Гергана бе сред най-актуалните певици в чалгата преди време. По-късно в живота й се случиха куп перипетии, от които тя се опитва да се съвземе.
От година Гергана пее в дует с Галин и неотдавна представиха второто си общо парче „Вкусът остава“.
– Гергана, защо се отказахте от Барби имиджа, който поддържахте дълго време?
– В началото той вървеше и продаваше. Даже по едно време колеги започнаха да ме имитират и да носят много кожи. 9 години съм певица в „Пайнер“ и все нямах кураж да променя външния си вид. Едва миналата година се осмелих да боядисам косата си тъмна.
– Парите важни ли са за вас?
– Признавам си, че в началото ме блазнеха, но след като почина майка ми, разбрах, че с тях здраве не може да се купи.
– Как момиче на 20 години се справя със загубата на най-близките си?
– Майка ми винаги ще бъде до мен и имам чувството, че ме пази. Преди година пътувах за Търговище за участие. Камион изпреварваше друга кола и направо връхлетя върху мен. Добре, че точно там въпреки всички завои по пътя имаше отбивка, която ме спаси. Щеше да се случи най-лошото. Преди няколко години пък претърпях тежка катастрофа и оттогава не давам на никой друг да ме вози. Сигурна съм, че в тези случаи ми помага майка ми.
Преживях много обрати тъкмо кариерата ми беше в пълен възход, и почина майка ми. После си отиде баба ми, по-късно катастрофирах. Всичко ставаше през 3 месеца. Когато едва не загинах, не карахме бързо. Другият шофьор беше виновен, но той имаше дебели връзки и успя да се измъкне. Бях в тотален шок, дори не помнех точно какво се е случило. Най-гадното беше, че 2 месеца преди майка ми да почине, в един вестник пуснаха неин некролог. По-ужасно нещо не бях преживявала.
– Неотдавна пък се появи информация, че са ви видели да пазарувате с майка си?
– Пишеше, че съм обикаляла мола с нея и съм изглеждала ужасно зле.
– Как реагирате в такива ситуации?
– Работата ми помогна. Спомням си, на турнето на „Планета“ преди няколко години мнозина нападнаха колежката ни Елена Паришева, че е излязла да пее след погребението на брат си.
Защо да не го направи? По-добре ли е да седи вкъщи и да плаче? Работата и пеенето ме спасиха тогава защото аз и досега от време на време плача за моята майка, и то след участие.
Тя много ми помагаше, дори в работата. Когато си отиде, трябваше да съм силна и заради сестра ми, която е по-слаба като характер и имаше нужда от опора.
– Явно сте много зависима от родителите?
– От десет години съм изцяло самостоятелна. Нашите ми даваха пари, докато бях ученичка, но и тогава исках да работя. Спомням си, че с една приятелка ходехме след училище в Димитровград да лепим пайети и разни апликации във фирма за производство на чанти. Майка ми се стресна, като разбра, защото лепилата бяха много вредни, особено за деца. Бях като дрогирана след тази работа.
Спомням си, че веднъж пък трябваше да пея в заведение още като ученичка. Понеже бях срамежлива, се скрих зад клавира и отказах да се покажа, докато пея. А колежката минаваше и събираше бакшишите. Друг път пък бях на рожден ден и приятелите ме помолиха да изпълня нещо. От срам се скрих под масата и пях под нея.
– Срамно ли е да се взема бакшиш?
– Аз чак съм връщала. Дори обидих един човек. Като има инструменталисти, винаги на тях давам бакшишите, защото те висят по заведенията до сутринта, а имат семейства да гледат.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи