Емил Кошлуков: Готов съм да емигрирам в Америка! ИНТЕРВЮ

Емил Кошлуков
Емил Кошлуков
Емил Кошлуков

  Емил Кошлуков е роден на 23 октомври 1965 г. в Пазарджик. В казармата е осъден на 6 години затвор за предизвикване на бунт. Освободен е през 1988 г. броени месеци преди идването на демокрацията.

През 1989-а започва да учи английска филология в Софийския университет, където основава Независимо студентско дружество. Участва на Националната кръгла маса като делегат от СДС. По-късно завършва „Политология“ в Калифорнийския университет в Санта Барбара. След дипломирането си се завръща в родината, а през 2001 г. влиза в парламента като депутат от НДСВ. Три лета по-късно основава партия „Новото време“, изпълнен с надеждата, че има шанс за истинска промяна.

Същевременно се изявява като водещ в няколко телевизии. Последното му авторско предаване – „Факторът Кошлуков“ е в ефира на TV 7.

– Какво си пожелавате навръх рождения ден?
– Здраве за мен и за моите близки. Тази година претърпях няколко операции и се надявам скоро да не влизам в болница. Залагам на здравето. Другите неща идват от самосебе си. В Евангелието е казано, че каквото поискаме, ще ни се даде и аз вярвам в това. Птиците нито сеят, нито жънат, пък Господ не ги е оставил гладни. Великият и мъдър Соломон в най-щастливите си дни от живота бил облечен в дрехи, толкова прелестни, колкото са бурените. Вярвам, че здравето е най-важно.

– Каква беше изминалата година за вас?
– Мисля, че бе успешна, добра. Работихме много и направихме доста интересни предавания. Вече имаме планове за бъдещето. Ще ми се да се занимавам с неща, каквито не съм правил досега. Искам да снимам сериали, игрални филми.

Емил Кошлуков на митинг - 18 ноември 1989 г.
Емил Кошлуков на митинг – 18 ноември 1989 г.

– Имате ли незабравим рожден ден?
– Не, защото не обичам да празнувам рождените си дни. Не виждам нищо весело в това, че остарявам с още една година. Веднъж празнувах заедно с Нико Тупарев, който е роден на 24 октомври – ден след мен. Избрахме да купонясваме във Велико Търново. Получи се един драматичен и тежък рожден ден. Поканихме около 160 човека, повечето от които бяха абсолютно излишни. Градът едва оцеля от нашествието ни.

– Какво е отношението ви към подаръците?
– Това, че не празнувам рождения си ден, не означава, че не обичам подаръците. Радвам им се като дете. Приятно ми е да получавам дори ненужни, лъскави неща. Харесвам ги по всякаква линия. Може да са малки, но да са скъпички. Изборът на подарък е досадна работа, а и оригиналните хрумвания не са чак толкова много в света.

– Вярвате ли в съдбата, в това, че тя е предопределила пътя на всеки?
– Каквото и да ти е предопределила съдбата, ако не внимаваш, като пресичаш, няма как да се справиш с нещата от живота. Не вярвам и на звездите, и докато не във вашия вестник: „Врачка спечели джакпота от тотото“, не виждам причина да се доверявам и да вярвам на лица с паранормални способности.

– Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Аз съм имал много хубави и много тъжни моменти в живота, но никога не съм ги степенувал с „най“ и „по“. Може би раждането на дъщеря ми е сред най-хубавите моменти. Лошите – старая се да не се връщам към тях. Аз съм оптимист и се старая да ги преодолявам. Дори смятам, че няма нещо, което е чак толкова лошо, че да не може да се разреши или преживее. Мисля, че ако зациклиш и продължиш да се храниш със спомени, няма как да продължиш в бъдещето. Препятствията са за преодоляване. Такова е значението им.

– Кои са хората до вас, на които държите най-много?
– Това са колегите, приятелите, близките ми. Без имена, че са много!

