Актрисата Яна Огнянова: Трудно ми е да вляза в образа на Фандъкова, тя си крие комплексите! ИНТЕРВЮ

  Яна Огнянова влиза в ролята на Йорданка Сандъкова, жена на кмета в четвъртия сезон „Нова надежда“ на „Етажна собственост“ по Нова телевизия.

Според нея между Сандъкова и Фандъкова няма нищо общо, освен че имената им звучат сходно, но феновете твърдят обратното.

Яна е сред актрисите, които са играли в почти всички български сериали през последните години.

– Яна, как попаднахте в „Етажна собственост“?
– И аз не знам как се случи. Обадиха ми се за кастинга и веднага се явих. След 2 дни продуцентът Краси Ванков ми съобщи, че са ме одобрили.

– Всъщност това не е първият сериал, в който участвате?
– Всичките съм ги минала без „Стъклен дом“. Играла съм жена на политик, банкова служителка, много злобна дама, проститутка, а също и учителка.

В „Под прикритие“ бях съпруга на депутат, когото взривиха. Беше много смешно, докато Деян Донков ме разпитваше за инцидента. Трябваше да плача и да пуша постоянно.

Аз иначе не запалвам цигара, но за тази сцена изпуших седем и ми стана много зле. Цялата пребледнях и едва си тръгнах от снимачната площадка.

Отделно трябваше да се разплача. Пред камерите това е много трудно.

За да се получи, си бях взела за всеки случай люта чушка в една кутийка. В мига, в който режисьорът ми каза: „Плачи!“, аз само извадих чушката, намазах се с нея около очите и веднага се разревах.

– Това не е ли опасно?
– Не. Чушката е природен продукт и след интервенцията всичко минава, макар че е доста болезнено. Всички ме гледаха много странно – първо се смяха, но после ме гледаха с респект.

В „Седем часа разлика“ пък бях сестра в психиатрията. Грижех се за жената на Милото. Бони гледаше Милото, аз – жена му.

Радвам се, че ме избират хем за драматични, хем за комични роли. Не искам да се представям само в една светлина. Сегашната роля на кметшата не е никак лесна, защото тя си крие комплексите. Не е явна простачка, а е от голямото добро утро.

– Жалко, че в този сезон не участва Милица Гладнишка като Мими, защото може би щяха да станат приятелки с кметшата Сандъкова.
– Или може би врагове, защото Сандъкова тихо и фино мачка мъжа си, за разлика от Мими, която напълно го смазва и физически, и психически.

– Как така кметшата е такъв футболен запалянко?
– Никак не ми е странно това. Всички хора имат някакво хоби. Познавам една погребална агентка, която попитах как практикува такава професия. Тя ми каза, че се разтоварва с хобито си, което е да прави торти. Пусна ми линк, в който видях уникални нейни неща – торта, направена като венецианска маска, с която е печелила сладкарски награди.

В случая с кметшата е точно така – отпуска се пред телевизора с мачовете. Тя е жестока фенка на Бербатов като мен, макар че аз харесвам и Рууни. Иначе съм от „Левски“.

– Очевидно е, че прототип на вашата героиня е Йорданка Фандъкова. Защо избрахте именно нея?

– Сегашната столична кметица е доста по-симпатична в сравнение с моята героиня. В Дана има откровена злоба, докато Фандъкова май е по-блага. Целта ми не е да я имитирам.

– Навремето се изявявахте и в Шоуто на Слави.
– Там участвах в един конкурс – „Народен артист“ се казваше. Трябваше да имитирам много известни личности. Като се започне от Татяна Дончева и се стигне до д-р Ливайн. Няма лесен човек за имитиране, защото имитацията не е само външна. Основното е да усетиш характера на персонажа. Много сложен ми беше за имитация д-р Ливайн, защото хем е възрастен мъж, хем е с много специфични жестове – има език, който постоянно му пречи да говори правилно. Цяла нощ не спах, докато разуча как да си местя езика из устата като него.

– Имали ли сте комични ситуации заради актьорските си превъплъщения?
– Да. Случвало ми се е в „Господари на ефира“, докато имитирам Силвия Кацарова, да ме помислят за Албена Вулева. Едни хора заради това ни гониха и се опитаха да ни счупят камерата. Там, между другото, беше сложно, защото трябваше да влизаме в роли на известни хора, да се вклиняваме в тяхната среда по разни партита. Веднъж имитирах Робърт де Ниро и всички мислеха, че съм момче актьор.

– Защо решихте да станете актриса?
– При нас това е наследствено по женска линия. Баба ми Янка Влахова беше заслужил артист в Младежкия театър.

Майка ми също играеше. Искаше да стана актриса, но не ме е карала насила. Аз също не искам моят син Марио, който е на две, да стане актьор.

Спомням си, че гледах раздаването на Оскарите през 2002 година. Когато Джулия Робъртс взе наградата, се разтресох от вълнение. Оставаха два месеца до изпитите в НАТФИЗ. Подготвих се набързо, минах първия кръг. Помислих, че по милост са ме пуснали. Даже бях кандидатствала в Софийския университет, бях приета начална педагогика с английски. Когато отидох да си изтегля документите от СУ, една леля започна да ме гони и крещи; „Ти само заемаш мястото на децата, а после ще ми се отказваш!“. А аз щастлива припках по коридора и й казвах: „Приеха ме в НАТФИЗ за актриса!“. Така че ако някой ден взема „Оскар“, ще го посветя на Джулия Робъртс. Бях много надъхана да стана актриса. В началото въобще не си давах сметка колко е трудно. За да се издържам, трябва да озвучавам филми, сериали, анимации.

Озвучавала съм г-ца Фран Файн от „Гувернантката“ – един от най-успешните сериали през последните 30 години. За нея специално бе пращан моят дублаж до САЩ, където минавах на кастинг. Аз съм гласът и на костенурката Франклин, по която всички деца са тотално полудели.

– Кой е мъжът в живота ви?
– Заедно сме от четири години, женени – от три. Казва се Филип Маринов, работи като оператор. Запознахме се на работа, разбира се. Прилича на Хавиер Бардем според всички, но ми е забранил да го казвам. Аз не съм като Пенелопе Крус обаче. Казвали са ми, че приличам на Джоуи Ричардсън, която беше главната героиня в „Клъцни-срежи“.

Планирано решихме да имаме бебе. Много е артистичен синът ни – пее ми всяка вечер „Мила моя мамо“, дрънкайки на китара. Обожава да ме гледа в сериала и мисли, че всичко това ми се случва наистина.

– Възможно ли е актьор да се реализира истински в България?
– У нас има един голям парадокс – може да си много известен, но да нямаш пари. На мен ми се е случвало след участието в Шоуто на Слави да ми искат автографи в една пицария, а аз в този момент нямах пари да си платя пицата.

Виждате колко много хора излязоха на улиците, защото буквално няма какво да ядат. Аз не бях навън, защото нямаше кой да гледа детето, но мъжът ми беше. Как няма да е там, като сметката за тока ни е 300 лева, а отопляваме една стая с инверторен климатик. Покрай протестите гледах репортаж за една баба, чиято сметка за ток е 800 лева, а тя взема пенсия от 150. И я успокояват, че може да плати разсрочено. На нея животът няма да й стигне, за да погаси подобна сума.

– Ще гласувате ли?
– Не знам, объркана съм вече и ще го реша на 11 май

– Доволна ли сте от това, което Йорданка Фандъкова е направила за София?
– Доволна съм, защото има много неща, видими за очите, и хората ги оценяват. Предишните оставиха само празнини след себе си, докато сега все пак имаме метро. Нека го ценим. Освен това всяка година, пътувайки за морето, умирах от страх, виждайки насреща огромните тирове. Сега поне има път.

Мисля, че хората няма да търпят вече нередности. Те искат по-ниски сметки, по-високи заплати.

– Бихте ли изпратили детето си да учи в чужбина?
– Не знам. Всичките ми роднини живеят в чужбина. Баща ми е в Италия. Майка ми е във Великобритания. Леля ми е в Кипър. Роднините на мъжа ми са в Австрия. Но аз не мога да се закотвя навън. Пък и професията ми е такава, че трудно ще се реализирам в чужбина. Освен това са нужни контакти, които се трупат с години.

От една страна, е по-добре за детето ми да е в чужбина, но ще ми е много мъчно. Спомням си, когато се роди Марио, го показвах на майка ми по скайп. Много е тъжно, че сме разделени непрекъснато.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: