Изчезването на братя Галеви окончателно зачеркна и последните остатъци от доверие в българската съдебна система. Каквото и алиби да търсят магистратите в букви, алинеи и параграфи, колкото и да играят пинг-понг със срокове и апелации, фактът е безпощаден – знакови престъпници остават на свобода извън обсега на закон и институции.
Точно както стотици други нарицателни екземпляри от криминалната фауна, но с малката разлика, че в случая става дума за произнесени присъди.
Държавата „Дупница“.
Последното изпълнение на легендарните мутри от Дупница се превърна в апотеоз на антидържавността, наложена у нас след преврата на 10 ноември 1989-а. Това, което всички знаехме, вече ни е натрапено като безпощадна реалност, а именно – 22 години след началото на криминалния преход бандитите на всички равнища са по-силни от правилата на цивилизацията. Инерцията на разпада е набрала толкова сериозен аванс, че просто няма как Борисов и Цветанов да обърнат тенденцията за един мандат. А е доста съмнително, че по етажите на властта под тях има действена воля за реставрация на държавността. С това усещане оставам, като слушам ученическите обяснения на младата министърка на правосъдието, на зрелия главен прокурор и техните подчинени по казуса с изпарилите се „братя“.
Какво ли щяха да правят без удобната Европа и нейните мъгляви „стандарти“ като оправдание за всеки нашенски абсурд? Сега пък се оказа, че съдията удря чукчето в името на Конституцията, но после никой не знае какво става с осъдените. Не с всички, разбира се, а с „добре облечените“. Тези дни, между другото, разбрах от едно интервю със заместник-председателя на ВКС Гроздан Илиев, че забавянето… в безкрайността (!?) на въдворяването на Галеви е нарушение, а не престъпление?! Интересно, досега живеех с впечатлението, че бягството на осъден води до утежняване на наказанието. У нас обаче специализираните органи като че ли не смеят да прекрачат някаква странна, възпираща етика по отношение на престъпниците с дебели портфейли…
Двамата Галеви всъщност са Галени в своята частна държава „Дупница“, която се простира от подножието на Рила до жълтите павета на столицата. Абсолютната, сицилианска сила на гангстерите е циментирана чрез влиянието им върху местни и централни управници, полицаи и магистрати, а подобна преференция се постига по един-един-ствен начин – с пари, с безкрайно плащане по цялата казионна пирамида от горе до долу и обратно.
А вероятно драстичната реакция на тандема след произнасянето на присъдите се дължи най-вече на потреса от формално нарушения „безпредел“ (б.а. – така в Русия наричат всемогъществото на подземния свят, оплетен с властта). Дори за година и половина – две, тъй като толкова би трябвало да „лежат“ двамата на половин час от имението си. Не в затвор, а в общежитие, естествено, с всички екстри за ВИП клиенти на Темида, ограничени за известно време от немай-къде…
Топлота за Топлото.
Галеви-Галени се изплюха зрелищно върху държавата, законите и данъкоплатците, но всъщност те дадоха израз на крещящото колективно незачитане на правилата от страна на паралелната България. Тази общност, включваща мафията и нейните партньори от Темида, правоохранителните органи, бюрокрацията и… медиите. Точно така – и немалко медии, които неуморно обслужват сивия сектор, естествено, срещу заплащане! Наистина няма как дупнишките феодали да се подиграват на цялата система, ако не са се сраснали със своята безнаказаност и ако нямат достатъчно аргументи за съответното статукво. А Галеви в никакъв случай не са най-големите и най-закриляните в бранша. Правете сметка за какво става въпрос по-нагоре по тъмносивата пирамида.
Всъщност нежните присъди срещу някогашните барети след родилни съдебни мъки, последвани от тяхното изчезване, органично се вписват в обществената представа за разменените места на ценностите у нас. С други думи – колкото по-голям бандит си, толкова повече шансове за успех и богатство имаш! Ето ги сега и Галеви-Галени – примитивни типове, с които не толкова отдавна беседваше бившият вътрешен министър Румен Петков с посредничеството на Трактора, а сега същите дебеловрати артисти се качиха на главата на цялата държава.
Точно както се случи по други сюжети с разни емблематични аферисти, настанили се в гънките на закона. Като да речем Вальо Топлото, който съвсем не е на топло зад решетките, а си яде парите от многоцифрените сметки в чужбина. Или шайката от „Софийски имоти“, за която така и не се намериха доказателства, по-големи от Южния парк и Студентския град. Ами Стефан Софиянски и Общинска банка? А далаверите с държавния резерв и фонд „Земеделие“? Какво стана с разследването около „Червения кръст“ и неговия вечен шеф с папионката? Ами Бермудския триъгълник под грандиозната схема „НДК“? Знае ли се кой в крайна сметка е дал зелена светлина за грабежа на БГА „Балкан“ и „Кремиковци“, защото подобен параф струва много пари?
На кого от двете страни на „Дондуков“ в продължение на цяло десетилетие плащаше „заплахата за националната сигурност“ Майкъл Чорни? Само „Литекс комерс“ ли е заподозрян в игра за милиони с ДДС? Черният списък може да продължи, докато Темида най-сетне намери и склони Галеви-Галени към добро поведение…
„Добрите момчета“ НК не ги лови, само куршум…
Галеви получиха все пак някакви присъди, защото не са нищо повече от средни провинциални мутри със столични покровители. Ако бяха на по-високо криминално ниво, те никога нямаше да бъдат шамаросани дори леко. Така както най-големите цилиндри на ъндърграунда – Илия Павлов от „Мултигруп“, братя Илиеви от ВИС, Маргините и Бай Миле от СИК, Косьо Самоковеца, Поли Пантев и т.н. нямаха никакви проблеми със съдебната система у нас. Пардон – при „демокрацията“, тъй като например Георги Илиев бе лежал за изнасилване преди 10 ноември 1989-а. Това си е направо USA римейк от 30-те години на миналия век с уточнението, че тук Ал Капоне по никакъв начин не би стигнал до затвора заради неплатени данъци.
Вече две десетилетия „добрите момчета“, възпети в доста български медии като пичове, меценати, симпатяги, въобще – фолкнаследници на Робин Худ, Наказателен кодекс не ги лови, а ги настига само куршумът на тяхното си, подземно правосъдие. Примерите са десетки и десетки! Цяло чудо е, че си потърсихме чрез Интерпол Таки, но да видим дали и той няма да забрави да се яви, където трябва по примера на Галеви?
Въобще цялата ни съдебна система е настроена на преднамерена оправдателна тоналност, за да облекчава максимално „добре облечените бизнесмени“, които могат да си плащат за безкрайна индулгенция. Не ви ли прави впечатление, че и сега покрай фарса с Галеви разни „компетентни лица“ продължават да въртят все същата фалшива плоча – презумпцията за невинност действала до влизане в сила на окончателния съдебен акт?! Ами, кога ще влезе? Може би след година и половина, ако дотогава Галени не са се оправили окончателно в Страсбург…
Инерцията на адвокатската държава за опазване на криминалната фауна е набрала страшна скорост през тези 22 мътни години. И ако за официалните защитници това си е легален бизнес откак свят светува, то при другите в играта – полиция, магистрати, контролни органи, медии…, става дума за корупция на гърба на данъкоплатците. Ясно е кой пие и кой плаща в този пир по време на чума, в който отклонението от нормалността се е превърнало в норма. И как така за бандитите винаги има смекчаващи вината обстоятелства – от Европа или от Космоса, докато справедливостта за жертвите е най-дефицитната държавна стока?
Лечебният страх от законс.
При всичките дивотии на социализма и двойния стандарт към простосмъртните и „своите хора“, не толкова отдавна и у нас се поддържаше лечебният страх от закона. В това отношение Тодор Живков беше истински мъдрец в сравнение със своите наследници. Без да поставя под съмнение „божествената святост“ на Системата, хитрецът от Правец от време на време хвърляше на обществото грешник от най-висок партиен ранг, като по този начин хем имитираше върховна справедливост, хем поддържаше държавата в изправност.
Преди четвърт век и повече тежки присъди за финансови престъпления получиха високопоставени фигури от високите етажи на Държавна сигурност като заместник-министъра на външните работи Живко Попов, вицето на Людмила Живкова в културата – Емил Александров, босът на „Тексим“ Георги Найденов, шефът на футболната федерация Димитър Николов (Мо-буто) и т.н. За няколко контрабандни кожуха не беше пожален дори Янчо Таков, син на члена на Политбюро Пеко Таков, който според днешните „ценности“ би трябвало да се кандидатира за активен борец срещу… комунизма!?
А сега цялата държава се чуди къде да търси Галеви, какво да стори с Октопода и как да се оправи с Таки. Така е, когато от 22 години насам Темида обслужва с предимство Злото с многото мръсни и кървави пари.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи