Една от най-интересните дворцови интриги на зрелия социализъм е отстраняването на някогашния втори човек в партията и държавата Борис Велчев. Освен че е дядо на настоящия главен прокурор, Борис Велчев-старши е сред знаковите фигури в комунистическата държава. В средата на 70-те той дори е спряган тайно за евентуален наследник на Живков, тъй като според мнозина притежавал по-сериозни качества от бившия първи. Това била и основната причина през 1977 година висшият партиен функционер да се раздели с всичките си постове в БКП.
Борис Велчев е роден през 1914 година в Етрополе. Получава образованието си в техническо училище в София, а от 1936 г. е член на нелегалната комунистическа партия. Заради това през 1941 година е осъден на смърт по нацисткия Закон за защита на държавата, но впоследствие присъдата му е заменена с доживотна. Веднага след 9 септември 1944 г. започва работа в различни структури на БКП, но шеметното му издигане в йерархията тръгва след знаковия Априлски пленум, по време на който през 1956 г. с подкрепата на СССР Тодор Живков сваля от власт сталиниста Вълко Червенков. Заради безспорните си качества и близостта си с новия диктатор за кратко време Велчев успява да се издигне до секретар на ЦК на БКП, член на най-висшия орган в партията – Политбюро, и до още редица важни постове.
В края на 60-те и началото на 70-те години Велчев е вече вторият човек в държавата. Интересна подробност е, че в тези времена семейството на висшия партиен функционер винаги почивало в апартамент №2 в държавната резиденция в Евксиноград. Първият апартамент, който по нищо не се различавал от втория, винаги се пазел за Живков. В партийните среди започва да се шушука, че далеч по-представителният и компетентен от Живков Велчев трябва да поеме управлението. Самият той често изразявал позиции за либерализация на режима и повече свобода за изразяване на мнението.
В средата на 70-те години тогавашният член на Държавния съвет се противопоставил на политиката на високи държавни постове да се издигат деца на висши партийни функционери.
В това число и дъщерята на Живков Людмила, която правела първите си стъпки като член на правителството и ЦК на БКП. Единият от синовете на Велчев – Иля, който е поет и сценарист, обаче станал заместник на Иван Славков в държавната телевизия. По време на първомайската манифестация през 1977 година Живков, който стоял до заместника си, му казал: „Не трябва безпринципно да издигаме децата си. Нека светят със собствена светлина“.
Велчев приел думите на Първия като позитивен сигнал, че смята да изтегли дъщеря си от политиката. Само че не било така. Думите на диктатора били предупреждение за самия него, а съдбата му вече била предопределена. Броени дни след манифестацията Велчев бил свален от всичките си партийни и държавни постове и обвинен лично от Живков, че е използвал високата си позиция, за да лансира филма на сина си Иля.
„Завръщане от Рим“. Така лентата се превръща в официален повод Живков да се освободи от влиятелния си заместник и по този начин да гарантира оставането си начело на държавата.
Подмолната акция срещу Борис Велчев започва в началото на 1977 г., когато филмът на сина му е излъчен по държавната телевизия. Веднага след премиерата в София плъзват брошури, които се подиграват с филма, а съвсем изненадващо в. „Литературен фронт“ излиза с унищожителна статия срещу Иля Велчев.
По високите етажи на властта настъпва объркване, защото по това време било нормално произведенията на децата на партийните величия да бъдат възхвалявани в официозите, а някой да ги критикува толкова остро било направо нечувано.
След като напрежението се нагнетило достатъчно, по време на заседание на Политбюро през май 1977 г. Живков директно обвинил Борис Велчев, че използва политическия си пост, за да защитава сина си. Той заявил, че вторият човек в партията брутално налага филма „Завръщане от Рим“, който е чужд на социалистическия реализъм, и е пратил агенти на ДС по редакциите на вестниците, за да спират критичните материали срещу сина му.
Велчев обяснил, че би могъл да окаже влияние навсякъде в държавата освен на две места – в ДС, защото службата е подчинена на Живков и в телевизията, където генерален директор е зетят му Иван Славков.
По време на „другарския съд“ Живков предлага на Велчев да се откаже от сина си, в замяна на което да го направи председател на Народното събрание. По това време тази длъжност е маловажна, защото парламентът е използван само формално. Велчев отказал предложението и по този начин се разделил с всичките си държавни и партийни постове, а до падането на комунизма синът му така и не снимал нов филм.
Малко след разправата с баща му Иля Велчев написал стихотворението „Ако си дал“, което се превърнало в текст на едноименната песен на Емил Димитров.
С излизането си песента станала тотален хит, но веднага била забранена от властите. Стихът „Ти закъсняваш понякога, истино, но винаги идваш при нас“, пък се превърнал в повод ДС да извика на разпит Борис и Иля Велчеви, защото в тези думи Тодор Живков видял закана за реванш. Въпреки че разжалвал Борис Велчев от всички постове, Тодор Живков не посегнал на живота му и не възпрепятствал кариерата на другия му син – Владимир.
Бащата на настоящия главен прокурор направил добра дипломатическа кариера, като оглавявал посолствата на България във Великобритания и СССР. Бившият втори човек в държавата доживял да види срутването на Живков. През 70-те години той приел спокойно изхвърлянето си от политиката и това му помогнало да надживее системата, която изграждал през голяма част от живота си.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment