Часове преди да уволни министъра си с най-високо IQ в кабинета Сергей Игнатов, премиерът Бойко Борисов отскочи и до Сопот. Там сценаристите от пиар щаба му бяха подготвили нов епизод от сериала „Да се окъпеш в народната любов“. Това трябваше да е своеобразен апогей на правителствената сапунка с оръжейниците, които няколко месеца се гърчеха без заплати като червеи на огън.

Миналия петък от кабинета изненадващо обявиха, че са се намерили 4 млн. лева, за да се платят неизплатените от месеци възнаграждения. С витиеватото и неясно обяснение, че средствата са получени по международен договор и не са на данъкоплатците. От тук нататък се разигра най-кичозната чалга за пред камери, която иначе е някак си съвсем естествена с оглед на това, че Борисов е цар на моментите. Воден от максимата, че гладът е по-силен от тока, а гладният човек най-лесно се манипулира, премиер-министърът извади от куфарчето с вълшебствата моркова. Срещу това получи аплаузи, сълзи и прегръдки.

Да се чудим до къде може да стигне българинът в самоунижението си. В един от форумите някой беше си задал въпроса: „Как е правилно да се каже – докато сме такова робско племе, ще имаме такива държавници, или – докато имаме такива държавници, ще сме робско племе“. И двата въпроса са неправилни, защото Борисов е всичко друго, но не и държавник. Той е отличен манипулатор, който може да унижи хората, да ги доведе до скотско съществуване и после да се появи с блясъка на спасител, за да му целуват ръка.

Тази отвратителна сцена до преди 3-4 години щеше да е по-подходяща за някои от бившите съветски губернии, окончаващи на „стан“, или за латиноамериканските диктаторски държави. Но и ние вече го докарваме не по-лошо от тях. В Сопот Борисов обяви, че се среща с тружениците оръжейници с „открито чело“. После великодушно даде „още един шанс“ на притеснително пристъпващия от крак на крак директор на завода Иван Стоенчев. Най-трогателно беше, когато не позволи на най-известната жена със златни пръстени у нас Даниела Генкова да му се извини. Прегърна я с широка до ушите мечешка прегръдка и остави в следващите 30-40 секунди фоторепортерите и операторите да си вършат работата, докато оръжейниците ръкопляскаха.

Но за кого са тези аплаузи – за премиера, който няколко месеца караше тези държавни работници да се ровят в кофите за боклук и да предават отпадъци в складовете за вторични суровини, за да си купят по няколко картофа и хляб, или за синдикалните лидери, които също се бяха сгънали, като развяваните преди това знамена на протестите.

В едно трябва да сме сигурни, че ако великият съгражданин на тези хора Иван Вазов беше жив, щеше да напише втора част на „Под игото“, в която по неповторим начин да пресъздаде как сопотчани са готови да ръкопляскат, ако им дадат отдавна заработените от самите тях заплати. Нека се сетим за глуповатите епизоди по телевизора, в които се вижда как децата на оръжейниците получават напътствия, че трябва „да се учи, а не да се играе само на улицата и да се ходи на дискотека“. Премиерът охотно се върна към детството си, когато залягал над учебниците, докато други ритали футбол. „Сега тези, които си играеха футбол през това време, викат, не сме равни. Ми няма да сме равни. Аз съм пълен отличник, златен медалист. Ти си завършил със „среден“, как ще сме равни“, заключи Борисов.

Накрая първият партиен и държавен ръководител изплю камъчето и показа къде го стяга шапката: „Ако ГЕРБ победи, ВМЗ-Сопот може да произвежда автомобилни части“, хвърли бомбата Борисов и подкрепи измишльотината си с опашатата лъжа, че голяма външна компания искала да строи завод за автомобили в България.

Подмазваческият нрав на българина и готовността му да откликва на всяка дебелашка шега и фамилиарничене „ала Живков“ направиха възможни крилатите фрази на Борисов и обкръжението му през последните 4 години. Години в които лекарите бяха наричени убийци, учените – феодални старци, самодостатъчни паразити и бюджетни вампири, студентите получаваха препоръки вместо да лентяйстват да копат картофи и да пасат овце, хората на културата бяха определени като пиявици и кърлежи, пенсионерите като лихвари, опозицията като престъпна. Селяните се оказаха шофьори на бентлита, младите майки – източвачки на държавата, а всички ние вкупом – лош мат’риал. Оказа се, че само полицейските кучета заслужават телешки пържолки, а всички, които не харесват ГЕРБ и лидера му, са комунисти, дружно разграбвали през последните 20 години България. Същата тази България, която преди 3,5 години си избра Спасителя и сега му сърба вкисналата попара. България – родината на ВМЗ-Сопот и на Иван Вазов.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  бойко борисов, ВМЗ-Сопот, ГЕРБ, данъкоплатците, заплати, Иван Вазов, работници, разграбвали, спасител