През 1956 година БКП развенчава култа към личността на сталиниста Вълко Червенков, който управлява България с желязна ръка в началото на 50-те години. Развенчаването на диктатора не е хрумване на висшата номенклатура на комунистическата йартия, а следване на линията против сталинизма наложена в СССР от Никита Хрушчов. Така върхушката сваля диктатора Червенков и го заменя с диктатора Живков, който дълго време след възкачването си на трона е смятан от висшите партийни функционери за временно решение.
Подценяван от политическите си противници, Тодор Живков използва невниманието им и още в първите години на управлението си ги отстранява от пътя си. Това му помага да ръководи партията и държавата в продължение на 33 години.
Емблематична е политическата разправа с бившия вътрешен министър Антон Югов, който след отстраняването на Вълко Червенков заема поста министър-председател.
Заради високото си положение в партията и държавата и партизанското си минало Югов е едно от основните препятствия пред намеренията на Живков да установи едноличен режим.
В продължение на 6 години той управлява съвместно с Живков, като оглавява правителството. В края на 1962 година обаче политическата му кариера е прекъсната силово и той е свален от всичките си ръководни постове заради „груби нарушения на социалистическата законност и антипартийна дейност“.
Свалянето на Югов е извършено лично от Живков по време на драматично заседание на ЦК на БКП. На него генералният секретар завършва атаката си срещу премиера, като го обвинява в прелюбодейство. След тези разкрития Югов е изхвърлен завинаги от политиката.
Фактити изнесени от Живков са събрани от Държавна сигурност, а зад разкритията личи сянката на Мирчо Спасов. По-голямата част от публиката състояща се от членове на Политбюро, е подготвена за зрелището. Някои от заседаващите са инструктирани предварително какво да кажат и как да се държат по време на заседанието.
Живков започва разжалвавето на Югов, като го обвинява в прегрешения спрямо партията и стоварва върху него вината за сталинистките репресии след 9 септември 1944 година. Самият той лично е участвал в тези репресии, но това вече е „забравено“ от членовете на ЦК. Острата критика на първия секретар е изслушана спокойно от партийната върхушка. В края на словото си обаче ораторът изненадващо вади и размахва снимки на министър-председателя, който е заснет в неприлични пози с една от двете си секретарки. Залата онемява, а Живков съвсем спокойно продължава с думите: „Искате ли да влезе др. Мирчо Спасов и да каже още подробности?“.
В това време в залата се появява самият Мирчо Спасов, който с едната си ръка опипва сакото си и сякаш без да иска, от него се показва дръжката на пистолет.
За да е още по-ясен, Живков съобщава на сваления министър-председател, че има две възможности или да подпише оставката си и да си направи самокритика, или да бъде изпратен в Правителствена болница. Югов разбрал намека и приел първия вариант.
Малко след свалянето на Югов от постовете му за министър-председател е избран самият Живков. Това станало по доста театрален начин. По време на конгреса на БКП, който се провежда дни след като предишният премиер бил отстранен, един от делегатите взел думата и заявил, че генералският секретар е отказал горещите предложения на партията да оглави правителството. С твърд тон обаче делегатът на конгреса обявил, че партията ме желае да приеме отказа на Живков да го задължава да поеме и предишния пост.
С това диктаторът приключва разчистването иа терена аа налагането на едноличния си режим. Разпрдаата му е Антон Югов е изненадваща дори за обкръжението му. Тя идва, след като двамата имат дълго общо минало. Не е тайна, че в качеството си на вътрешен министър, именно Югов назначава Живков за главен инспектор към Дирекцията на народната милиция, когато след деветосептемврийския преврат новата власт разчиства сметките си със старата. В критиката, предшестваща разжалването на Югов, Живков заявява, че една от причините, заради които премиерът трябва да бъде свален, е именно отговорността му за извращенията, извършени от „народната власт“, докато е бил вътрешен министър.
След Априлския пленум, на който е свален Вълко Червенков, Антон Югов остава с впечатлението, че е необходим на новата линия в партията. Като министър-председател той свършва черната работа около разчистването на опонентите на новия диктатор. Докато работи с Живков като министър-председател, Югов изпълнява две знакови поръчки. Първата е, когато лично унищожава политически съратника си от партизанските години Георги Чанков. Чанков, за разлика от Живков, има забележително нелегално минало и това го прави неудобен за разжалване. Именно затова Югов, който преди комунистическия п реврат е лежал в концлагер и е получил смъртна присъда, се оказал подходящ за изпълнение на поръчката. Така през 1957 година по време на пленум на ЦК на БКП бившият вътрешен министър лично прочел унищожителния доклад срещу Чанков и с това изхвърлил ветерана на съпротивителното движение от върховете на партията. Четири години по-късно Югов свършил черната работа и по окончателното отстраняване на бившия си началник Вълко Червенков от партийните върхове.
Сдед като Югов последвай съдбата на Червенков, останал е тотална изолация, През 1964 година бившият премиер бил отзован като депутат в Народното събрание, а през 1972-ра направо бил изключен от БКП.
Едноличната власт на Живков се смекчила към него чак през 1884 г., когато той изненадващо бил награден със званието „Герой на социалистическия труд“. Няколко месеца преди краха ма комунизма пък станал един от последните носители на званието „Герой на Народна република България„. Веднага след промените той получил политическа реабилитация и през 1990 г. членството му в партията било възстановено. Това било по-скоро символичен акт и опит на партията да се отърси от всичко, което я свързва с Тодор Живков.
Въпреки бурния си живот Антон Югов доживява до дълбоки старини. Той умира в средата на 1991 г. на 91-годишна възраст.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи