Тежкото детството на Владимир Путин – биография - 1 част

Младият Владимир Путин отраснал като побойник по улиците на Ленинград, Владимир Путин има мечта – да стане агент на КГБ. Но вместо да работи под прикритие и да прилича на герой от шпионски роман, той ръждясва като винтче на съветската тайна полиция в Дрезден. Подпухнал от бира и депресиран, Вова гледа как идеалите му се разпадат с рухването на Берлинската стена и идването на Михаил Горбачов на власт. И трупа ярост.

Владимир Путин се катапултира към Властта от неясното минало и прекарва почти целия си съзнателен живот в затворения свят на КГБ. Затова е способен да контролира и манипулира миналото си по-добре от всеки друг съвременен политик – и със сигурност по-умело от всеки западен държавник. Путин педантично създава мита за коравото момче, преживяло обсадата на Ленинград. Едно жестоко, гладно и бедно място, което създава жестоки, гладни и озверели деца.

Родителите му Мария и Владимир оцеляват в обсадата през Втората световна война, но на висока цена. Баща му е ранен в битка и остава инвалид. Майка му гладува почти до смърт по време на боевете и страда по втория си син, умял още като бебе. Но по критериите на следвоенния Съветски съюз семейството има късмет – все още е живо, все още е заедно. Да преживееш войната, да запазиш съпруга или съпругата си, и да имаш дом, в онези дни е смятано за чудо.

Влизам в сградата, където е отраснал Путин паянтова е и се клати. Парапетите липсват. Семейството живеело на последния, 5-и етаж и изкачването по мрачните стълби можело да се окаже опасно. Мария, Владимир и синът им обитавали най-широката стая на комуналката – почти 20 кв.м, приблизително 3.6 на 4.5 м. Според стандартите на онова време – почти дворцов дом. Газовата печка и мивката били струпани в тесен коридор, а семейството ги деляло с още две фамилии.

Владимир Путин-старши се трудел в локомотивен завод. Мария се захващала с изнурителна неквалифицирана работа – нощен пазач, чистачка, говарач. Понеже често нямала работа, прекарвала доста време със сина си. Но в тежката следвоенна съветска бедност семейството на Путин минавало за „богато“. Образованието не било част от идеята на младия Путин за постигане на успех. След като влиза във властта, той продължава да акцентира върху факта, че някога е бил побойник. Приятелите му от детинство поддържат тази версия. Сериозна част от достъпната биографична информация за Владимир се отнася за многократни юмручни сбивания в юношеските му години.

Путин, като млад и не особено впечатляващ физически, се опитвал да се утвърди с юмруци. „Ако някой го обидеше по какъвто и да е начин – разказва негов другар, – Володя незабавно скачаше върху него, дращеше, хапеше, скубеше. Правеше всичко, за да не позволи да бъде унизен.“ Приятелите му си спомнят серия сбивания по сценарий, повтарян година след година. „Веднъж в осми клас чакахме на трамвайната спирка – твърди негов съученик – Един трамвай спря, но не в нашата посока. Двама пияни здравеняци слязоха. Държаха се агресивно. Псуваха и бутаха хората около себе си. Вовка спокойно ми подаде чантата си и след това видях как просна единия от бабаитите по лице в снега.

Вторият се обърна, втренчи се във Володя и изкрещя: „Какво беше това!?“. След няколко секунди разбра какво, след като беше тръшнат до приятеля си. В този момент пристигна нашият трамвай. Какво да ви кажа за Вовка? Той никога не оставяше да им се размине на калпазаните и негодниците, които обикалят и се заяждат с хората. „10-11-годишен, Путин започва да търси спорт, който да импонира на желанието му да се бие. Опитът му с бокса се оказба твърде болезнен: чупят му носа на една от първите тренировки. Впоследствие открива самбото („самбо“ е съчетание от руски думи и означава „самозащита без оръжие“). Съветското бойно изкуство е микс между движенията от джудо, карате и народните боеве. Именно то става важен компонент от трансформацията на Путин от училищен побойник в целенасочен и усърден Юноша. И когато научава, че КГБ търси нови попълнения, добре обучени в бойните изкуства, той вече е наясно какъв иска да стане, като порасне.

„Представете си момче, което мечтае да бъде офицер от КГБ във времето, когато връстниците му мечтаят да бъдат космонавти“, каза ми журналистката Наталия Геворкян, намеквайки колко странна й се вижда тази амбиция на Путин. Но аз не я намирам за необяснима. През 60-те години съветските културни институции усърдно се опитват да изградят романтичен, бляскав имидж на тайната полиция. Когато Володя е на 12, романът „Щит и меч“ с главен герой съветски офицер от разузнаването, работещ в Германия, става бестселър. Когато е на 15, книгата е екранизирана като минисериал, добил изключителна популярност. А когато Путин е на 43 и се среща с 11 руски шпиони, депортирани от САЩ, всички, в изблик на другарство и носталгия, запяват мелодията от поредицата. „В девети клас бях силно повлиян от филмите и книгите, и затова пожелах да работя за КГБ – казва Путин пред един от своите биографи. -Няма нищо тайнствено в това.“ Прости думи, които обаче повдигат въпроса: наистина ли няма друго обяснение за всеотдайната му амбиция? Всъщност има и той успява да я скрие, точно както правят опитните шпиони.

Владимир е фамилно обременен да бъде съветски агент. Логично се стреми да бъде по-успешна берсия на баща си, който през Втората световна е зачислен към войските, работещи с НКВД (тайната полиция в онзи период). Воба израства с историята за бягството на татко си от тила на германците, сходна с много подобни легенди за чудодейно оцеляване и спонтанен героизъм.

Не е ясно дали Путин-старши е работил за тайната полиция преди войната и дали е продължил и след това. Твърде вероятно е да е останал част от т.нар. активен резерв – група офицери от тайната полиция, които продължават да живеят и да работят нещо обикновено, а междувременно тайно информират КГБ и вземат заплата оттам. Как иначе да си обясним, че семейство Путини живеели относително по-добре от обикновените съветски граждани: имали са телевизор, телефон, дори дача…

След училище, по препоръка на вербуващия от КГБ, Путин кандидатства в университет. Приет е, но се изолира от останалите. Поддържа оценките си Високи и прекарва много време в залата по джудо – треньорът и съотборниците му са заменили самбото с друго бойно изкустбо, признато на Олимпийските игри.

В онези Времена Володя се набива на очи не само с телосложението си, но и с колата си. Вероятно е единственият студент в Ленинградския университет със собствен автомобил.

В началото на 70-те да имаш кола в Съветския съюз е рядкост: цената й е почти колкото на една дача. Семейството на Путин спечелило Возилото – последен модел с две врати и мотоциклетен двигател, от лотария. Но Вместо да вземат равностойността на машината в рубли и да си купят самостоятелно жилище, родителите я дали на сина си. Всеотдайността им е впечатляваща. Себичността на Вова – също.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ – КЪМ ВТОРА (2) ЧАСТ