Колко е хубаво да живееш в пълна хармония със себе си. Да си богат и да не зависиш от никого, да прабиш добро и да се радваш на любовта на близките. Знаменитият хирург Николай Иванович Пирогов е доволен от живота. Той е бивш шеф на учебното дело в Одески и в Киевски окръг и таен съветник. Трябва да се има предвид, че този граждански чин е равен на генерал-лейтенант и той е притежание само на малцина губернатори. Затова въобще не се притеснява, че императорът, който не го обича много, го остави с малката професорска пенсия, вместо с високата генералска. Понякога и него обаче го напада тъгата по миналото.
Разположеното близо до град Виница имение „Вишна“ му носи солидни доходи, а всички грижи по него поема арендаторът. Освен това Пирогов има още две стопанства, които отдава под аренда. Те също са купени със заработените пари от операции и прегледи. Синовете растат и стават все по-добри научни работници, втората му жена го прави щастлив, „Вишна“ пък отдавна работи като безплатна импровизирана болница и неговите селяни дават своите къщи на болните, които идват при медика от цялата империя. Той и сам се изненадва понякога как бързо се възстановяват пациентите, въпреки че след операцията те лежат в сламените хижи на селяните върху пода и дори върху сеното заедно с животните.
След като приключва с визитацията, Пирогов се връща вкъщи, удря силно вратата, за да провери дали скрибуца пантата, която страшно го дразни и за която пак трябва да напомни на жена си, и влиза в своя кабинет. Всичко си е както обикновено, но той все пак не е в настроение. Може причината да е неговият по-малък син Владимир, който пак не може да се вмести в бюджета си и праща писмо с искане за още пари? Може би пък да е заради морещите го в последно време мигрени и коремни болки. Той и без това никога не е могъл да се похвали с крепко здраве, а сега и годините си казват своето. Или пък причината е скорошното скарване с жена му. Тя му обърна внимание, че не би било лошо да се върне на работа. Той разполага с достатъчно средства, но откъде накъде ще се отказва от парите, които му се полагат по чин – все пак има две деца. Той обаче й се сопна много рязко и те почти се скараха.
И той изведнъж си спомни, че днес е 19 януари – денят, в който умря първата му съпруга. Оттогава минаха много години, но на този ден винаги го обхваща тъга. Любовта минава, даже се забравя, а чувството на вина все остава. Първата му съпруга Екатерина Дмитриевна бе кротка и беззащитна и на него му се струваше, че ще направи от нея идеалната жена на един учен. Уви, нищо от това не се случи.
Преди много години Николай Пирогов, професор от университета в град Дерпт (днешна Естония) получава покана да оглави катедрата по медицина и хирургия в университета в Санкт Петербург. По онова време университетът в Дерпт е най-добрият в Русия, а медицинската академия в Петербург – пълна скръб. В нея преподабат професори, които са бивши семинаристи и своите наследници те си подбират така, както свещениците предават чина си – на племенници или зетьове. Всички са жители на Черниговската губерния, а по време на медицинските прегледи се позовавали повече на Божията воля, отколкото на познанията си. Чужди хора в академията не се допускат и така е щяло да си продължи, ако през 1838 година Петербург не е разтърсен от скандал. В академията учи Иван Сочинский, поляк, бивш войник от леката кавалерия, когото началниците му решават да направят фелдшер. Професор Нечаев обаче не обича поляците, с тормоз и безсмислени изисквания той довежда Иван до отчаяние и той се нахвърля с нож върху учителя си. Нечаев успява да се изплъзне и ножът промушва корема на професор Калински, който се оказва наблизо. Студентите се опитват да усмирят колегата си, но той е обезумял и започва да коли с ножа всеки, който го приближи. Така още няколко души са ранени леко. Скандалът стига до императора и Николай Първи взима мерки – Сочинский е убит, а академията минава под ръководството на военното министерство. Новите началници бързо затягат дисциплината, но и решават да сменят преподавателите от семинарията с техни колеги, завършили медицински университети.
Пирогов още тогава минава за светило и военният министър нарежда той да бъде прехвърлен от Дерпт. Никололай Иванович се съгласява, понеже лесно може да докара майка си от Москва, където тя живее, в Петербург. Родителите му го пращат в университета едва на 14 години, защото баща му, който е чиновник във военното министерство, бърза да уреди сина си. Негов подчинен бяга с голяма сума държавни пари и баща му трябва да върне всичко вместо него. Оъдия-изпълнител им взима къщата, файтонът, та дори голяма част от дрехите. Случилото се бавно убива родителя. Иван Иванович Пирогов губи удоволствието от работата, започва да се оплаква от сърце и болки в главата и ясно си дава сметка, че не му остава много живот. Подправя акта за раждане на сина, за да изглежда достатъчно голям за влизане в Алма матер. Той пък взима с успех кандидатстудентския изпит и си ушива от сакото на баща си студентска куртка. Сред състудентите му има хора, който са по-големи от него с десет години, а общежитието се слави с разгулния си живот.
Баща му умира от апоплексичен удар малко след като Николай става студент. Тогава започва непрекъснатото местене по квартири за майка му и сестрите. Семейството първо се нанася в мезонет на далечен роднина, после излиза под наем в различни квартири. Той стига до университета пеша през цяла Москва, като през една ноемврийско нощ едва се спасява от глутница кучета. Майка му го издържа с последни сили от вдовишката пенсия. Куртката, на която тя зашива нови копчета, вече така се е протъркала, че той трябва да седи с палтото си в аудиторията, за да не се вижда дрипата.
Въпреки това завършва университета блестящо и е пратен в Дерпт, за да се готви за професура. Докато е там, не може да праща дори копейки на майка си, понеже стипендията едва стига за храна и учебници.
След като стаба шеф на катедра, започва да помага на семейството си, но не може да ги вземе при себе си – твърде консервативната му майка няма да оцелее в буржоазния живот на Дерпт.
Затова работата в тогавашната столица Петербург, възможността да се грижи за майка си, клиника, каквато му обещава министърът, му се струва прекрасна възможност. Даже се чувства галеник на съдбата. И решава да се ожени, понеже вече е на 32 години и се чувства самотен в дълго продължилото ергенство. Как прекарва досега времето си? Самотни вечери с безвкусна храна в тясна квартира под наем. Най-щастлив е, когато живее у своя професор Мойер. Освен това постоянно страда от бъбреци в комплект с треска и дори изпада в безсъзнание, което веднъж едва не му коства живота. Пирогов е доста неприветлив, с години ходи с едно сако и мръсно бельо. Защо да си сменя ризата, като тя така или иначе ще се изцапа по време на опитите му и операциите? Парите си дава за книги и опитни животни, които реже, без да жали. Сега, като си спомни, му става мъчно за ужаса на нещастните кучета. Но тогава Николай е млад, самонадеян и жесток, но въпреки това мечтае за възвишена, чиста любов и семеен уют.
Пробва да се ожени за дъщерята на професор Моиер и получава отказ. Госпожицата и семейството й смятат, че е добър човек, но въобще не става за съпруг. Той разбира за техните притеснения по-късно, когато му предават думите на Катя Мойер: „Жената на Пирогов трябва да се притеснява, че ще се превърне в опитно животно“. Младият мъж не схваща нейните опасения и само вдига рамене – че нали тя е дъщеря на известен учен, защо говори така? Любовният му опит е малък и не особено радостен. Истински влюбен е веднъж като студент. Бедното момче обезумява по 20-годишната дъщеря на своя кръстник, който е известен московски богаташ. Тя се казва Наталия Лукутина и прилича на изящна порцеланова статуетка.
Сърцето на Пирогов спира от щастие, докато тя свири и пее на пианото. Веднъж госпожицата дори го целува по бузата. Между тях няма нищо повече, но любовта му остава жива и заминавайки на Дерпт, Николай й праща писма. После чувството отмира и когато отново вижда Лукутина в Москва, той се учудва от самия себе си: момиче като момиче, в нея няма нищо вълшебно. Тогава е на 18 години и дори в тази романтична възраст не вярва много в любовта. Сега, на 32, започва да тъгува по това чувство. Лошото е в това, че той никого не обича и си избира булка, както пресметлив селянин — кон, като внимателно претегля всички „за“ и „против“. Жена му трябва да бъде мила, красива и добре възпитана, готова да се посвети изцяло на мъжа си. На тези изисквания най-много отговаря приятелката на Катя Мойер Екатерина Дмитриевна Березина. Катенка Мойер може да избира кандидатите си, но за нейната приятелка да се сгоди, и то за хирург, си е манна небесна. Освен това родителите й, въпреки че не са лоши хора, се карат непрекъснато, а накрая виновна излиза дъщеря им. Тя е плод на забранена любов – хусарят Дмитрий Березин краде от дома й своята братовчедка Екатерина Татищева и се жени за нея, след като подкупва местния свещеник. Роднините на момичето се примиряват, но тя не е щастлива в брака. Първо хусарят изхарчва собствените си пари, после тези от наследството, а накрая посяга и на средствата на жена си. Освен това първо бясно я ревнува, после я намразва и след като се разорява, се заселва в единствено останалото му село. Отчаяната графиня го изоставя и отива с децата в Петербург. Там те живеят в тясна тристайна квартира, в условия, които са си направо неприлични за една аристократка. Злобата от проваления си живот тя излива върху дъщеря си, която хич не обича.
Преди да направи предложение на щерката, Пирогов й праща писмо от десетки страници. Това си е направо научен трактат, в който подробно са изложени вижданията му за живота и брака, списък на предишните му увлечения и връзки, като и такъв с отговорностите на съпругата. На отдадената на френските любовни романи госпожица това дълго, написано с плашеща откровеност съчинение прави странно впечатление. Въпреки това Екатерина приема предложението.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи