Часовникът на Петър Димков спира в мига на смъртта му

Народният лечител Петър Димков се превръща в легендарна фигура в средата на миналия век, когато хиляди хора търсят помощта на алтернативните му методи на лечение. Димков преоткрива лечебната сила на билките и въпреки че комунистическите власти му забраняват да прилага знанията си, успява да излекува множество болни и да ги приучи на природосъобразен начин на живот. Отвъд знанията за билките, Лечителя, както го наричат привържениците на неговите принципи, притежава силно биополе, което го прави истински феномен.

Народният лечител Петър Димков
Народният лечител Петър Димков

Най-силното доказателство за необикновената му енергия идва в края на неговия живот. На 3 октомври 1981 г. 95-годишният Димков се качва на Витоша, за да участва във филм, посветен на него самия. По това време тоталитарният режим е омекнал към него и дори признава способностите му. Снимките на филма минават леко в местността Копитото. Вечерта Лечителя се прибира бодър у дома, където го чака семейството му. Той е в добро настроение, шегува се, оптимистично настоен е и говори за своите бъдещи планове.

Ляга в обичайната си поза за почивка около полунощ в спалнята до жена си.

Със съпругата си
Със съпругата си

На сутринта съпругата му установява, че е мъртъв. Часовникът на ръката му е спрял в 2 часа и 3 минути. Когато в дома на Лечителя е повикан лекар, за да констатира смъртта, е установено, че тя е настъпила в този час. Според почитателите и семейството му часовникът е спрял, когато душата е напуснала тялото. Според тях това се случва при хора с изключително силно биополе.

Петър Димков е роден през 1886 година в София. Баща му е свещеник, а майка му е известна народна лечителка. Затова от ранна възраст той съчетава знанията за религията на баща си и билкарските рецепти на майка си. Благодарение на семейната си среда по-късно Петър Димков ще се опитва да лекува не само физическите, но и духовните болежки на своите пациенти. През 1899 година бъдещият народен лечител заминава за Петербург, където завършва военно училище. Влиза в редиците на българската армия през 1909 г. с чин подпоручик. Като такъв участва в двете , Балкански войни и в Първата световна. По време на сраженията е раняван 8 пъти. В един от случаите куршумът засяга корема и трябва да му се направи тежка операция. Проблемът е, че опиатите са свършили, а лекарите се притесняват дали раненият ще издържи на болката от операцията. Докато хирургът се чуди какво да прави, Димков го пита: „А може ли да пея?“. След това през цялото време на операцията пее с пълен глас, а възстановяването му след нея става много по-бързо от очакваното.

Докато воюва, лечителя получава всички възможни ордени за храброст, но по-важното е, че започва сам да лекува себе си, а след това и останалите войници. Това е моментът, в който открива, че притежава лечителски способности. По време на Първата световна война с помощта на билките спасява голяма част от поразените от холера войници.

Петър Димков прилага ирисодиагностика на пациент
Петър Димков прилага ирисодиагностика на пациент

След трите войни Петър Димков остава на служба в армията, но дейността му там е свързана по-скоро със строителство. Той прекарва голяма част от времето си във Варна, където ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката – портал на VIII приморски полк и парка мавзолей „Владислав Варненчек“. В края на 20-те години се включва във влиятелния Военен съюз, който е в основата на преврата срещу Александър Стамболийски през 1923 г. Като член на организацията Лечителя се оказва участник във втория й преврат през 1934 г. Интересът му към политиката обаче е слаб.

През 1936 г. Димков се уволнява от армията с чин полковник и се отдава изцяло на народната медицина.

Той изучава билките, събира рецепти преосмисля ги и ги доразвива. В своите методи съчетава и принципи, проповядвани от основателя на Бялото братство Петър Дънов. Славата му на лечител се разпространява бързо и неговите пациенти стават все повече. Той вярва, че трябва да се лекува не само тялото на човека, но и душата му и че не съществува нелечима болест. Интересен факт е, че през целия си живот Петър Димков отказва да получава каквото и да било възнаграждение за своя труд като народен лечител.

След идването на комунистическата власт получава забрана да лекува. Въпреки нея той продължава да прилага знанията си тайно и да обогатява рецептите и методите си на лечение.

Всшите комунисти омекват към народния лечител когато сами започват да търсят помощта му. През 70-те години на миналия век помощта на Лечителя търси самият съветски лидер Леонид Брежнев, който лекува множеството си болести в Банкя. Димков обаче съветва Брежнев да не разчита, че българският климат ще го излекува, и да потърси по-сериозна помощ.

От знанията му се възползва и Людмила Живкова която след преживяна катастрофа получава хронично главоболие. Благодарение на билките и методите на Димков дъщерята на Тодор Живков успява да преодолее напълно травмите.

През целия си живот Петър Димков записва около 10 000 рецепти, в които се използват над 300 билки. В края на живота си той споделя пред близките си: „Болестите са резултат на лъжата. Нарушаевието на закона на истината води до боледуване. От своя страна истината носи здраве. Тя обновява, възражда и подмладява. Безпогрешно истината сама се защитава“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*