„Поехали!” Вече половин век с тази дума на уста се отправят към космоса излитащите от Байконур екипажи. За пръв път в качеството й на парола я изрича Гагарин при старта на ракетата си на 12 април 1961 г.
Сутринта на същия тоpи ден синът на колхозници влиза в малката капсула на „Восток 1″ и след два часа космическият му корабраб порва аттосферата. Излязъл в орбита, младият съветски офицер обикаля веднъж планетата Земя и се връща обратно. Приземява се на селска нива в Саратовска област. Полетът продължава точно 108 тинути.
Гагарин е избран за първи съветски астронавт лично от тогавашния генерален секретар на КПСС Никита Хрушчов. Съветският ръководител преглежда снимки на няколко летци, кандидати за мисията в космоса, и слага пръст върху фотографията на Юрий Алексесвич. „Този ще бъде. Има хубава усмивка. Хората ще го харесват“. Животът на Гагарин се променя коренно още в края на 1959-а, когато ръководителят на руската космическа програма Сергей Корольов започва да набира мераклии за полет в около земна орбита. Подборът е строг – допускат се само мъже с изключителни физически данни и без каквито и да с здравословни проблеми. „Въртяха ни на специални тренажори, проверяваха вестибуларните ни апарати. А главно изследваха сърцата ни. По техните показатели медиците „четяха биографиите ни“, разказва впоследствие Гагарин. Той самият впечатлява докторите с кондииията си. След поредица от прегледи лекарската комисия му заявява: „Стратосферата не е предел за Вас“.
Това, по признания на Юрий Алексеевич, са най-хубавите думи, които е чувал. В началото на 1960 г. той се мести със семейството си в Звездното градче. Започват подготвителните занятия. Кандидат-космонавтите изучават конструкцията на ракетите, астрономия, геофизика, медицина. Провеждат тренировки в специални тренажори, в звуко и топлоизолирани камери, в центрофуги… Скачат с парашут, подлагат се на изкуствена безтегловност… Играят гимнастика, ритат футбол, плуват… Междувременно се доизкусурява и корабът „Восток“. Преди да бъде изпратена с човек в космоса, ракетата лети 7 пъти в безпилотен режим. И едва през пролетта на 1961 г. всичко е готово за историческия миг.
В началото на април групата астронавти заминава за космодрума. До последния момент не е известно кой точно ще е №1. Едва на 8 април след личната намеса на Хрушчов е утвърдено, че това ще бъде Гагарин. За дубльор на Юрий Алексеевич е назначен Герман Титов.
Оставащите до полета дни преминават в обичайните тренировки. Макар да е изключително ангажиран, Гагарин намира време да посети и църква. Първият космонавт е набожен – факт, който в следващите петилетки старателно е крит от атеистично настроените съветски власти. Дори в автобуса, с който пътува към стартовата площадка на 12 април, Юрий изрича молитва към Господ.
4 дни преди полета Гагарин пише трогателно писмо до семейството си. В него споделя радостта си от честта, с която е удостоен (уви, посланието е предадено на съпругата Валентина Ивановна чак след смъртта на Гагарин – б. р.). Пак там отбелязва, че не са изключени непредвидени усложнения по време на космическата мисия. Текстът гласи:
„Здравейте, той мили и силно обичани Валя, Лена и Галя,
Ето че реших да ви напиша няколко реда и да споделя с вас тази радост и щастие, които те споходиха днес. Правителствената комисия реши да изпрати мен в космоса първи. Знаеш ли, скъпа Валюша, колко съм радостен. Искат и вие да сте радостни с мен. На обикновения човек като мен са доверили такава задача от държавно значение – да прокара пътека в космоса! Може ли да се мечтае за нещо по-голямо? Та това е история, нова ера! Стартът е след ден…
В техниката вярвам напълно. Тя няма да ни подведе. Но има дни, когато човек и на равно място пада и си счупва главата. Тук също може нещо непредвидено да се случи. Но на мен не ми се вярва. А ако все пак нещо стане, то много ви моля да не се погубвате от мъка. Нали животът си е живот и никой не е застрахован, че утре мозке човек да попадне под колелата на автомобил…Пази, Валя, нашите момичета, обичай ги, както аз.
В съдбоносния ден Гагарин с събуден още в ранни зори. Прави гимнастика, измива се и закусва по „космически маниер“ – с храна от тубички. Минава и последен медицински преглед. Помагат му да облече скафандъра си и със специалния автобус го откарват при „Восток 1″. Юрий Алексеевич дава изявление за пресата и радиото, качва се в асансьора, водещ към капсулата, и заема мястото си. Люкът хлопва, кабината се херметизира.
