Бившият сценарист на “Господари на ефира” Генчо Генчев: Няма надежда за “Оркестър без име”! ИНТЕРВЮ

Генчо Генчев
Генчо Генчев

  Генчо Генчев е сценарист и рекламен експерт, създател на култовите рекламни фрази „Ооо, Пепи“ и „С тая наденица в историята ке влезем“. След като покори териториите на рекламата, той впрегна таланта си в сценариите на някои от най-добрите телевизионни проекти в последните години като „Столичани в повече“ и „Господари на ефира“. Автор е и на сценария за продължението на култовия български филм „Оркестър без име„, с който се разминахме за малко през 2010 г. Потърсихме майстора на комичния диалог Генчо Генчев, за да ни разкаже какво се обърка, защо е трудно да правиш кино в България и над какво се труди в момента.

– Господин Генчев, работите ли в момента по нов проект?
– Да, в момента работя по сценарий за комедиен сериал, но умишлено няма да разкрия детайли. Сериозно съм се ангажирал с него и живот и здраве, ще бъде готов за пролетта, ако е Божията воля! Иначе току-що приключих един сезон с „Господари на ефира“. Беше голдм товар на плещите ми, въпреки че от самото начало предполагах, че ще е точно така. Затова след приключването на сезона и след равносметка решихме, че ще е по-добре и за мен, и за тях да продължим всеки в своята посока. Те в това, което успешно си правят от 10 години, а аз в това да яхна чувството си за хумор и да го пусна в галоп точно в комедийната надпревара. Защото там ми е силата – добрите реплики, добрия диалог. Това са най-важните неща за един ситком, какъвто съм се захванал да правя, ще падне голямо писане и ще разбера дали се е получило, когато хората излязат навън и коментират него, а не политическата ситуация в страната. Така че съм решил да обединя хората по своя си начин.

Кадър от култовата комедия "Оркестър без име"
Кадър от култовата комедия „Оркестър без име“

– Защо се разделихте с „Господарите“?
– Обичам да стъпвам само по мостове, които лично съм изградил. Не съм от хората, които мислят, че могат да правят всичко. Затова и се разделихме с „Господарите“. Да отговаряш за толкова много хора се оказа непосилно за мен.

– Защо смятате така?
– „Недостатъкът“ ми бе в това, че приемам съдбата на всеки твърде лично и ми е много трудно да бъда ръководител. Нито мога да се скарам, нито да дам насока как да се движат хората в живота, тъй като всеки има право да извърви сам пътя си или поне да изгради моста си. За такова предаване трябва човек, който се чувства добре в ролята на ръководител. Аз вярвам в това, че хората трябва да тръгват след някого, без да се налага да ги организира и убеждава, а заради самия него.

– Какво имате предвид? Не успявахте да се сработите с екипа или с конкретни хора от него?
– Сигурно има по-малко и от двете.

– В какви отношения се разделихте?
– Раздялата въобще не беше тежка, не може да се говори и за „скъсване“. Освен, че обичам да си изграждам мостове, никога не ги развалям след мене, защото не мога да ходя по вода.

Честно казано, имах нужда да експериментирам с нещо такова. Даде ми хубав тласък. Обичам да стъпвам на принципа, че успехът не идва с бързане, а с неспиране. Така че не съм спрял през всички тези години и съм работил с почти всички съществуващи екипи в България. И това общуване много ми помага после, когато искам да облека един герой с живот и да знам към чий характер да го доближа най-много.

Генчо Генчев– Телевизията ли е мястото, в което се чувствате най-силен?
– Преди години направих сценарий за продължение на „Оркестър без име“, но филмът така и не стана. Ако беше се получило, щяхме да разберем дали и там съм силен.

– А защо всъщност не стана? Какво се обърка?
– Аз вярвам, че за всичко си има причина. Явно Бог е преценил, че е по-добре този филм да не стане. Така че няма да се връщаме назад.

Ако нещо е писано, рано или късно ще стане.

– Все пак имате ли надежда, че в бъдеще може да го заснемете?
– Специално за този проект нямам никаква надежда. Сценарият е писан за определени актьори, а оттогава минаха пет години и възрастта подпечатва нашето пребиваване на земята. Да не говорим, че и част от актьорите вече не са между нас. За да стане, трябва да се преработва, да се дописва. А аз съм вложил в него толкова много време, че не ми се къса и ред. За мен този сценарий е като жива плът и предпочитам да си знам, че го има завършен в този му вид.

– Имате ли все още желание да направите филм за голям екран?
– Отне ми три години да напиша „Оркестър без име 2″ и накрая той не видя бял свят или по-точно – голям екран. Много трудно ми е да си представя, че сядам и пак пиша сценарии, без да имам стопроцентова продуцентска подкрепа. Защото е тежко, когато не можеш да завършиш проекта си. Това е като една рожба, която все едно трябва да оставиш в сиропиталище, без да можеш да я видиш отгледана.

– Толкова ли е трудно да направиш филм у нас? Ето, Влади Въргала намери начин – колкото и куриозен да е случаят му, като сам финансира „Шменти капели“.
– С Влади сме големи приятели. И като се сетя за неговия случай, мисля, че стана добре, че моят филм не се получи. Той работи по „Шменти капели“ около 6 години, много от нас – приятелите му, му помагаха и той беше готов на всичко, за да го завърши. Заложи и даде всичко от себе си, а накрая се оказа, че за да направиш нещо в България, ти взимат не само данъци и такси, а и душата.

Влади постигна страхотен успех, и то без голямата реклама, а накрая, доколкото знам от самия него, 70% от печалбите отидоха у разпространителя. При хора, които, както се казва, дори не знаят, че съществуват Въргала, Генчо и т.н. Не знам какво щеше да стане с мен, ако бях решил на всяка цена да направя филма си. А бях сигурен, че сценарият е шедьовър.

– Той успя ли поне да си покрие разходите?
– Не, доколкото знам. Затова и сега разпъва проекта в сериал, за да погаси някои от заемите си. Това е смешното в България – един човек блъска, работи, прави, вкарва собствени пари, а накрая голямата печалба отива у един разпространител – „Александра филмс“, който на всичкото отгоре си монополист. Страшна работа! Това е в сферата на киното, но предполагам, че ако правиш кабарчета или столове, имаш същите проблеми. Дори да си направил най-удобния стол, никои няма да го оцени, защото не работиш на техния конвейер. За какво говорим? и хората, като протестират, е добре наистина да знаят за какво протестират.

– Излиза, че сте извадили късмет, че не сте направили „Оркестър без име“?
– Да, защото нямате представа на Влади какво му е. Да направиш нещо с толкова много труд и накрая да ти го вземат от ръцете. В момента да правиш кино в България е много страшно, ако си просто някакъв ентусиаст, който иска да го прави. Могат да правят филми само тези, на които са им казали да правят. И затова нещата ще се върнат пак там, където бяха и доскоро.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

един коментар

  1. This is the perfect blog for anyone who wants to understand this topic.
    You know so much its almost hard to argue with you (not that I personally would want to…HaHa).
    You certainly put a new spin on a topic that has been written about for decades.
    Great stuff, just wonderful!

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*