Гросмайсторите по шахмат играят с няколко хода напред. Българите имаме една уникална черта – винаги играем с няколко хода назад. Когато ни вземат царицата, започваме да умуваме какво е трябвало да направим, за да не се случи. И така 23 години, наричани за благозвучие преход, но иначе чиста проба грабеж. На шахматната дъска, наричана България, през цялото това време се местят едни и същи фигури. Понякога от нищото се появяваха разни видове спасители, които всъщност бяха пионки на същите вечни кукловоди, които докарваха я цар, я телохранител, прекосявайки полетата.

Падането на правителството е началото на нова шахматна партия. Какво трябва да помним, за да дойде най-сетне „последният акъл“ на българина. Според народната мъдрост той идвал, когато хората са притиснати до стената, изяли са торбата със сол, ударили са им стоте камшици и накрая са си платили за всичко. Няма по-подходящо време от днешното! Трябва да помним кой кой е в политиката и да не се притесняваме да мислим. Всичко започна с изборите за Велико народно събрание, които дърводелски бяха фалшифицирани………..

Народът ревна, в парламента се направи нарочна комисия, която трябваше да търси виновниците за изборите менте. Но депутатите от въпросната комисия се оядоха, взеха да мънкат нещо за технически препятствия и накрая всичко се забрави.

Премиерът Бойко Борисов изигра на пръв поглед неочакван ход с подаване на оставката на правителството. Но дали е така? Спонтанна ли е реакцията му и дали актът има двойно дъно? Всъщност назначаването на служебен кабинет не е нещо ново в историята на страната. Президенти са се намесвали в конструирането на правителства два пъти в най-новата история на страната. Това стана с падането на правителството на Филип Димитров и с идването на власт на тройната коалиция с премиер Сергей Станишев.

В първия случай Филип Димитров поиска вот на доверие от парламента, защото депутатите на СДС почнаха да се прегрупират на отделни сини мравуняци и той нямаше парламентарно мнозинство. Въпреки това можеше да управлява, защото след един неуспешен вот на недоверие, какъвто току-що беше минал, Димитров имаше аванс да управлява. Шест месеца депутатите не можеха да искат вот и да бутнат кабинета. Той обаче можеше да побутне държавицата малко напред. Защото следващите събития щяха да се окажат ключови за държавата. Все още се спори кой под-кокороса министър-председателя Филип Димитров да направи този недалновиден ход и да отвори кутията на Пандора. Според едни това е бил Иван Костов, а според други – сини съгледвачи на Ахмед Доган, които по-късно заеха местата си в ДПС. Последва т.нар. безвремие на кабинета Любен Беров, дело на президента Желю Желев. Любопитен детайл от процеса по свалянето на първото демократично правителство бяха т.нар. Боянски ливади, където самият Желев и неколцина журналисти разговаряха по въпросите на демокрацията. Можете да видите някои от същите лица и днес от екраните на телевизиите, но вече с коренно сменена визия за бъдещето на страната.

Кабинетът„Беров“ просъществува сравнително кратко, но достатъчно, за да успеят мутрите да укрепнат и да разрушат първите наченки на българско предприемачество след 50 години мъртвило. В тези мътни години на ключови позиции в съдебната система седнаха кадри, които бяха в топла връзка с изпълнителната и законодателната власт. На практика бе унищожен един от фундаментите на демокрацията – разделението на властите. Някъде започва кариерата си и Бойко Борисов, внимателно оглеждан и отглеждан от службите.

Президентът Първанов стана родоначалник на тройната коалиция. Той два пъти направи опит да състави правителство на БСП, но не успя, докато ротативката не се извъртя и не попадна на ДПС. Те пък викнаха и царя, тъй като не им стигаха гласовете за мнозинство заедно с БСП и защото на царистите от НДСВ им беше неудобно да правят двойна коалиция само с бившите комунисти по исторически причини. От кумова срама Ахмед Доган изигра ролята и на параван, зад който се прикриха срамотиите от безпринципния съюз.

С приликите обаче дотук. Днес в ръцете на президента Плевнелиев е съдбата всички ни. Защото един служебен кабинет може да изиграе и добра роля за бъдещето на най-бедната и окрадена държава в Европейския съюз и да създаде предпоставки, ако не за нещо друго, то поне за едни сравнително честни избори. Но може да направи и сума ти бели.

Ако възможностите на парламента се изчерпят и нито една парламентарна група не пожелае да състави служебното правителство, което е твърде възможно, той трябва сам да го конструира и да назначи предсрочни парламентарни избори.

И тук ролетката се връща обратно. Ще успее ли неопитният политически държавен глава да направи добър ход, или ще поиска да върне жеста на своя създател Бойко Борисов? Предстои ни да видим.

Каквото и да стане обаче, който и да дойде на власт трябва да знае, че хората ще продължат да търсят възмездие за бедността и униженията, които преживяха. И ако има нещо хубаво в надписаните сметки, то е, че отвориха очите на българите и те поискаха отговор на един-единствен въпрос – докога ще ни лъжат и грабят.

  Ахмед Доган, грабеж, законодателната власт, народът, преход, сергей станишев, служебен кабинет, Филип Димитров