Слабостта към киното издъни посланик Джеймс Уорлик

Джеймс Уорлик

Тъмни облаци надвис­наха над главата на ексцентричния аме­рикански посланик и пръв приятел на вътрешния ми­нистър Цветанов – Джеймс Уорлик, в навечерието на Великден.          

 Преди да настъпят светлите празници, не­очаквано гръмна но­вината, че дипломатът ще бъде отзован поло­вин година преди края на мандата си заради провала на мисията му в областта на енерге­тиката и непремерените медийни изяви. Зад сухото съобщение прозря гневът на са­мата Хилари Клинтън. Тя взела решението да отзове Уорлик още при посещението си у нас през февруари. Спътничката на бившия аме­рикански президент със слабост към стажантки­те в Белия дом се нер­вирала, че пратеникът на янките в България изразява твърде крайни позиции в медиите по много от вътрешно-политическите въпроси на България.

 Засега дипломатът отрича, че стяга куфа­рите за заминаване. Дори професионалната чест на Уорлик да бъде спасена и той да изкара мандата си в страната на Вазов, без съмнение се е издънил пред ше­фовете.

 Джеймс се забърка в не един и два скандала откакто е в България.

 Държеше се с управ­ниците на страната като с васали.

 Предизвика гнева на хиляди с яростната за­щита на проучванията за шистов газ. Подобно на приятеля си Цветанов произнесе куп присъди над „прес­тъпници“, преди съдът да е отсякъл кой крив и кой прав.

 Нахлу в кабинета на бившия министър на икономиката Трайчо Трайков преди време, за да му иска отчет за негово решение. Когато Трайчо бе уволнен, искрено съжали за екс­перта.

 Нямаше конфликт в обществото, който Джеймс да не анали­зира.

Джеймс Уорлик на театър с актрисата Яна Маринова

  Шествието му из студиата на сутрешните блокове бе насърча­вано от журналистите, които са главните ви­новници да внушат, че у нас нищо не може да се случи без санкция­та на високопоставения американски дипломат.

 Не това обаче изяде главата на Уорлик. Едва ли капката, която е пре­ляла чашата, е и раз­правията с Волен Сидеров в столично заведене, където двамата едва не стигнаха до бой.

 Истинският прът в ка­риерата на американе­ца постави любовта му към киното.

 Още с идването си у нас той заяви открито слабостта си към арта, което е похвално. Проб­лемът е, че я демон­стрира прекалено шум­но и натрапчиво.

 Още със стъпването си у нас той даде рамо на набиращата скорост киностудия към МВР, която филмираше Цецовите акции по залавяне на страховитите според вътрешния ми­нистър престъпници. Служителите на студия­та бяха неприлично неопитни. Не знаеха как да наредят осветление­то и да заснемат кадри­те така, че да убедят зрителите,че е заловен свиреп бандит.

 Кинаджиите на Цецо караха арестуваните да лягат по няколко пъти на земята, за да се направи правилни­ят кадър.

 Ако подобно поведе­ние е задължително, ко­гато си пред камерата на Спилбърг, то е драс­тично нарушение на чо­вешките права, когато си пред операторите на Цецо.

 И проправя пътя ди­ректно към Страсбург, където без съмнение страната ни ще бъде осъдена. За Уорлик обаче кадрите, които се въртяха постоянно по екраните, бяха висш пилотаж в киното. За който едва ли не тряб­ва да получим „Златна палма“ от Кан.

 Джеймс не спря до­тук. Самият той де­монстрира актьорска дарба, като изигра са­мия себе си в сериала „Стъклен дом“. Дори повика журналисти да заснемат фотосесия как му правят макиажа.

 На снимачната пло­щадка се роди слабост­та му към актрисата и манекенка Яна Мари­нова.

 За да й даде рамо, американецът замина за провинцията на ней­на премиера. Макар по-късно да породи съмне­ния, че е сменил фаво­ритката си, цъфвайки в компанията на колеж­ката й Биляна Петринска. Навярно за да под­скаже на продуценти­те, че и актрисата от Народния трябва да попадне в някоя поре­дица. Да обичаш изкус­твото не е грях. И предшествениците на екс­травагантния америка­нец – Джеймс Пардю и Джон Байърли, не бяха безразлични към него.

 Те постоянно канеха наши художници в резиденци­ите си, кои­то бяха отру­пани с някои от най-добри­те картини на старите ни и съвременни майстори. Пардю и Байърли оба­че обичаха творците дискретно. Както по­добава на всеки дип­ломат.

 Уорлик през цяло­то време бе раздвоен дали ще изпълни мисията си в България, или ще бъде номиниран за „Оскар“.

 Журналисти многократ­но преду­преждаваха дипломата за грозящите го опас­ности.

 Вместо да се вслу­ша в гласа им, Уорлик се възхищаваше един­ствено на колажите към анализите. И пращаше редовно шофьорите си до редакцията, за да получат оригиналите на илюстрациите. Кои­то слагаше в рамки.

 Дали посланикът ще си тръгне веднага от България, или ще изка­ра още няколко месеца – няма значение. Прес­тоят му у нас се оказа безславен. Съдбата му е урок за тези, които ни управляват. Нашите прог­нози се сбъдват. Освен ако някой не се вслуша в съветите ни, за да се опита да ги промени.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*