Близо 2 часа продължава проверката на уредите. Най-накрая – в 9 часа и 7 минути московско време стартът е даден. „Поехали!“
“Чух свистене и грохот, почувствах как гигантската ракета се разстресе и бавно, много бавно, се отлепи от площадката. Започна борбата със земното притегляне. Сякаш някаква необорима сила все повече и повече ме натискаше в креслото“, описал е Гагарин началото на полета си.
Вибрациите и натоварването Юрий Алексеевич понася сравнително леко. След като ракетата преминава плътните слоеве на атмосферата, в илюми-наторите се показва земната повърхност. Корабът излиза в орбита и настъпва безтегловността. „В началото ми бе необичайно, но бързо привикнах към това състояние. И продължих да изпълнявам зададената програма“, разказва след завръщането си първият космонавт. По време на мисията той постоянно поддързка връзка с центъра за управление полета, докладва за това как точно се чувства и как реагират приборите в капсулата.
Гагарин не е гладен и жаден. Но въпреки това трябва да хапне и пийне водица. Целта на космическата му закуска е да се проследят реакциите на човешкия организъм при хранене в безтегловност. Автоматиката работи безупречно. На Юрий Алексеевич нито веднъж не му се налага да поема управлението в свои ръце. В 10 часа и 25 минути, както е по план, „Восток 1“ преминава в резким за спускане. Капсулата навлиза в атмосферата, външните й стени се нагряват и Гагарин вижда пламъци в илюминаторите. Но вътре всичко е наред – температурата е 20 градуса. Неприятно е само натоварването върху тялото – по-силно е, отколкото при излитането.
Когато корабът се оказва над Волга, се включва парашутната система. На 7 км височина пилотът катапултира и се приземява отделно от космическия апарат. Работещи на полето механизатори го виждат и веднага се сещат кой е. Затичват се към него с викове: „Гагарин! Юрий Гагарин!“. Часът е 10 и 55.
Някакъв мужик се хвърля да прегръща падналия от небето и се обръща към него с „другарю) майор“. Първият космонавт е учуден, защото само 2 часа преди това е бил просто лейтенант. След това обаче съобразява, че партийното ръководство го е повишило, прескачайки званието капитан. Пристига вертолет и отвежда Гагарин в командния пункт. Астронавтът взима душ и се разхожда по крайбрежието на Волга. Денят му завършва с партия билярд, в която партнира дубльорът Герман Титов.
Юрий Алексеевич отклонява предложението на генерал Стученко да доведат съпругата му със специален самолет. „Може би Валя сега кърми детето, ще се притесни от срещата и ще загуби млякото“, заявява космонавтът.
На другия ден отлита за Москва. Вече е знаменитост по целия свят и навсякъде се тиражират очерци и живота и делото му. Излиза и указ на президиума на Върховния съвет за удостояването му със званието Герой на Съветския съюз.
Следващите дни и седмици са изпълнени със стотици пресконференции и интервююта. Питат го какво ли не. Макар и син на колхозници, Алексеевич се оказва добър оратор, владеещ аудиторията. Той намира начини да отговаря подобаващо дори и на най-безумните въпроси. Веднъж една западна журналистка се интересува „какви са любимите марки вино и коняк на господин Гагарин“. „Имаме толкова много работа, че не ни е до това“, отвръща той. А залата избухва в аплодисменти.
Детството на Юрий Гагарин в Землянка
Юрий Алексеевич Гагарин е роден на 9 март 1934 г. в село Клушино, Смоленска област. През 1941 -ва тръгва на училище, но започва войната и прекъсва обучението му. В селото влизат немци и подпалват школото. Окупацията продължава 2 години. В този период семейството на бъдещия космонавт обитава землянка, тъй като в дома му се нанасят бойци на Райха.
През 1943 г. Гагарини се местят в наскоро освободения град Гжатск. Юрий се връща в училище, но му е трудно няма нито тетрадки, нито буквар. В 7 клас младежът постъпва в школа за леяри, а впоследствие и в Саратовския индустриален техникум. Междувременно започва да се интересува от самолети и се записва в аероклуб. През 1955 г. пък става студент в Оренбургския военно авиационен институт. От тогава лети първо на ЯК 18, а по-късно и на Миг. С дипломирането си Гагарин се жени за Валентина Горячева. Понеже е отличник на випуска му предлагат да служи близо до Москва. „Но аз, – признава той, рещих да отида там, където е най-трудно.“ Юрий Алексеевич избира авиацията към Северния флот и е зачислен в поделение към Заполярие. Там остава до момента, в който не го привикват в Звездното градче.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment