Съветски кораб събаря Аспаруховия мост през 1975 г.

Тържествено откриване на подвижния Аспарухов мост във Варна

В морската история на България корабните катастрофи не са толкова много и все пак някои от тях са останали като знаменателни събития от миналото.

Преди построяването на сегашния Аспарухов мост край Варна, свързващ двата бряга на канала „море-езеро“, там функционира клапов мост със същото име. Старото съоръжение е с подвижна част (клапа), която се повдига, когато по канала трябва да премине кораб с по-голяма височина. Трафикът е доста активен – морските съдове влизат, за да стигнат до двете пристанища във Варненското езеро – за въглища (до ТЕЦ Варна) и за дървен материал до село Тополите.

Според статистиката през клаповия Аспарухов мост за 7 години (от 1968 до 1975) преминават 4485 кораба. Каналът е тесен, минаването на корабите под моста също е свързано с рискове, затова всеки морски съд, който се насочи по този маршрут, задължително се придружавал от български пилот, който насочвал капитана и рулевия. По това време шеф на портовия флот и пилотската дейност на пристанище Варна е капитан далечно плаване Никола Стоянов. По думите му той многократно искал мостът да се осигури допълнително и минаването на корабите по канала под него да стане по-безопасно. Властите му отговорили, че допълнителните съоръжения, които трябва да изградят на Аспаруховия мост, ще струват над 4 милиона лева – сума, която не могат да си позволят. И мостът продължил да функционира, като морските капитани открито си говорели, че е въпрос на късмет да прекараш кораба си под Аспаруховия мост. „

В ранния следобед на 28 януари 1975 г. съветският кораб “Павел Постишев“ тръгва от варненския рейд към пристанището, във Варненското езеро, както са полага, на борда се намира български пилот, който трябва да насочва движението по канала. Точно в 14,50 минути пилотът по радиостанцията: – Съборихме Аспаруховия мост!

Диспечерът не може да повярва на ушите си. Съветският кораб се е блъснал пряко в моста и последствията са наистина страшни. Събореното съоръжение прекъсва всички комуникации между двата бряга, пътя на хората, жп линията, която свързва базата на „Петрол“ с вътрешността на страната и докарва още куп неприятности, които веднага се стоварват на главите на варненци.

Веднага, след сблъсъка в Аспаруховия мост милицията бързо отвежда капитана на „Павел Постишев“, българския пилот и рулевия, за да им вземе алкохолни проби.

Вестта за катастрофата бързо стига до Варна и там мълвата доукрасява инцидента – целият екипаж начело с капитана били пияни,“ с тях се напил и българският лоцман. Оказва се, че никой не е близвал алкохол.

Междувременно по двата бряга на канала се струпват хора и коли – работниците приключват трудовия си ден и искат да се приберат в града, но до другия бряг не може да се стигне. Милицията не успява да въдвори ред. Всички са недоволни, а вече се свечерява.

Междувременно доброволци монтират набързо понтонен мост и по него тълпата иска бързо да премине до другия бряг. Хората натежават, настъпва хаос, понтонът в средата се наклонява и част от хората политат във водата. Един от милиционерите започнал да гърми във въздуха с пистолета си , за да спре хората да се качват повече. Хаосът нараства.

Намокрените варненци, които изпадат от понтона, успяват да се доберат до брега и търсят начин да се подсушат и сгреят от студа. В командната зала на Аспаруховия мост заседават всички големи варненски партийни и държавни шефове, начело с първия секретар на ОК на БКП Тодор Стойчев, кандидат-член на Политбюро. В този момент звъни телефонът от София и министърът на транспорта Васил Цанов пита: „Колко са удавените?“.

Тодор Стойчев отговаря: “Няма удавени, има намокрени!“.

През следващите дни варненските власти се чудят как да възстановят транспортните връзки между двата бряга на канала. Тежката авария с моста налага бързо демонтирането му и за да не спира движението, са направени два временни понтона. От изоставена линия край гарите Страшимирово и Тръстиково са пренесени и монтирани два железопътни моста, единият от които е устроен като подвижен. Така още на 15 февруари 1975 г. е възстановена връзката между двата бряга и варненци си отдъхват.

Сагата с инцидента обаче продължава с лицата, които носят отговорност. Разчува се, че партийният шеф Тодор Стойчев вече наредил лоцманът, който е насочвал „Павел Постишев“, и началникът му капитан Никола Стоянов да бъдат предадени на прокурора.

Тръгват прибързани обвинения срещу Стоянов и той се чуди откъде още ще дойдат ударите срещу него. Пишат се доклади и безкрайни обяснения за всички инстанции, сянката на прокурорското разследване виси над шефа на портовия флот. Капитан Стоянов пише обстоен доклад за фаталното събаряне на Аспаруховия мост. Фактите в него говорят много. Всички команди, които българският пилот давал на кормчията на „Павел Постишев”, били изпълнявани много бавно. Капитанът на кораба пък не успял да даде адекватни заповеди на екипажа и носът на “Павел Постишев“ се забил в моста. За да е подкован добре в доклада си, капитан Стоянов припомнил на разследващата комисия, че и преди под Аспаруховия мост много рисково са преминавали корабите „Бени Саф“, „Стефан Караджа“, „Вола“, „Цанко Церковски“, „“. Всички те са били на косъм от катастрофата…

Стоянов припомнил на шефовете си и още един скандален факт. Преди месеци той бил принуден да разреши преминаването по канала на 23-хилядотонния български кораб „Белмекен“, и то по настояване на самия транспортен министър. А това било в голямо нарушение на правилниците за безопасна навигация. От инцидента се заинтересували и хората на Държавна сигурност – изглежда са разследвали и версията за евентуален саботаж.

По всичко личи, че всички факти и аргументи, които капитан Никола Стоянов приложил в доклада си, хванали дикиш. Десетилетия след фаталното блъскане на съветския товарен кораб в стария Аспарухов мост капитанът описал своите тогавашни тревоги в мемоарите си „Морски преживелици в корабни аварии„.

От цялата работа пострадал само капитанът на “Павел Постишев“ – понижили го в длъжност. След връщането си в Одеса „варненският терминатор“ бил назначен за капитан на самоходна дълбачка на морското дъно. 7 години след инцидента с Аспаруховия мост тежката ръка на съдбата се стоварва и върху Тодор Стойчев. Живков го сваля от всичките му партийни и държавни постове и го праща посланик в Букурещ.