Биографи на туристическия бранш твърдят, че първите опити за организирано почивно дело датират по нашите земи преди около век. В манастира „Св. св. Константин и Елена“ близо до Варна през 1908 г. бил създаден първият примитивен хотел. Той бил едноетажен – чак през 1924 г. го надстроили с кирпич и офертите му били рекламирани на международно туристическо изложение в Прага под наименованието „Летовище Св. Константин“.
През 1948 г. министър-председателят на България Георги Димитров заминал на официално посещение в Прага. Там по време на официалните преговори с чехословашкия премиер Клемент Готвалд се отворила дума как България ще връща задълженията си към Чехословакия. Димитров предложил да си изчистим борча, като приемем чешки туристи у нас на почивка. Прага официално приела примамливото предложение.
През същата година с постановление на Министерския съвет била създадена организацията „Балкантурист”. Името предложил първият й шеф д-р Ячо Кабамвански – баща на знаменитата оперна примадона Райна Кабаиванска. Той бил известен ветеринарен лекар, родом от Пловдив – харизматична личност, а също така и писател – пишел разкази, които подписвал с псевдонима Марко Поло.
Истинското име на бащата на знаменитото сопрано било Яким Иванов, но за по-голям ефект той се преименувал Ячо Кабаивански. По наследство и Райна наследила измислената фамилия и след това години наред затруднявала оперната публика от цял свят с произнасянето й. А първият генерален директор на „Балкантурист“ винаги носел в джоба документ, удостоверяващ, че лицето Яким Иванов е лицето д-р. Ячо Кабаивански! В младините си години той другарувал с Чудомир, скулптора Андрей Николов, проф. Александър Балабанов и често обикалял страната на литературни четения.
През същата 1948 година в курорта „Свети Константин“ (междувременно го нарекли „Дружба“) започнало строителството на първия хотел за посрещане на чехите. На 30 май 1949 г. комплексът бил открит – разполагал с 314 легла, някои от стаите били със самостоятелни бани и дори с невиждан за времето си лукс – телефон!
Властта обаче решила кой знае защо да кръсти хотела на името на Добри Терпешев, член на тогавашното Политбюро на ЦК на БКП и министър без портфейл в правителството. Бай Добри бил шеф на тогавашния Стопански съвет и давал тежката си дума за планирането и финансите в държавата.
Общо взето през него минавали средствата за първите инвестиции в българския туризъм. Но хотел „Терпешев“ много скоро бил прекръстен на „Роза“ – за съжаление скоро изгорял до основи. А бай Добри съвсем изпаднал в немилост – по времето на Тодор Живков той дори е изключен от партията и изселен от София.
След няколко години курортът „Дружба“ станал вече тесен да приеме потока на увеличаващите се туристи. Само за 2-3 години израснал и другият черноморски комплекс – „Златни пясъци“. Той се разпрострял в местността Узун кум (Дългият пясък), северно от Виница. В историята е останал фактът, че първият българин, който преспал на „Златните“, бил шефът на Радио София, писателят Богомил Нонев.
Когато Министерският съвет решил да построи Слънчев бряг, северно от Бургас строителите на хотелите си сблъскали с неочаквана заплаха от… змии. Всички дюни и храсталаците край безлюдния плаж били окупирани от безбройни влечуги – нямало свободна и една педя земя, където да се стъпи.
Решили проблема по съвсем нетрадиционен начин. Министерството на горите организирало хайка за залавянето на хиляди т
таралежи от Балкана. Събрали около два вагона ежковци, които били пуснати по дюните на бъдещия „Слънчев бряг“. Само за около месец те прогонили (и изяли, разбира се!) змиите. Чак след това започнало строителството на хотелите.
От време на време служителите на „Балкантурист“ изпадали в организационни трудности да изпълнят всички капризи на своите чуждестранни гости. През 60-години Комитетът за туризъм поел и домакинството на фестивала за българска естрадна песен „Златният Орфей“. Веднъж в Слънчев бряг като председател на журито долетяла голямата френска звезда от забавната музика и киното Даниел Дарийо. Между другите си желания, тя поискала от организатори да й осигурят и автомобил, и то не какъв да е, а бял мерцедес.
Всички се видели в чудо, защото тогава в гаражите на „Балкантурист“ най-луксозните коли били волгите. Но за късмет на певицата току-що от бургаската митница на границата били задържани три мерцедеса – бял, бежов и черен. За нула време Даниел Дарийо се уредила с луксозна бяла лимузина.
За да не остане по-назад от колежката си, гостуващият австрийски певец Удо Юргенс също си поискал автомобил – избрал черния мерцедес. С луксозната немска марка за фестивала се уредил и гостът мулат от остров “ Барбадос – за него останала бежовата лимузина.
Именно заради добрата репутация на баща си в годините на комунизма Райна Кабаиванска получава възможност да прави кариера в чужбина. Ячо Кабаивански е доказал лоялността си към строя, така че без проблем щерка му се урежда с разрешително да следва оперно изкуство в чужбина и да прави шеметна кариера в Италия.
Be the first to comment