Петко Славейков кръшкал с племенница на Раковски

Достоен за сценарии на сапунен сериал е интимният живот на Петко Р. Славейков. Приживе големият писател и общественик е принуден да търси щастието си в извън­брачна връзка, защото съпругата му не може да му даде онова, от което има нужда. Слав­ният възрожденец си намира млада и краси­ва любовница, но, уви, отношенията му с нея приключват трагично.

 Петко Славейков е роден през 1827 г. в Търново. През 1864 г. се установява в Цариград и става един от водачите на църковната ни борба. Списва, редактира и издава в. „Гайда“, „Маке­дония“ и „Читалище“. Също и първите хумористични издания за деца. Турските власти често спират него­вите вестници и списания и го арестуват.

 След Освобождението Славейков взима активно участие в политическия ни живот като депутат, министър и водач на Ли­бералната партия. Дълго време е преследван от своите врагове. Издава над 75 книги от различни жанрове, а в паметта на поколенията остава най-вече със своя шедьовър – поемата „Изворът на Белоногата“ (1873 г.).

 Славейков живее едно­временно с две жени – съ­пругата Иринка и Катерина Стойоглу, неговата голяма и нещастна любов.

Чувствата му са в любовен триъгълник между 1864-1876 г., когато е в турската столица. По това време писателят вече е женен, а Катерина офи­циално е негова домашна помощничка в Цариград. Тя върти успешно дома­кинството му, но всъщност това е само предлог, за да живеят заедно.

 Интересното в тази исто­рия е, че всяка от дамите знае за съперницата си. И въпреки това Славейков успява не само да запази семейството си, но и да задържи Катерина. За съ­жаление извънбрачната му връзка завършва трагично. Любовницата загива, ко­гато турците опожаряват Стара Загора. Голяма лична драма за прочутия писател!

 Известно е, че на Петко от млад не му върви в любовта. Той се увлича по богатите дъщери на тревненски първенци, но въпреки силните чувства, които изпитва към Радка и Аница, поп Димовата щерка, нито една не скла­ня да се омъжи за него. Причината за нежеланието им да му пристанат е, че те са от известни родове, докато Петко е беден сирак.

 Отхвърлените предло­жения дълбоко нараняват Славейков. Точно в такъв момент на помощ се притича добрият му приятел поп Кою. Той го насочва към Иринка, дъщерята на чорбаджи Иванчо Райков, един от големците в града. Тя не е красавица, не блести с интелект, но е работна и прибрана.

 Иринка не се познава с Петко до сватбата им. Чува го да пее в черквата и го вижда през прозореца, до­като минава покрай къщата им. Сърцето й трепка при вида на напетия даскал с големи устни и весели очи, въпреки че добре знае за задевките му с други тревненски моми.

 Чорбаджи Иванчо Рай­ков се съгласява да даде щерка си за булка на Славейков и венчавката е насрочена за 25 януари 1853 г. в църквата „Св. Ар­хангел Михаил“. От деня на сватбата остават два любопитни факта. Младо-женката се простудява по време на церемонията, а даскал Петко Славейков е толкова безпаричен, че приятели му дават назаем чорапи за тържеството.

 Новосъздаденото се­мейство заживява в къща­та на чорбаджи Иванчо. Когато влиза за първи път в гостната, в центъра й Петко вижда люлка. Бащата на Иринка обяс­нява, че са се подготвили, защото прясно свързаните съпрузи трябва да създа­ват челяд.

 „Всичко е наред, имам си млада и хубава жена – отбелязва Петко в писмо до поп Кою. – Живея в хубава къща. Само че къде ще пиша?“. Оказва се, че половинката му въобще не се интересува от литера­турните му занимания.

 Вечер той се опитва да й чете току-що написаните си стихове, но тя гледа безучастно и му разказва делнични неща.

 По това време Славей­ков е подгонен от търнов­ския владика Неофит и другите гръцки фанариоти. Решава да замине за Ца­риград, а Иринка остава в бащиния си дом. След бягството за Турция поетът вече открито признава на поп Кою: „Женитбата ми беше голяма грешка“.

