Големите вериги не плащат данъци, докато българските доставчици, преди да обявят фалит, се налага да плащат данък печалба! Невероятно, но е истина: от близо три години българската търговска верига „Била“, работи на загуба. Поне такава е информацията в официалните търговски отчети на компанията, обявена в търговския регистър. Не е ясно защо този изключително благороден жест на чуждите инвеститори е убягнал и останал незабелязан за широката българска публика. Всеки ден гигантът обявява невероятни намаления и промоции, а от отчетите му личи, че работи безкористно за благото на българския народ. И така цели три години.

Президентът Плевнелиев би трябвало да помисли сериозно и да им връчи орден „Стара планина“, но с иронията дотук. Разбира се, че в случая става дума за счетоводни шашми, които прикриват огромните печалби на веригата, за да не плаща данъци.

Преди няколко месеца нейни представители у нас са се опитали да връчат доклад с описаните загуби на премиера Бойко Борисов, за да му докажат, че и те не са отминати от световната икономическа криза и че заслужават още по-големи облекчения от тези, с които се ползват в момента. По време на срещата е станал скандал, защото на нея са присъствали и български производители, и премиерът е отказал да приеме този доклад.

Засега обаче нито той, нито държавата предприема нещо, за да спаси българските производители от унищожението, на което са подложени от големите търговски вериги, като „Била„, „Лидъл“, „Кауфланд“, в “Карфур“, „Метро“ и останалите.

В още доста места е описвано смазващото и унизително положение, в което се намират българите, които се опитват да продават български стоки в тези вериги. Като се започне с такса „откриване на нов обект“ и се приключи със солидни суми, които всеки търговец трябва да даде на веригата по различни поводи като рожден ден, Коледа и други.

Новината, че верига като „Била“ работи на загуба, се разминава с непосилните условия, които се поставят пред производителите и безскрупулния начин, по който тези търговци правят бизнес у нас.

Според неофициални данни те изнасят от страната между 500 и 700 млн. лв. оборот месечно, като никоя от тях няма влог в българска банка или банка, намираща се на територията на страната.

Съвсем основателен е въпросът с какво тези вериги подпомагат българската икономика, след като дори не плащат данъци, защото въпреки различните си имена, те имат една и съща политика на поведение в страната и дори са организирани от няколко години в единен корпоративен съюз – Сдружение на модерната търговия.

Въпреки различните им имена няма да е пресилено, ако кажем, че те се държат като монополисти на пазара, и понеже търгуват с далеч по-голям асортимент от този на хранителната промишленост, може спокойно да се твърди, че дейността им засяга почти цялата българска икономика, движена от малкия и средния бизнес у нас. Освен храни в тях се продават строителни материали, мебели, парфюмерия и т.н.

В някои от тях българските стоки са едва 20 на сто от целия асортимент и почти винаги са поставени в неравностойно положение спрямо вносните продукти. Така например една чужда фирма за козметика ползва от 25 до 35% търговска отстъпка в една от веригите, докато продуктите на българската получават едва 5%.

Този конкретен пример илюстрира цялостната политика на гигантите, които по този начин смазват не само производителите, но и потребителите. Когато една голяма част от българската икономика е притисната в ъгъла, а производителите са принудени да освобождават работници и да режат заплати, затъвайки в спирала от дългове, това неизбежно води до намаляване на покупателната способност на хората.

На всичкото отгоре тези големи компании се водят за чуждестранни инвеститори клас А, което означава, че държавата им оказва всякаква административна и логистична подкрепа. Например, за да открият „Метро“ или „Била“, „Кауфланд“ и „Карфур“, „Лидъл“, „Бриколаж“ и „Лрактикер“ свои обекти в различни населени места на територията на България, се свиква специална Междуведомствена комисия, която да придвижва различните разрешения и документи в максимално кратък срок, и нещо, което за български предприемач или търговец би отнело две години, за тези гиганти отнема няколко седмици.

Защо се прави това, не е ясно, тъй като въпросните вериги не са никакви инвеститори. Те вземат помещения или земя под наем, не влагат кой знае какви средства. Средствата ги влагат българските доставчици под формата на такси нов магазин от групата, за да започнат бизнеса, а както писах по-горе, не плащат и данъци.

Друг интересен факт, който излезе от търговския регистър, е, че повечето от изпълнителните директори и главни мениджъри на тези фирми са българи с двойно гражданство. Някои от тях са граждани на България и на Австрия, на България и Германия или на други страни от Европейския съюз, което освен врата за бягство от отговорност в даден момент, е много силен мотив за въпросните мениджъри да изпълняват безпрекословно корпоративната политика.

Почти никой от представителите на българските производители все още не желае да говори открито за тези проблеми обаче, защото не усеща подкрепата на властта и правосъдието. Вече има случаи на фалирали бизнесмени, които са си позволили да се опълчат на безумните условия, а веригите просто са ги изхвърлили от мрежите.

За разлика от българските стоки в тях, които освен сертификат за качество, минават и задължителна проверка за качество и микробиологични изследвания, чуждите идвате една хвърчаща бележка и никой не гарантира нито качеството, нито автентичния им срок на годност. Затова имаше акции „Дупетата“, а сега чакаме „Пилетата“.

Дори обикновен български потребител, който пътува в чужбина, би забелязал огромната разлика в качеството между храните, които се продават в „Лидл“ или „Била“ в Германия и Австрия, и внасяните оттам храни, които се предлагат в тукашните вериги. Не е пресилено, ако кажем, че в България се внасят нискокачествени стоки, които се преопаковат извън страната, като им се поставя по-дълъг срок на годност от реалния.

  била, данък печалба, данъци, загуби, инвеститори, Кауфланд, Лидъл, Метро, нискокачествени стоки, пазара, производители, търговци, шашми