Заради любовта си към Ботев жена му Венета изоставила охолния живот и приела бедността

Венета и синът й Димитър

  Жената на Христо Ботев Венета направила не по-малка са­можертва от мъжа си, но останала в неговата сянка и до края на живота си през 1919 година пазела спомена за него. Заради любовта си към поета Венета преживяла и бедност, и мизерия, и отхвърля­не от тогавашното консервативно общество, но въпреки това успяла да отгледа и образо­ва двете си деца – Димитър и Иванка. Въп­реки че самата тя не можела нито да чете, нито да пише.

 Венета произхож­дала от богат тър­новски род. Едва 17-годишна, родители­те й я оженили за за­можния търговец Дон­чо Петров. Година по-късно тя родила сина си Димитър, но още от самото начало на бра­ка си не била щастлива с първия си мъж. Така през 1870 година пред­приела немислимата по това време стъпка да на­пусне мъжа си. Въпре­ки консервативните раз­бирания на обществото Венета получила под­крепата на майка си, която я пратила в Бу­курещ при брат си – за­можния владика Панарет Рашев. Въпреки че бил църковно лице, вла­диката простил на пле­менницата си и я приел в разкошния си дом заедно със сина й. Там тя се захванала с до­макинската работа. Панарет развивал не само църковна, но и общест­вена дейност. Той бил член на „Добродетел­ната дружина“, която финансирала образова­телната дейност в тери­ториите на Османската империя, населени с българи. Именно срещу тази дружина Ботев из­ливал гнева си в статии, публикувани в българ­ски имигрантски вестни­ци, издавани в Румъния.

 Самият Панарет също бил мишена на острото Ботево перо и владиката не криел презрителното си отношение към хъшо­вете. По ирония на съд­бата обаче Венета щяла да отдаде живота си не на друг, а на разбунтува­лия се поет. Тя се запоз­нала с него в Букурещ, докато той бил учител в българското училище в румънската столица.

Христо Ботев

  На един празник, кога­то владиката по обичай след църковната служба приемал гости от бъл­гарската колония в Бу­курещ, дошъл и Ботев. В този ден и самата Ве­нета поднасяла сладко и кае на гостите. Любовта им пламнала от пръв пог­лед и не ги напуснала никога. Когато връзка­та им се задълбо­чила и Венета нямало как повече да я крие от вуйчо си, Ботев й предло­жил да се пренесе в бедния му дом. Той из­рично подчер­тал, че иска Венета заедно със сина й Ди­митър. Това дало увере­ност на младата жена и тя тръгнала след порива на сърцето си. Изос­тавила охолния живот, тя започнала да върти бедното домакинство на Ботев. Заради постъп­ката й вуйчо й прекъс­нал всякакви контакти с нея и дълго не можел да й прости предател­ството.

 В дома на Ботев Ве­нета перяла и хранела не само мъжа си, но и приятелите му хъшове, които редовно й госту­вали. Тук често се от­бивал Стефан Стамболов, който се ув­личал по пое­зията, а Бо­тев бил не­гов идол. Само де-сетина години по-къс­но, като председа­тел на На­родното събра­ние, Стамболов щял да откаже на Ве­нета да увеличи побор­ническата й пенсия от нищожните 30 лв., а когато я срещнел по ули­цата, щял да извръща главата си.

 Въпреки бедността Венета била щастлива от живота си с Ботев. Буйният му нрав омеквал, когато се прибирал при семейството си. Той се отнасял с доведения си син като със свой, което карало жена му да го обича още пове­че. И така през пролетта на 1876 година Венета родила второто си дете – Иванка. То било плод на любовта й с Ботев, който само месец по-късно щял да поведе 200 младежи в отчаян опит да доне­се свобода за България.

Порщалното писмо на Ботев до семейството му от парахода "Радецки"

  На 13 май 1876 година Ботев излязъл от дома си. Той казал на съпру­гата си, че ще пътува за Браила и Галац, а може да отскочи и до Гюргево. Нищо неподозиращата Венета повярвала на думите му. Тя научила къде е тръгнал мъжът й чак след като вестта за неговата смърт стигнала до Букурещ. Сломена от мъка, получила прощал­ното писмо от Ботев още по-късно и го пазила до края на живота си.

 След смъртта на Бо­тев Венета останала сама с двете си деца и без никакви доходи. Из­вестно време хъшовете й помагали да оцелява, но и те нямали големи възможности. Така съп­ругата на поета се при­нудила да търси прошка от вуйчо си.

 Той отказал да й даде такава, но все пак сър­цето му се смилило и й дал малко пари, за да се върне във Велико Тър­ново. Там обществено­то мнение било срещу вдовицата на Ботев за­ради това, че тя напус­нала първия си мъж, а с втория нямала сключен брак. Отношението на хората към нея било съчетано с тежка бедност, а Венета на всяка цена искала да спази заръка­та на Ботев да образова двете деца.

 Веднага след Осво­бождението тя получи­ла поборническа пен­сия от 30 лв., която не стигала за нищо. Кога­то във вестниците се появили публикации, че иска да се възполз­ва от славата на мъжа си, гордата Венета се отказала от мизерните 30 лв. Това бил оглуши­телен шамар за тога­вашните политици.

 За да изхранва деца­та си, музата на Ботев била принудена да ра­боти като прислужница. През 1886 година вуйчо й й простил и я пока­нил отново в Букурещ. След смъртта му тя по­лучила добро завеща­ние от него, което оба­че било изпълнено 11 години по-късно. При това тя раздала част от него на бедните и на Църквата. Мъките на Венета обаче не спрели със стабилизирането на финансовото й поло­жение. През 1906 годи­на тя понесла втория го­лям удар в живота си. Едва на 21 години по­чинала дъщеря й. Това съкрушило майката и тя до края на живота си не успяла да се съвземе.

 В края на живота си Венета пожелала да оти­де до родния си град. Веднага щом пристиг­нала, й станало лошо и тя помолила да изпратят телеграма до сина й в София. Димитър веднага тръгнал за Търново, къ­дето вече било ясно, че майка му е получила те­жък инсулт. С последни сили тя дочакала сина си, за да му даде про­щалното писмо на Бо­тев. Минути след това издъхнала. Роднините й я погребали във Вели­ко Търново, в гроба на любимата й дъщеря, без да разгласяват смъртта й. Това било последното желание на жената, коя­то цял живот останала в сянката на мъжа си…

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

5 коментара

  1. Е как така Иванка била родена „през пролетта на 1876“, а през 1906г починала „едва на 21“?!
    Ако и другата ви информация е толкова достоверна…

  2. Hey! I just wanted to ask if you ever have any
    trouble with hackers? My last blog (wordpress) was hacked and I ended up losing
    months of hard work due to no data backup.
    Do you have any methods to stop hackers?

  3. Hey, I think your blog might be having browser compatibility issues.

    When I look at your blog in Chrome, it looks fine but when opening in Internet Explorer, it has some overlapping.
    I just wanted to give you a quick heads up! Other then that,
    excellent blog!

  4. Fantastic goods from you, man. I’ve understand your stuff previous to and you are just extremely great.
    I really like what you have got here, really like what you are saying
    and the best way wherein you assert it. You are making it enjoyable and you continue to care for
    to keep it wise. I can not wait to learn far more from
    you. That is actually a terrific site.

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*