 В Цариград съдбата му праща Катерина – красива и начетена жена, която е значително по-млада от съпругата му. Той я наема за домашна помощница, но не толкова да му чисти и да се грижи за жилището му, колкото да споделя самотните му нощи.

Катерина е племенни­ца на Г. С. Раковски и се интересува живо от църковните и национал­ните ни проблеми. Чете Славейковите вестници и двамата обсъждат най-острите статии. С нея той споделя творческите си трепети и бъдещите си политически планове. Писателят изключително силно се привързва към интелигентната хубавица с руса плитка и най-сетне разбира истински какво е любовта.

 Отначало Катерина търси от най-известния българин в Цариград помощ за своя съпруг, който гние в турските зан­дани заради пропаганда на революционни идеи. Славейков не успява да спаси мъжа й, но пък на самата нея оказ­ва подкрепа. Първо я кани да живее в печатницата му. После й намира къща в квартала Ортакьой, в коя­то настанява и сестра й, за да не започнат хората да приказват врели-некипели по неин адрес.

 През 1873 г. Славейков е извикан в Българската екзархия в Цариград. Забраняват му да има „вземане-даване“ с Кате­рина и го карат насила да извика жена си Иринка и децата си в Цариград. Петко се противопоставя на това решение и прави всичко възможно да бъде назначен   за   учител  в Одрин. С него заминава и Катерина.

 Там отново избухва скандал, направен от българската колония. Местните разбират, че Славейков е с любовница, и пишат писмо до екзар­хията в Цариград.

 Подгонени от злите езици, двамата влюбени заминават през 1876 г. за Стара Загора. В града обаче пристига и Иринка с всичките деца.

 Законната съпруга не иска развод. Тя на няколко пъти се опитва да привър­же Славейков към нейните проблеми, но не успява. Веднъж дори му казва, че е болна и го моли да й намери хапове. Поетът й отвръща, че е пратил вест на хекимина (доктора) от какво страда жена му и той ще й даде най-точния илач.

 Тъй като не знае какво повече да направи, съпру­гата направо поставя ултиматум на Петко да забрави за Катерина. Той й отговаря да не се гневи, защото списателс-твото е неблагодарна ра­бота, която изисква от него да живее неразбран.

 В Стара Загора животът на Славейков е тежък, безпаричен и изпълнен с лишения. Възрожденецът изкарва цели 12 години, разкъсван между законна­та жена и любовницата, между семейните си задължения и голямото си лично щастие. През 1876 г. той вече няма никакви средства и се принуждава да се върне при семейството си. Как го приема Иринка, сега никой не може да каже.

 Силните чувства към пи­сателя тласкат Катерина да върви по стъпките му. Двамата се срещат тайно. Поетът не е готов да се раздели с Иринка и изпада в депресия. Душата му страда, задето никога не е имал късмет с любовта.

 Катерина загива в пламъците при опожаря­ването на Стара Загора през 1877 година. Тогава Петко е 49-годишен. При бягството си от башибозу­ците той изгубва голяма част от дългогодишните си фолклорни записи.

 Славейков продължава да живее с Иринка, а силите и страстта си посвещава на обществено-политическите борби в нова България. Дванаде­сет години след гибелта на госпожа Стойоглу, потиснат от интимните си премеждия и от нравите в освободеното си отечество, дядо Славейков пише елегията си „Епилог, 1889 г“:

 И сещам аз, и виждам аз,

в борба юнашка уморен,

за мен залезе сввтлий ден –

ей наближава сетний час.

 

За миналото спомен жив

във размислите ме теши –

мечтай за пролет цвят ревнив,

когато мега го суши.

 

Тежи ми свят, а на светът

и аз тежа, ненужен веч…

Изходен в уречен път,

изчерпана за дело реч.

 

И сещай аз, и виждам аз,

в борба юнашка уморен,

за мен залезе светлий ден –

ей наближава сетний час.

 Пред сина си Иван ста­рият писател и обществе­ник споделя, че вече нищо не го радва и че бракът му е пълен крах. „Станах равнодушен към всичко“, признава Славейков шест години преди да се разде­ли с този свят.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: