Асен Кермекчиев, възрожденецът – дипломат – 2 част

Асен Кермекчиев, известен в САЩ и като Ейс Кермек, е първият официален представител на Америка в България

 Скромен и с добра репутация, Кермедчиев играе успешно ролята на застъпник на едни по-близки американско-български отношения, особено що се отнася до това да съдейства на американските бизнес интереси, за да се установят в България. Основава Софийския клон на Американската търговска камара. По време на Първата световна война оста­ва „директор със специална мисия“.

 Ако в мирно време Кермекчиев помага да се разширят американските бизнес интереси в България, във военно време помага да бъдат запазени собствеността и животът на американски граждани. През 1912 г. политическата обстановка на Балкани­те бързо се влошила. През септември Кермекчиев е мобилизиран във войска­та. Месец по-късно една обединена бал­канска армия почти прогонва Отоман­ската империя от Европа. Кермекчиев е взел на фронта консулските печати и получава похвала от американския консул в Солун, че защитава американските интереси в окупираните територии. Получава и Военни отличия. Служи в Седма пехотна рилска дивизия и е опре­делен да отговаря за полевия лазарет на Трета бригада. Награден е с националния орден „За Военни заслуги“ за работата си в борбата с холерата. С бързото придвижване на фронтовата линия му е възложено да събере под свое командване войници, чиито офицери са загинали в боевете. За изпълнението на тази за­дача и за отбраната на полевия лазарет е награден с орден „За храброст“.

 Кермекчиев се завръща от бойното поле в София, където политическата обстановка е по-неясна и по-опасна от всякога. За един български реформатор с важни контакти става почти невъзможно да подкрепя американската пози­ция на първоначален неутралитет през Първата световна война. Кермекчиев изразява становището, че истинското бъдеще на България се крие по-скоро в икономическата интеграция на Европа, отколкото в това културата й да е с васална зависимост от Русия. Поради невъзможност да запази неутрална позиция, през 1915 г. той подава оставка и Доминик Мърфи – Дядо Мърфи – става пърбият Генерален кон­сул на САЩ в София. За своята служба в течение на години Асен Кермекчиев получава сума, малко надвишаваща шепа долари…

 Годините,    последвали    Първа­та  световна  война,  разбиват всички   надежди   за   нормален  живот и благоденствие, хране­ни от умерените личности и либерали като него. Много от приятелите на Кермекчиев са свалени от постовете си, а Александър Стамболийски на практика установява диктаторско управление.

 София постепенно се превръща в един все по-опасен град – през 1922 г. в Амери­канската легация в София избухва бом­ба, а терористи с всевъзможна полити­ческа принадлежност заплашват с още бомбени атентати. Кермекчиев пише на свои приятели в Ню Йорк и те му обещават помощта си, за да се пресели там. Решението му е навременно: през май 1923 г. Стамболийски е свален с пре­врат, но политическите брожения и икономическите предизвикателства не спират. Скоро след преврата Кермекчи­ев заминава за Хамбург, където се качва на американския параход „Манджурия“ и пристига в Ню Йорк на 2 септември 1923 година.

 В Ню Йорк намира много приятели как­то от колежанските си години, така и между новопристигналите българи. Всъщност той пристига в самия край на първата имигрантска вълна от не­гови сънародници. Така че българи, кои­то в началото на века не знаели почти нищо за САЩ, няколко години преди пристигането на Кермекчиев основа­ват Българска православна църква в град Ню Йорк и не е никак чудно, че той вед­нага поема функциите на неин секретар. Верен на своите корени, Асен продължава да пише статии за политиката на Балканите за „Ню Йорк Таймс” , но след време интересите му се насочвал „- кьм жвота му в съединените щати на два пъти американизира името си, като отначало става Асен Кермек, а малко по-късно – Ейс Кермек. С помощта на нюйоркските си приятели започва про­цъфтяваща лекарска практика, като работи дори в Лутеранската болница в Бруклин. През 1928 г. получава амери­канско поданство, а през 1930 г. сключва брак с американката Вайола Фули. Уми­ра през 1953 г.

 Благоприятно стечение на обстоятелствата води САЩ при Кермек в началото на XX век в момент, когато американците знаят малко за България и се нужаят от приятелски напътствия. Друго бла­гоприятно стечение води след Първата световна война Кермек в САЩ, където той помага на много българи да намерят своето място, докато войни разтърс­ват Европа из основи. След Втората световна война американските дипло­матически отношения с България са преустановени за няколко години, но, независимо от политическото прекъс­ване връзките, създадени от преселили­те се в Америка българи, се запазват.

 По същия начин много от семената на приятелство, засети от Кермек, дават плодове и след години. Американският колеж в София и Американският уни­верситет в Благоевград са отговор на неговата вяра в образованието. Той би се изумил от мащабите на Американската търговска камара днес и от разно­образната й дейност тук. За наградения с отличия военен доктор, макар и па­цифист, би било чест да научи, че аме­рикански и български войници и лекари работят рамо до рамо в Афганистан. Само няколко години след като Алеко Константинов създава своя непрекъс­нато объркващ се антигерой Бай Ганьо, Кермек се превръща в истински мост межу двете държви – и като първия консулски представител на САЩ в Бъл­гария, и като част от великата тради­ция на мигриране и интегриране, която ненатрапливо свързва България и САЩ през последните сто години. Остава надежата, че тези връзки ще укрепнат още повече в последвалия век.

КЪМ НАЧАЛОТО – КЪМ ПЪРВА ЧАСТ:

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: