Вижте уменията на животните и с какво те превъзхождат хората

Стара китайска поговорка гласи, че единственото ново нещо на тази земя е това, което ти все още не знаеш, че вече съществува. Малко хора знаят, че световните рекорди по сила и бързина принадлежат на животинския свят. Съществуват и животни, чиито умения човечеството все още не е в състояние да достигне. Талантите на други пък се приписват само на герои от научно-фантастичните филми и книги.

Знаете ли например, че най-силното същество на земята е торният бръмбар. Пред него дори и най-яките тежкоатлети,

културисти и щангисти. изглеждат като 5-годишни хлапета с близалки в ръка. Дори Арнолд Шварценегер и Майк Тайсън приличат на слаботелесни младежи в сравнени с буболечката, която може да дърпа тежест 1150 пъти по-голяма от своята. Мъжкарите използват невероятните си суперсили само за да изградят колкото се може по-голяма защитна врата на къща и да я до-търкалят до прага на любимата. Когато женският торен бръмбар реши, че е дошло времето да се размножи, тя изисква от ухажорите си топче направено от фекалии, което да донесат до изкопания от

нея тунел. С него тя „залоства“ вратата и снася яйцата си на сигурно място. Топчето служи не само за защита от враговете но и за храна на новоизлюпените и майката. Колкото по-голяма е дарадонката, толкова по-сигурно е жилището. Ръката на момата получава този, който дотъркаля най-големия топуз.

Чък Норис, Жан Клод Ван Дам и Джеки чан би трябвало да се обръщат към пауновата скарида с „Учителю“. Това същество има най-бързия удар в света. Скоростта на ударната вълна, която дребното ракообразно създава, е повече от 15 м/сек. Скаридата изплюва балонче въздух, което държи между щипките си като куршум. Когато набележи плячката си, тя

пука балона, който произвежда най-мощната ударна вълна в природата и убива жертвата моментално.

Камуфлажът на октопода удря в земята дори и компютърните магии на Холивуд. При необходимост невероятното мекотело приема формите и цветовете на всичките си съседи.. Съвършенството на някои видове стига до там, че те са в състояние да пренаредят пипалата си и да променят цвета и движенията си до степен, в която да имитират перфектно медузи, морски змии, раци и хищни риби. Най-силното

химическо оръжие принадлежи не на САЩ, Русия или Китай, а на розовата драконова стоножка. Наситеният й цвят предупреждава тези, които искат да закусят с нея, че това не е добра идея. Повечето от тях разбират веднага посланието й и си избират по-безобидни жертви. Тези, които пренебрегнат сигналите, умират за по-малко от секунда. Зоолозитe, които изучават това невероятно създание, твърдят, че смъртоносната стоножка мирише на горчиви бадеми – характерния аромат на цианкалий,

станал популярен от романите на Агата Кристи.

Суперзрението на северния елен е резистентно към ултравиолетовата светлина, която отразена от снега, може да доведе до трайни поражения на ретината и дори до слепота при хората. Начинът, по който окото на елена пречупва лъчите, прави зрението на тези животни равносилно на свръхтехнологичните очила за нощно виждане. В заснежената Арктика, където всичко е ослепително бяло, това природно

оръжие позволява на елените да виждат храната си и да забелязват навреме най-големите си врагове – белите полярни вълци.

Геконите са най-умелите катерачи на света. В сравнение с тях Рейнолд Меснер е просто момче, което изкатерва пясъчна дюна с пластмасова кофичка и лопатка в ръка. Дребните гущери имат на крачетата си малки лепкави власинки, които създават вакуум в момента, в който е докосват на каквато и да било повърхност. За тези грациозни същества гравитацията изобщо е

предизвикателство. Те буквално могат да изкатерят където и да било и спокойно да се разхождат с главата надолу по таваните.

Смъртоносният шок на електрическата змиорка може да се сравни единствено с електрическия стол. В зависимост от размерите си тези риби могат да генерират от 600 до 11200 волта ток. Клетките на елементарната на пръв поглед анатомия на змиорката произвеждат ток, смъртоносният шок от който може да убие 200 килограмов човек. Кралят на регенерацията мексиканският саламандър. Той може да рергенерира не само крайниците си, но и сърцето, гръбнака и дори мозъка си. Въпреки това уникално, непосилно за хората свойство, той е в списъка на изчезващите видове, поради силно замърсените токсични води около Мексико Сити.

Даже и боговете отстъпват пред хидроида. Това примитивно мешесто животно е на практика безсмъртно. Когато няма с какво да се храни, то се свива на малко кълбо, закрепя се за стабилна повърхност и се превръща в полип. В това състояние хидроида може да зкара десетки години. След като условията станат отново благоприятни, мекотелото приема отново възрастната си форма. Този цикъл е безкраен и прави това уникално създание наистина безсмъртно.