На гости в катуна на Софи Маринова

Етрополе е притихнало в очаква­не. Дни след като се разбра, че тази година на Евровизия оти­ва ромският славей Софи Маринова, местните жители сън не ги лови. По­вечето са убедени, че съгражданката им има невероятен и необятен глас, който няма как да не шашне цял свят, че и Космоса.

 Важно предсказание за бъдещето на певицата на­правила и кварталната гле-дарица, която веднага след приключването на конкурса метнала едни карти. И ста­нало чудо – така добре се подредили купите и вале­тата, че вещаели успех на певицата в чужбина. Само че не на сцената, а в лю­бовта.

 „Най-после ще си намери мъж. Чужденец ще я хареса и ще я вземе. В палат ще я внесе! На ръце ще я носи и като царица ще си я гледа. Ще й угажда. Толкова много ще я обича. Скоро ще се запознаят. Искра ще плам­не. Виждам как от любовта им се ражда красиво моми­ченце, което също ще пее“ шепнешком изрекла врач­ката пред смаяните роднини на Софка, които по нейно нареждане мигом потърси­ли съвета на ясновидката.

 Екип пък се срещна със снахата на Софи – кака й Галя, която е съпруга на най-големия брат на звез­дата – Красимир. Жената е изключително доволна от факта, че България най-после оценила достойнствата на единствената й зълва сред дузината снахи, лели, стринки и братовчедки.

 Победата й отпразнували шумно – предимно в квар­талните кръчмета, които във важната вечер буквално се пръскали по шевовете. Гра­дусът на настроението се повишавал от количеството изпити бира и ракия. Докато чакали резултатите от гласу­ването, хората пели и танцу­вали. Повечето куфеели по столове и по маси. От всички посоки на града гърмели ка­сетофони с незабравимите хитове на певицата – „Бели ружи“, „ Стари рани“, „Влю­бена убий ме“ и естествено, песента победител „Любов без граници“.

 „Да видите какво беше! Цялото Етрополе празнувашe. Пяхме, пихме, говорих­ме си с нея по телефона. Проронихме, така, по сълза от радост. Невероятно щас­тие преживяхме. Децата ни също се радваха. Качиха се на масата и друсаха кючеци. Блокът се тресеше от песни и музика. А ние сме голям род и живеем в апартамен­ти, които са намират близо един до друг.

Софи Маринова

До сутринта правихме веселба, съседите ни също ни уважиха и дойдоха. Не спахме, чакахме я да си дойде, за да ни разказва как е минало, кой какво е казал. Сготвихме й свинско със зеле и сарми, защото знаем, че това обича да яде. А и питки месихме, в домаш­ни условия с двете си ръце. Като дойде и ни нацелува, пак плакахме. Половин час, че може и повече, се целува с родата. Над 50 души сме, като седнем на маса – едно агне не може да ни стигне. Голям кеф е да сме заедно“, нарежда снахата Галя.

 Ромката чистосър­дечно споделя, че свекърът и свекърва й не работят от години, защото Софчето изцяло е поела грижите по тях. Майка й Мария се пенсиони­рала млада по здравословни причини, още докато рабо­тела в дърводелския цех в града. Имала проблеми с белите дробове, страдала и от астма. Заболяването не я подминало и тази годи­на. Наложило се ден преди конкурса на Евровизия да влезе в болница, защото по­лучила пристъп. В стаята й бил поставен телевизор, на който изгледала концертите и плакала през цялото вре­ме, докато слушала божест­вения глас на рожбата си. Компания й правел таткото Марин, който запял в глас с детето си, докато я гледал от болничната стая. После се разчувствал и разревал, но вечерта завършила супер – в компанията на много­бройната си челяд, част от която се разхвърляла гола до кръста, за да кърши снага и върти гьобеци.

 Задружни сме. Живеем си весело. Все намираме какво да сложим на масата – купува­ме си животни, колим ги, готвим и ядем. Има хора, които ни завиждат – ма сега – не можем да угодим на всич­ки. Иначе братята й също са безработни. Но тя си им додава по някое левче, та се глезят. На жените от рода ни прави подаръци – предимно дрешки и камъни „Сваровски“. Всичко дава – пръсте­ни, герданчета, гривни. На най-малките купува дрешки. Вика ми: „Како, всичко си имам, само мъж си нямам“. А аз й отговарям: „Е, не можеш да си намериш, защото ис­каш да се закотвиш за него. Мъжете искат свобода, а не генерал вкъщи. Тя обича да си е сама шеф – ей това е. Да стане сутрин, да пие кафенце, после грим да си направи, прическа и да се види в живот. Иначе е ра­ботлива Може й да готви, но рядко го прави. Влюбчива е, ама на – не й провървя нещо с мъжете. Ние с нея сме един набор. Аз на 14 се омъжих за брат й Краси­мир – най-големия. Ама си бях вече жена – оформена, с гърди. Нищо женско не ми липсваше. А тя беше с тяло на дете, неразвита такава. Едва на 17 години почна да се оформя като женска Тога­ва за първи път забеляза, че има мъже и си хвана гадже. Късно се разви за ромка, ама пък стана хубавица и гордост на цялата фамилия“, тропосва на масата фамил­ната история Галя.

 До ден-днешен тя няма обяснение на факта защо Софчето е прехвърлила 30, а все още няма мъж. Безбрачието обаче не се дължало на направена магия. Лип­сата на енергийно замър­сяване била установена от няколко независими врачки. Просто била задръстена по отношение на мъжете от малка. Харесвала си хлапак от съседния блок, но така и не му споделила чувствата си. За да го впечатли, пеела пред блока сръбски песни на Шабан Шаулич, Лепа Брена, Весна и други юговеличия. Юнакът така и не й обър­нал внимание. За сметка на това съседите крещели да млъква и я замервали с галоши, че не могат да спят от песните й. Софито била на 14-15 и все още не знаела дори да се целува.

 По това време ръката й поискал известен ром от Етрополе. Родителите му се нагиздили подобаващо, метнали се в ладата и важни-важни отишли да искат ръката на Софи Маринова от баща й. „Ще я премерим колко тежи и толкова злато в килограми ще ви дадем за чеиз“, зарекли се годежарите. Марин обаче отсякъл, че в неговата къща всеки сам решава за кого и кога да се жени. Щом видяла кан­дидата си,

 Софка се разплакала и избягала. Сватбата пропаднала.

 „То е и така. Много сме любовни, обичаме се.Тогава свекър ми отпрати жениха, защото Софчето хич не го харесваше. Цялата фамилия са такива – женят се по лю­бов, не са като останалите роми. Нито пари ни интере­суват, нито имане. Колкото имаме – толкова. На нас ду­шите ни са богати. Братята на Софи някога не са била заможни. Дори тя им помогна да си стъпят на краката. Направи им пунктове за съ­биране на желязо и сега с метала търгуват, припечел­ват – не много, но колкото да е пълна масата. А тя не спира да помага. Когато всички 4 си купиха апарта­менти , ги събра и попита: „На всеки от вас ще обзаведа по стая. Кажете кой какво иска – кухня, хол или спалня да взема“. Сега си имаме по стая – за спомен от нея. Мила ни е, бе! Пред апар­тамента на майка си и баща си на­прави мраморна маса. Лятото там седят всички съ­седи и си приказ­ват. Когато тя се прибере, сяда на стол и цака карти. Бива си я в играта. Ако загуби – пее песни, ако спече­ли – пак пее. Раз­правя ни истории със звезди, пуска лафове за извест­ните. Не ни трябва „Уикенд“ – всички клюки тя ни ги казва! Инте­ресно е да ти е зълва Софи Маринова“, реди снахата на вече прочутата етрополска фамилия Каменови.

 Постепенно Софи тръгна­ла да пее по сватби и новобрански в комбинация с оркестър „Супер експрес“. Хонорарите й стигали за парфюми и дрешки, но тя не се оплаквала. Като си купе­ла нещо ново, бързала да се похвали. Минел ли меракът да носи дрехата, веднага я подарявала на жена от се­мейството.