– Притеснявате ли се от остаряването?
– Драматично. Изпитвам органически страх, че тази фина машина, наречена човешки организъм ще се развали, а няма да има начин да се оправи. Имам вътрешна непрязън, съпротива срещу остаряването. Старостта е нещо, което наистина ме плаши. Но да се бориш със стареенето е все едно да се бориш с гравитацията. Мисля, че не може да се преодолее този процес. Съществуват редица начини за поддържане на младостта, към които може би и аз ще прибягна някой ден. Има една приказка, която казва, че на къщата дори да подмениш фасадата, пак ще има мирис на старост, идващ от канализацията.

Емил Кошлуков– Как виждате себе си след 20 години?
– Най-вероятно ще вися от един лекарски кабинет пред друг. Ще бъда на редичката с всички останали старци, чакайки доктора за поредната рецепта. Горе-долу такова е житието на всички възрастни. Надявам се да бъда в добра форма, да продължавам за работя и да не ми треперят много ръцете. Но всичко е в божиите ръце. Човек не бива да прави планове за бъдещето. В Евангелието се казва, че човек не може да направи нито един косъм от брадата си черен или бял. Посланието е да не планираме нищо никога.

– Забелязвам, че цитирате постоянно Евангелието, вярващ човек ли сте?
– Мисля, че съм недостатъчно вярващ. Но по-добра книга засега не е написана на планетата.

– Съжалявате ли, че не останахте в Америка, не устроихте живота си там?
– Никога не съм съжалявал, защото не съм отишъл с такава цел. Заминах, защото стотици хиляди българи скандализираха името ми по площадите. На тях дължа много неща. Ако тогава бях останал в Америка, щях да се чувствам като предател на техните интереси, на вярата им, като неуважение към българския народ. Сега вече съм готов да емигрирам, рязко, с първия полет за САЩ, стига да имам възможност да се устроя там. Разочарованието и при мен, както и при другите хора е голямо. За тези 24 години от промяната нищо не се случи. Предпочитам по-спокоен, по-подреден живот. Ако имам прилични доходи и работа в Америка, бих заминал наистина. С днешна дата не бих искал да се наричам депутат. В парламента има 240 народни представители, от които си струва да говориш само с 24. Класата е много ниска и ще бъде загуба на време да се занимавам с политика.

– Любима марка автомобили?
– Сигурният. Вече не прекарвам повечето си време по пътищата на страната, но от опит зная, – че най-важното за една кола е да е сигурна. За нашата родина трябва да е и по-висока, заради дупките. Хубаво е да е 4X4. Най-дълго съм карал БМВ.

– Любими дрехи?
– Допадат ми ризите „Бриони“ и други марки, но да са задължително с копчета на ръкавелите. Харесват ми класическите, добре скроени костюми. Стилът на Армани примерно не ми допада.

– Любим филм?
– Имам много любили филми. Последната много добра лента, която гледах, бе на Уди Алън, някаква версия на „Трамвай „Желание“. Не зная как е преведена на български, на мен ми хареса.

– Любим парфюм?
– Старите класически парфюми, чиито аромати зная от години като „Хермес“, но и други аромати ползвам.

– Любимото ястие?
– Аз съм малко чревоугодник. Обичам хубавата говежда пържола, каквато за съжаление не мога да намеря никъде в България. Това е една дебела, добре отлежала пържола. За съжаление у нас се вярва, че колкото е по-прясно месото, толкова по-вкусно и полезно е за ядене, което е пълна глупост. Едно истинско червено месо трябва да „узрее“, за да е вкусно. Обожавам рибата, морските дарове.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

2 коментара

  1. От дълго време това е първото интервю на което попадам и ми харесва!Приятно съм изненадана!Никога не съм приемала Емил Кошлуков като шоумен.Желая му здраве и много любов през новата година!

  2. Не знам кой е взел интервюто от Кошлуков,няма и значение но с най-добри чувства му(и) пожелавам на годините му да изглежда по същият начин.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*