Мадарският конник е едно от чудесата, за които няма еднозначно тълкуване, но има различни версии и хипотези защо е създаден. Най-смелите обяснения го свързват с митичния континент Атлантида и тракийската богиня Бендида.
Безспорно е, че скалното изображение се намира на 23 метра височина от основата на отвесна скала в комплекс на древно тракийско светилище близо до с. Мадара на 20 километра от Шумен. Релефът изобразява ездач на кон, следван от куче. В нозете на коня е изобразена според едни изследователи фигура на лъв, а според други – на тигър. Не е единно и мнението за наличието на птица – орел или сокол над конника. Ездачът и конят са в почти естествени размери. Конникът държи копие. Няколко надписа на български език с гръцки букви са оставили български владетели около скалната композиция.
Различните тълкувания почиват на тези елементи на паметника на световното културно наследство. И на още един безспорен факт – „Мадара“ означава свято място, свята планина или свят знак – мантра.
Мадарският конник изобразява създателя на българската държава на Балканския полуостров – Аспарух, или хановете Тервел, Крум или Омуртаг. Тезата се основава на изписаните имена около паметника – Аспарух, Тервел, Крумесис или Крум, Омуртаг.
Легендата разказва, че Аспарух искал да се постави уникален знак – възхвала на бога на българите, на Тангра – бога на Слънцето. И този паметник трябвало да представя и наместника на бога на земята – българския владетел. Друго изискване било да се вижда отдалеч, но и да е трудно достъпен. Конникът да е обърнат на юг, за да може да вижда по всяко време Слънцето и да следва орела – мисълта на бога.
Феноменът Мариана Везнева прави психометричен сеанс на Мадарския конник през декември 1995 г. Чрез досег до скалата тя успява да се върне хилядолетия назад при първите български владетели. Тя вижда как трябва да се изобрази бог Тангра. „Пред него владетелите да отчитат победите си и да благодарят за тях. Образът на конника да се издяла в скалата и да се обкове със златни листове, за да блести. Да се вижда отдалеч. Така иска Тангра„, пише Везнева в книгата си „Зад завесата на времето“. Пак там е посочено, че строежът на паметника започва при Аспарух, но е довършен след смъртта му от хан Тервел. Именно той облицова със златни листове конника, коня, орела и кучето, а със сребро – убития звяр. В ръката си конникът държи сияен кристал – символ на Слънцето, а около главата му има ореол от лъчи.
Днес един от първите въпроси след тази приказно-фантастична картина е: Ако тя е станала столетия назад и ако Мадарският конник е бил облицован със златни листове, къде е златото сега? Кой и кога го е махнал оттам? Отговорът на Мариана Везнева е, че при налагане на християнството княз Борис I заповядал да се махне златният обков. И с него била построена златната църква в Преслав. А друга част заграбили алчни боляри.
Мадарският конник е двойно кодирано хороскопно изображение на основаването на българската държава. Такова е тълкуването на Александър Хофарт в книгата „Изгубените кодове на древните българи“. Той тръгва от това, че в един хороскоп главната фигура е Слънцето. „Върху релефа тя е изобразена от конника, който не е въоръжен с копие и стрели, както се предполага, а държи в лявата си ръка пастирска гега, положена върху рамото му. Фигурата олицетворява Слънцето, небесния пастир. А „копието“ всъщност е жезъл, който символизира положението на Слънцето в съзвездието Барс (Овен). При по-внимателно вглеждане в животното под конника ще видим, че то ни най-малко не прилича на лъв, както се твърди. Лъвът има характерна грива и е значително по-едър. Изобразеното животно е тигър или барс – името, с което древните българи са наричали това животно. В предните си лапи барсът държи змия чието изображение е силно ерозирало, но все пак различимо. Тя е символ на годината на Змията – 165 г., когато е основана българската държава (има се предвид датата, назована в Именника на българските ханове като начало на създадената от Авитохол българска държава в подножието на Кавказ. Подобно скално изображение на конник съществува по тези земи – б.р.). Кучето, което следва конника, е планетата Венера, която в този момент е могла да бъде наблюдавана много ясно след залеза на Слънцето като Вечерница“, пише Хофарт.
Още една хипотеза търси своите доказателства в Мадарския конник. Съществуват предположения, че преди скалният релеф да е станал символ на бога Слънце, той е изобразявал тракийската богиня Бендида. Тя е покровителка на лова и най-често се изобразява с копие, както Артемида в гръцката митология. Някои изследователи дори „виждат“, че конникът има женски гърди. Именно върху по-древния скален образ на Бендида е изобразена възхвалата на Тангра и българките владетели, смятат застъпниците на това предположение.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Тук не е вярно поднесена хипотезата на Александър Хофарт!!! Той разглежда положението на слънцето в съзвездие Лъв, а изображението на Лъва се свързва от него със звездата Алфа на същото съзвездие – Регул, която се нарича Малкият цар и Лъвско сърце. А Кучето е символ на Луната, а не на Венера. Никъде досега Хофарт не е твърдял друго! В статията Ви има смесване с мнение на астролога Кирил Стойчев, но сте го приписали на А.Хофарт.Направете справка с цитираната от Вас книга „Изгубените кодове на древните българи“ или в „Митраизмът и древните българи“ от А.Х.