Елин Пелин докарал рак на Йордан Йовков – обвинил го в кражба!

 През 1932 година интелектуалните среди в София са разтърсени от шумен и брутален скандал. Класиците на българската литература Елин Пелин и Йордан Йовков се изправят един срещу друг. Поводът е току-що представената премиера на пиесата „Боряна“ от Йовков в Народния театър.

Дни след представлението във в. “Литературен глас“ е публикувана статия на Димитър Митов, който обвинява Йовков, че е откраднал сюжета на драматургичното си произведение от повестта “Гераците“ на Елин Пелин. В тогавашна София не е тайна за никого, че Митов е много близък с Елин Пелин и всички предусещат зрелищния скандал между двамата големи писатели. В статията, която официално слага началото на войната между Елин Пелин и Йордан Йовков, Димитър Митов пише: “Йордан Йовков навярно е искал да предаде една чисто човешка драма, но не се е помъчил да измисли един свой сюжет, а е знаел почти изцяло сюжета на “Гераците” от Елин Пелин“. Йовков отговаря на предизвикателството във в. “Зора“, който е идеен, политически и художествен противник на в. “Литературен глас„. В отговора си авторът на “Боряна“ нито веднъж не споменава името на Митов, но за сметка на това атакува директно Елин Пелин, който до този момент не е заел официално позиция по въпроса. В отговора си Йовков категорично отхвърля обвиненията, че е откраднал сюжета на “Боряна„, и разказва как е стигнал до него. Той пише, че изходната точка за драмата е взел от собствения си разказ “Имане„. Сюжетът добил известни промени, след като авторът чул разказа на свой приятел за действителна история, която се случила в Хасковско. Тази история дала окончателния вариант на “Боряна“. В отговора си Йовков пише, че приятелят, разказал му историята, е жив, жив е и прототипът на основния образ в драмата скъперникът Златил. В заключение Йордан Йовков пише: “Никога не съм изпитвал липса от сюжети. Срещу господин Елин Пелин не стои “някой си“. В дългогодишната си литературна дейност аз съм дал доста нещо, та няма нужда да посягам на чуждо достояние. Впрочем постъпката на господин Елин Пелин има друго обяснение. “Боряна“ има успех. Това, е което не може да ми се прости. Преди време същият господин Елин Пелин беше казал, че ако някога в България се роди гений, той ще бъде геният на завистта.

  Изглежда, че преди да бъдат казани тия думи, тоя “гений“ не само че е бил роден, но е бил вече и доста остарял“. Последните думи в отговора на Йовков истински вбесяват Елин Пелин и той не му остава длъжен. От страниците на в. “Литературен глас“ шопският класик пише, че дядо Златил прилича на стария Герак, като и двамата имат по трима синове. Елин Пелин подчертава, че повестта “Гераците“ е писана 30 години преди “Боряна“, и изключва възможността Йовков да не е бил запознат с произведението му. В литературната война която е оприличена борба с бикове, се включва и изтъкнатият критик Александър Балабанов. Отново от страниците на в. “Литературен глас“ той остро напада Йовков и дори оспорва художествените качества на творбата му. Нещата стават необратими,   когато   в крайна    сметка Йовков и Елин Пелин   стигат до съд.  Като свидетели там са призовани редица техни   приятели,    които застават    от двете   страни на барикадата. В спомените си писателят   Змей Горянин разказва, че самият Елин Пелин нямал желание да води война с Йовков, но приятелите му Димитър Митов и Александър Балабанов го въвлекли в битката. Все пак Елин Пелин не таял добри чувства към пиесата на Йовков. Той лично ходил да я гледа, след което споделил със Змей Горянин, че е лоша, немотивирана, куха психологически, със съвсем излишни неща, нямащи никаква връзка с развитието на интригата. След като скандалът се разгорял. Елин Пелин казвал на приятелите си: “Не биваше Митов да го пише това! Можеше да разкритикува драмата като лоша, без да изтъква връзката й с моя разказ. Не ги обичам тия вестникарски разправии. Те увреждат само на писателите. Аз няма какво да защищавам, защото “Гераците“ са познати на всеки грамотен българин отпреди – кажи-речи – трийсет години. Но не мога да търпя кафеджийските клюки и злодумства. Затова направих сравнението. Нека Йовков да излезе с обяснения, да каже какви му са били съображенията, като без позволение, па и без извинение е земал толкова нещо от моя разказ – и туйто. Ще се сложи точка на клюкарстванията и интригантстванията“. Още преди да отшуми скандалът, Елин Пелин съжалявал, че се е стигнало до него. Той знаел, че Йовков е чувствителен човек и понася тежко публичните атаки. По-младите писатели, които симпатизирали на Елин Пелин, за да спечелят благоволението му, често говорели пред него срещу Йовков. На един от тях той казал: “Йовков е писател с такива качества, че преди да го съдиш, добре трябва да трябва да си премериш своята дарба.

Заради скандала извън полезрението на публиката останало влошеното здравословно състояние на Йордан Йовков. Докато в пресата поддръжниците му воювали с поддръжниците на Елин Пелин. Йовков ставал все по-слаб и немощен. Това била и една от причините Елин Пелин да се опитва да озапти приятелите си и да смекчи атаките им. Още преди да е приключил скандалът, се разбрало, че Йовков е болен от рак. С това кавгата между двамата литературни класици бързо отшумяла, а делото между тях останало нерешено. Йовков се борил с коварната болест три години и починал през 1937 г. едва на 57-годишна възраст. От своя страна Елин Пелин бързо забравил, че е бил наречен от съперника си ”гений на завистта“, и често усмирявал по-младите си приятели с думите: “Той е добър писател. Има негови разкази, които биха правили чест на коя и да е напреднала европейска литература„. Въпреки това двамата класици никога не се помирили. След смъртта на Йовков приятелите му твърдели, че писателят на Добруджа се е разболял заради преживения стрес от скандала.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: