Овдовелият мъж на Дим Дуков тъжи неутешимо за своя любим

  Камен Воденичаров нежно прегър­на доскорошния приятел на Дим Дуков на панихидата на 40-ия ден от смъртта му. Молитва за покой на Дим! бе отслужена в столичния храм „Света Параскева“, а десетки негови приятели се стекоха навръх Цветница да почетат паметта му.

 Приятелят на Дуков Красимир трудно при­криваше сълзите си и докато свещеникът раз­ясняваше колко важен е 40-ия ден за разделянето на душата от тялото за християните, младежът избухна в плач.

 Утеши го Камен Во­деничаров, който, за да разведри обстановката, разигра в двора на светия храм един от любимите скечове на Дим Дуков. Към него се присъедини и Тончо Токмакчиев, с репликите си на столичен хамалин.

 Кацко прегърна силно почернения Краси и му прошепна в ухото:

„Спокойно! Ще издържиш! Не падай духом – дължиш го на Дим“. Красимир обитава мезонета на Дуков, който е разположен на послед­ния етаж от хотела му „Скоти“ на столичната улица „Екзарх Йосиф“. Редовно го навестяват общи приятели,  за да разсейват тъгата по загубата на любимия мъж. Краси продължава да поддържа и сайта за търговия по интернет, който двамата с отеца разработиха преди време.

  Не е решил каква ще бъде съдбата на двата котарака, скърбящи за своя покоен стопанин. Запознати с ежедневни­те му дела споделят, че сломеният Краси търси стопанин на пухкавите животинчета. Всеки път, когато ги видел, се сещал за Митко, и се разстройвал. За тях се грижела и Вера, майката на Дим, чиято болка по загубеното чедо нара­ствала с всеки изминал ден.

 „Едва сега почвам да осъзнавам какво е стана­ло и разбирам, че няма връщане назад. Няма такава сила, която да ми съживи Дим. Не мога да

се примиря, че всичко е свършило. Ден след ден ми става по-тежко.

Държа се на крака, за да не рухват дъщеря ми и мъжът ми. Но душата ми е „черна“, сподели пред приятелки почернената родителка.

 На панихидата г-жа Дукова не пророни и сълза защото от мъка не й бе останал глас. Тя тихомълком раздаваше свещи, червено вино и жито на присъстващите за Бог да прости.

 И макар че имаше безброй приятели от политическия елит на страната, нито един мастит общественик не уважи 40-ия ден от смъртта на Дуков. Липсваше и вечната му дружка Катето Евро. Ува­жение засвидетелстваха единствено роднините му, малцина истински приятели и актьорите от „Канапето“.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: