помаха на плебса и отсече: „Държавата се намеси само заради хората“…
Не заради хората се намеси охранителят на ОЦК-то, а заради себе си и Цветелина. Забелязвате ли, че той не казва и една лоша дума за Валентин Захариев, който още се гаври с работниците, отказвайки да им изплати всички дължими пари. Защото, ако Захариев си отвори устата за далаверата с Цветелина, спящата прокуратура ще трябва да поиска ареста на банкерката. А вероятно и на Борисов, за да види колко пари от кърджалийската приватизация са изтекли и към „Ипон„.
Впрочем първият покровител на Захариев си отвори устата и предупреди гербера да внимава, като кълне синята приватизация. В телевизионно откровение Иван Костов уточни, че ОЦК-Кърджали е препродаден на Захариев от Цветелина Бориславова, и натърти: „Тя е първият собственик на комбината след приватизацията му“. Единственото хубаво нещо на приватизираната демокрация е, че приватизаторите взаимно си вадят мръсните ризи. Най-хубавото обаче предстои, ако през лятото на 2013-а измамените избиратели превземат парламента, а прокуратурата и спецсъдът заработят честно и безкомпромисно. И Борисов и Бориславова семейно застанат пред Темида за фалита на ОЦК, както и за други афери, описани в доклади на щатски посланици в София.
Дали ще дойде този Великден?
Everyone loves what you guys are usually up too.
This sort of clever work and reporting! Keep up the superb works guys I’ve you guys to my blogroll.
Hi my family member! I wish to say that this
article is amazing, nice written and come with approximately all important infos.
I would like to see extra posts like this .