Живият труп Леонид Илич Брежнев ни наливаше милиарди в замяна на ордени за мундира му. Медалите и наздравиците бяха слабост на човека, управлявал СССР близо две десетилетия.
Толкова ли е обичал Брежнев властта, та за нищо на света не е искал да се раздели с нея? Оказва се, че не. Още през 70-те топ се оглеждал за свой заместник, на когото да предаде управлението, както през 2000 г. стори Елцин. Леонид Илич, уви, не успял да си хареса човек, достоен да го наследи, и останал на най-високия пост в държавата до сетния си миг.
Брежнев умира на 10 ноември 1982-а във вилата си „Заречие 6“. 3 дни преди кончината си той е на трибуната на Ленинския мавзолей за манифестацията по повод годишнина от Октомврийската революция. Чувства се горе-долу добре. На следващата сутрин дори отива на лов, но не стреля по дивеча, а само сьпровожда други авджии. На 9 октомври пък си насрочва среща на 4 очи с втория човек в партията и държавата – Юрий Андропов. Двамата разговарят цял следобед, след което генсекът се прибира в резиденцията си. След вечеря Брежнев се оплаква от болки в гърлото и си ляга, без да изгледа любимата си информационна емисия „Време“. Около 23.00 ч в спалнята се оттегля и съпругата му – страдащата от тежък диабет Виктория Петровна.
Сутринта на 10 ноември охранителят от КГБ полковник Владимир Медведев отива да разбуди вожда. Жената на Леонид Илич вече е станала и закусва. Гардът се качва в покоите и намира Първия човек бездиханен. Сваля безжизненото тяло на пода и се опитва да му направи изкуствено дишане. Уви, реанимацията се оказва неуспешна.
Тогава звъни на личния доктор на Брежнев – Евгений Чазов, вика и Андропов. На медика му е достатъчен само поглед, за да констатира смъртта. Въпреки това идва и линейка, която прави последен опит за сьживяването на вожда. При вида на мъртвия си началник Андропов пребледняба. Явно точно в този момент бъдещият генсек осъзнава, че колкото и власт да има човек, в крайна сметка си остава смъртен. Юрий Владимирович наследява поста на Брежнев, но не управлява дълго – умира в началото на 1984 г.
Когато ТАСС (телеграфната агенция на Съветския сьюз – б. р.) съобщава новината за кончината на Леонид Илич, българското Политбюро се събира на извънредно заседание. Решено е Александър Лилов и Външният министър Петър Младенов да съчинят прочувствена съболезнователна телеграма, а Тодор Живков да замине за погребението в Москва. На смъртта на Брежнев е посветено 3-часово издание на „По света и у нас“. Човекът, който поднася скръбната вест на аудиторията, е Чичко Филипов. „Когато след емисията излязох пред студиото, се клатушках“, спомня си дългогодишният телевизионен говорител.
В комунистическите държави се говореше, че през 70-те Брелмев направил инсулт, а после претърпял и още един мозъчен удар. Според мълвата това била една от причините за болнавия му вид и неадекватното му поведение в определени моменти. Докторът на съветския лидер – Евгений Чазов, обаче винаги е отричал подобно развитие на събитията. Във всичките си интервюта той е твърдял, че Брежнев е покосяван само от инфаркт, и то още по времето, когато бил първи секретар на ЦК на КПСС в Молдова. Други тежки болести в медицинския картон на вожда не били отбелязвани.
Доколко и дали е бил увреден мозъкът на Леонид Илич – никой днес не може да е категоричен, факт е обаче, че генералният секретар и председател на президиума на Върховния сьвет обичал гуляите и наздравиците и това със сигурност се е отразявало на здравето му.
Приживе ръководителят на КПСС често се явява почерпен по срещи и дори си позволява да се налива пред чужди делегации. Пред гостите си в Кремъл се преструва, че пие чай, а всъщност се подкрепя с оцветена в тъмно водка. Брежнев издържа на алкохол – макар да има голяма глътка, успява да пази равновесие дори и след няколко обърнати чаши.
Заради болестите и редовната употреба на спиртни напитки обаче долната му челюст увисва. С времето маршалът заприличва на грохнал и интелектуално безпомощен старец. В този период дефакто СССР се управлява не от него, а от премиера Косигин. Освен водката, шампанското и чешката бира Леонид Илич има и още един порок — цигарите.
За да ограничат пушенето му, лекуващите го доктори го принувдажат да използва специална механизирана табакера, която пуска по папироса на час. Така консумацията на Брежнев спада до под кутия дневно. „Често той инстинктивно вадеше от джоба си табакерата, натискаше някакво копче, а след това тъжно се усмихваше и казваше: „Не пуска“. Така Петър Младенов е описал неволите на бившия съветски генсек в книгата „Животът – плюсове и минуси“.
Доказателство, че ръководителят на СССР е имал сериозни здравословни проблеми, е и посещението му у нас през 1979 г. Брежнев идва за ваканция в Банкя, където климатът е подходящ за болнави хора. Тази неофициална визита е спомената и в мемоарите на Петър Младенов.
Бившият ни Външен министър разказва подробно в томчето си как на 13 януари Леонид Илич пристига в София с влак. Понеже посещението не е работно, на перона няма суетня от посрещачи – там са само неколцина членове на Политбюро, първите ръководители на столицата и хора от руското посолство.
„Времето беше студено, мрачно и влажно. Пред озадачените погледи на малкото посрешачи гостът с труд и с помощта на здравеняци от своята охрана преодоля двете стъпала от вагона до перона, а след това бавно и вдървено извървя няколкото крачки до колата. Кортежът потегли за Банкя, където по изключение и, струва ми се, за първи и последен път някакъв гост беше настанен в личната резиденция на Живков“, написал е екс дипломат №1.
В София Брежнев е придружен от съпругата си Виктория Петровна и шефа на кабинета си Константин Черненко, който няколко години по-късно също като своя началник става генерален секретар на КПСС. Първата дама на СССР постоянно прави забележки на мъжа си, задето се държи неуместно. На вечеря в столовата на Тато Леонид Илич се опитва да флиртува с жени от свитата си, но бърка имената им. Освен това си мисли, че с Живков са се събрали да празнуват Нова година. Налага се да му се напомня, че не това е поводът да са в резиденцията в Банкя.
„Стана ясно, че вечерята трябва да се прекрати, ако не искахме да продължат неудобните ситуации. Не дочакахме сервирането на десерта и кафето. Под предлог, че гостите трябва да почиват, напуснахме. Това беше най-тежкият случай на неадекватност, в която съм виждал някога Брежнев. Изглежда, тогава времето, а може би и нещо друго не му харесаха и след 2 дни бяхме предупредени, че Леонид Илич прекъсва почивката и си заминава“, разказал е в книгата си със спомени Петър Младенов.
Здравето на вожда рухва окончателно след инцидент от 23 март 1982 г. Същия ден Брежнев е на визита в Ташкент и гостува в местния самолетостроителен завод. Там под тежестта на стотиците посрещачи връз генсека се срутва някакъв надлез. Тела и парчета стомана се стоварват върху Леонид и чупят ключицата му. От този сакатлък той така и не успява да се възстанови напълно.
В съзнанието на българите, живели през соца, Брежнев се е запечатал като пръв приятел на Тодор Живков. Та нали в онези времена братушката постоянно ни отпускаше помощи във бид на милиарди преводни рубли, машиностроителна продукция и петрол, а двамата с Тато се целуваха уста в уста, сякаш са любовници.
„Успехът на България беше за сметка на СССР. Живков провеждаше блестяща индивидуална политика с Брежнев. Освен че печелехме от реекспорта, Леонид Илич ни даваше тайно от всички останали страни между 400 и 600 милиона долара годишно. Това бяха тежки американски долари. Брежнев заслужава паметник за отношенията между страните ни по негово време. По-късно, като дойде Горбачов, Тато беше дълбоко разочарован“, разказва Костадин Чакъров. Той е дългогодишен политически помощник на бившия ни Първи. Съветвал е и дъщерята на Живков – червената принцеса Людмила.
Как Тато си спечелва благоразположението на своя съветски колега? Ами използвайки слабостта му към ордените. През годините Леонид Илич нееднократно е награждаван с нашите най-престижни отличия. Три пъти му се закичва звездата „Герой на НРБ“ и три пъти – орденът „Георги Димитров“.
Пристрастеността на Брежнев към медалите е осмивана в безброй вицове. Един от анекдотите е особено оригинален и гласи следното:
Семейството на генсека вечеря в пълния си състав. Докато прислугата поднася десерта, мощен трус внезапно разклаща цялата сграда.
-Леле, какво става? – пита уплашено щерката Галина.
– Не се притеснявай – успокоява я първата дама Виктория Петровна, – сакото на баща ти падна на земята…
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
If you are going for most excellent contents like me, simply go to see this website every day for the reason that it presents quality contents, thanks