В допълнение към чудесния очерк за Борис Димовски не бива да се подминава фактът, че големият художник вгражда своето творчество в темелите на Дома на хумора в Габрово, създаден на 1 април 1972 г.
Всичко започва с приятелството между първия директор Стефан Фъртунов и творческия тандем Димовски-Ралин. Самата аз имам честта да съм свидетел на последващите събития, тъй като работя в Дома от 1974-а.
Преди още да го има Дома, Димовски илюстрира прочутия сборник „Габровски шеги“ (1966), съставен от Фъртунов, а Ралин пише предговора. Преиздавана по-късно на 23 езика, книжката разнася славата на габровци като пестеливци и превръща габровския хумор в най-конвертируемата валута. В един от най-трудните периоди от живота на Димовски (низвергнат от София заради „Лютите чушки“) Габрово му подава ръка. Димовски стенописва тавана и стените на Полу-бара на Дома (1975) изцяло в стила на габровския фолклорен хумор, прави мозайките с габровски символи на входните врати, паното „Светът е оцелял, защото се е смял!“, „усмихнатите“ кашпи от шамот – всички те трайно вплетени в интериора на Музея.
За откриването на сградата на дома (1975) „спасява положението“ с недовършената и неизмазана фасада, пакетира го с бял плат и го изографисва с героите от габровските анекдоти. През 1978 г. Домът откупува големия гоблен „Магарето“ и 8 гоблени от цикъла „Адам и Ева – габровци„, оформени днес в постоянната експозиция „Раят“.
На остроумието на Димовски дължим и колекцията от уникални габровски хумористични сувенири, които и до днес си отнасят за спомен посетителите на музея: чашите половинки – 1 кафе за двама, чаши за неканени гости, за мъж с мустаци, за близнаци, габровска халба за бира, захарницата-скъперница, лъжичката с дупка, чанта и шапка по негов дизайн, габровска индулгенция за опрощаване на греховете и др. Прави жест и към работещите в Дома на хумора, като ни подарява по една чаша половинка с оригинална своя рисунка, различна за всеки… Скъп спомен!
Във фонда „Хумор на народите“ на ДХС се съхраняват 390 творби на карикатуриста – откупки и дарения от негови изложби. Димовски е включен в пътуващата изложба „106 съвременни карикатуристи“ и в едноименния каталог, издаден през 1980 г. Първата му самостоятелна изложба в Дома е през февруари 1986 г. „Quo vadis?“ – латински сентенции с графичен коментар от художника.
Димовски има принос и за габровския карнавал. Той измисля и прави скиците за картините на няколко негови издания, както и проекти за карнавалната украса на града по време на Международните фестивали на хумора. Признателността на габровци не закъснява – те го правят свой човек. На 31 май 1983 г. общинският съвет го обявява за почетен гражданин на Габрово.
На 1 април 1997-а Домът отбелязва своята 25-годишнина с изложбата „Тримата големи: Димовски, Ралин, Чапкънов“. Издаден е и цветен двуезичен албум-каталог „Чапкънов – Димовски“. За него карикатуристът пише своята кратка автобиография. „Вече 72-годишен супердядо, а наум си задавам детски въпроси: Защо хора с фалшиви биографии пораснаха служебно? Защо книги с фалшив патос получават награди, а забраняват да се правят фалшиви пари? О, колко лесно се попълват биографичните данни… Роден? – В китното село Яврово. Родители? – бедни. Расъл? – в неволя. Храна? – сух залък. Цървули? – протрити. Да, млади читателю, всеки гущер пише, че като млад е бил ихтиозавър, а сега си къса опашката, щом шумка шумне. Да, и хипотезите остаряват, а аз съм весел, че слизам, а вие тепърва ще ходите по стръмното… С бодри старчески привети! Борис Димовски“. Нарисува си и автопортрет.
Домът пази и живописен портрет на Димовски от Димитър Томов (1978), както и скулптурен бронзов портрет, дело на Вежди Рашидов, с който той печели I награда на VI международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата през 1983-а.
През 1987 г. Домът възлага на Димовски да материализира концепцията на музейните уредници, като оформи и изографиса постоянната изложба „Корените на габровския хумор“. Модернизирана и озвучена, тази експозиция, сътворена от ръката Димовска, посреща и днес многобройните гости и е един от акцентите в програмата на музея за неговата 40-годишнина на 1 април 2012 г.
Това е мой авторски материал, писан за сп. „Биограф“ и издаден в броя от март 2012. Редно е като го препечатвате /да не кажа „крадете“/ дословно, да напишете източника, автора, и пр. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ, А НАЙ-ВЕЧЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ, ЧЕ БЕЗ РАЗРЕШЕНИЕ НА ИЗДАНИЕТО ИЛИ НА АВТОРА НИКАКВИ ЧАСТИ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕПЕЧАТВАНИ!ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА АВТОРСТВОТО НА СНИМКИТЕ, КОЕТО ПРИНАДЛЕЖИ НА МУЗЕЯ „ДОМ НА ХУМОРА И САТИРАТА“ – ГАБРОВО, ТЪЙ КАТО СА ОТ НЕГОВИЯ АРХИВ!!!