 След това изпяла „Ста­ри рани“ и „Слънчице мое“. Двете песни я изстреляли в звездния небосклон. Без да му мисли, красивата ромка напуснала „Сградото“, така наричали Строителния тех­никум в градчето, където се потяла над учебниците. При­чината – славата и парите й се усладили. Пък и била убедена, че с учене далеч не се стига…

 

Отгледали я в барака

 Бъдещата фолк-звезда била родена в малка барака в покрайни­ните на Етрополе. Майка й Мария и баща й Марин едва свързвали двата края. Вече имали четирима синове, но бай Марин все врънкал жена си за мо­миченце. Когато се родила Софи, радостта в рода била огромна, а празнуването безкрайно. Бащата на певицата работел в местния дърводелски цех „Бук“.

 Заради дългогодишна работа като дърводелец изпадналото в немотия семейство Маринови по­лучило малка барака в района на цеха, където да отглежда цялата си челяд. Така освен четиримата й братя и Софи из­раснала в бунгало. След 30-годишен стаж бай Марин получил просторен 3-стаен апартамент, в който днес живеят родителите на певицата. Като легенда в ромските среди се разказва забавната история за първото жилище на Софка в столицата. Когато се амбицирала да прави кариера и пристигнала в столицата само с един куфар в ръка, продуцентите на гласовитата изпълнителка й наели апартамент. Попитали я за условията, на които искала да отговаря новият й дом. „Абе, да има там един леген, да се пера, бе!“, шашнала ги с открове­нието си простодушната певица.

 

Учила за шивачка до 10-и клас

 Още на 2 годинки Софи започнала да пее и тан­цува. В началото в подготовката за песните й помагала майка й, която също била доста гласовита. Софи учила до VIII клас в строителен техникум – в клас, в който е единственото момиче. После се преместила и учила още две години в училище за шев и кройка.

 „Мога да шия, ама не обичам. Като ми се скъса копче, моля майка ми или снаха ми да ми го зашият“, откровено признава Софи. В училище се изявявала и в театралните пиеси – я като Снежанка, я като Баба Яга, Освен артистичен талант учителят й по музика „другарят Дойнов“ оценил способностите в пеенето и ^предсказал бляскаво бъдеще. Години по-късно два-мата се срещнали и той й припомнил някогашното си предсказание. Софи обаче така и не успя­ла да се дипломира. Още при първите си интервюта като пе­вица ромската перла отвръщала с типич­ното си чувство за хумор на журналис­тическите молби да покаже някоя снимка от абитуриентския си бал. „Абе, какъв аби­туриентски бал, бе?! Аз съм учила до 10-и клас!“.

 

Целувала банкнотата от 2 лева

 Преди 15 години, когато стартирала кариера­та й, Софка била руса. „Много бях смешна. С руса, къса коса и си правех бенка на буза­та, като Мадона“, спомня си днес гласовитата изпълнителка. Първите й стъпки в музиката били по цигански сватби, кръщенета и вой­нишки изпращания. Първия си хонорар като певица заработила на 12-годишна възраст. В Етрополе имало панаир и цялото семейство излязло да разгледа сергиите и да похапне кебапчета с бира.

 Майка й Мария, която била музикална, я ка­чила на импровизираната сцена на площада, за да изпее песен с циганския оркестър. „Запънах и казах, че не искам, ама не се дърпах много, защото после ще има бой“, спомня си дебюта ромският славей. Софито подкарала една от песните на Драгана Миркович. Продавач на дини искрено се възхитил на самородния й талант и й подарил цяла диня.

 Когато станала на 17, цигански оркестър се изсипал в дома й, за да я иска за певица. Баща й Марин се запънал, но вдигнал ръце пред рева на Софка. Ромската перла тръгнала да пее по сватби и така родила първия си голям хит – „Стари рани“. За да е по-благоз­вучно, променила името си от Софка на Софи. Първите пари, които получила като изпълни­телка, били под формата на 2-левови банкноти. Израсналата в немотия Софи плачела и ги целувала от кеф.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

един коментар

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*