Буржоазният архитект Георги Овчаров, който построил мавзолея на Димитров бил пратен в Белене

Мавзолеят на Георги Димитров проектиран от арх. Георги Овчаров

  През 1999 година сградата на бившия мавзолей на Георги Димитров рухна след заповед на тогавашния строителен министър от СДС Евгений Бакърджиев. По-голяма­та част от избирателите на синята партия обяви­ха, че с този акт са победили комунизма, и дълго обясняваха колко грозна е била масивната сграда. Повечето от тях обаче не знаеха, че тази построй­ка в центъра на София, превърнала се в символ на комунизма, е проектирана от един от „най-буржоаз­ните“ архитекти на България отпреди 9 септември 1944 г. Това е архитект Георги Овчаров, личен при­ятел на царското семейство, член на Клуба на инте­лектуалеца, а след комунистическия преврат арестуван и съден. 

Георги Овчаров е роден през 1889 година. Като уче­ник мечтаел да стане худож­ник, но след като завършил средното си образование, баща му го изпратил в Мюн­хен, за да следва архитек­тура. Бъдещият архитект обаче решил да надхитри родителя си и вместо в Политехни­ката се записал в Художествената академия. Малко след това баща му раз­крил измамата и го заплашил, че ще го върне в Бълга­рия, ако не запише архитектура. Така Овчаров се записал в тази специалност на­сила и в знак на протест се пре­върнал в лош и безотго­ворен студент.

Арх. Георги Овчаров

  Той бягал от лек­ции и упражнения, взимал изпитите  по принуда и не спирал да рисува. След завърш­ването си се върнал в България с повърхностни познания по архитектура. Постепенно обаче започ­нал да се влюбва в наси­ла наложената му профе­сия и рисуването мина­ло на втори план. В про­дължение на десет годи­ни Овчаров преоткривал тайните на професията и се самообучавал.

 След като участвал в Първата световна вой­на, отворил собствено ателие, а през 1924 го­дина се сближил с цар­ското семейство. Като член на Клуба на софийски­те интелектуалци, той бил поканен на прием в дворе­ца. Известен с чувството си за хумор и склонността да се забавлява, Георги Овча­ров изпил набързо две-три чаши вино и без да преду­преди, започнал да пее една от любимите си арии на Вагнер. Хубавият му глас впечатлил цар Борис III и брат му принц Кирил и те се заговорили с архитекта. Така Георги Овчаров се пре­върнал в един от най-близки­те приятели на принца, който също се славел с бохемския си характер. Кирил и Овча­ров често оставали с часо­ве на чаша вино или игра­ели хазарт. Именно хазар­тът бил основната причина Георги Овчаров никога да не успее да натрупа състояние въпреки огромните поръчки, които е изпълнявал в качест­вото си на архитект. 

През двайсетте и трийсетте години на миналия век архи­тект Георги Овчаров постро­ил внушителните сгради на ИСУЛ, Агрономическия фа­култет на СУ „Св. Климент Охридски“, Министерството на вътрешните работи, Воен­ното издателство, Държавния музикален театър и редица жилищни кооперации. И до днес те са едни от най-кра­сивите постройки в центъра на София.

Арх. Георги Овчаров седнал до Царица Йоанна. Горе вдясно Цар Борис III, вляво от него стои прав Елин Пелин.

  Веднага след 9 сеп­тември ра­достният жи­вот на архи­тект Овча­ров приклю­чил. Той бил арестуван и пратен в ко­мунистическия лагер в Беле­не, някои от приятелите му, включително и принц Кирил, били убити. Престоят му в лагера не продължил много дълго, защото комунистите разбрали, че със знанията си той ще им бъде по-полезен извън затвора. Така архитект Овчаров започнал работа в новосъздаденото държавно предприятие „Главпроект“.

 На втори юли 1948 година в СССР починал тогавашни­ят министър-председател и лидер на комунистическата партия Георги Димитров

Партийните велможи в София веднага взели решение „вождът и учителят“ да бъде балсамиран и тялото му да бъде изложено в мавзолей подобно  на  Ленин.

Георги Димитров

  След Георги Димитров решението на партийна­та върхушка сградата мавзолея трябвало да бъде издигната буквално за седмица. Въпреки че бил неблагона­дежден в полити­ческо отноше­ние, Георги Овчаров се оказал, човекът, който трябвало да проектира мав­золея. За сложната задача кому­нистите му дали три дни. Докато архитектът проек­тирал, милицията отцепила целия етаж и бдяла за спокойствието му. На тре­тия ден Овчаров представил проекта си, но в Политбю­ро го върнали за поправ­ки. Архитектът бил сложил дорийски колони, които не се харесали на висшите ко­мунисти, и те го накарали да опрости проекта си. Ов­чаров се върнал бесен от представянето на проекта и пред приятели наричал Въл­ко Червенков и другите новопоявили се управници тик­ви. Въпреки това той нямал избор и опростил проекта си, който придобил оконча­телния си вид. С бесни тем­пове строителни работници изградили гробницата само за няколко дни. 

Петдесет години по-късно няколко дни и мощни взри­вове бяха нужни на Евгений Бакърджиев, за да разруши мавзолея и да го изтрие от историята на София. Дали той можеше да бъде из­ползван като културна ат­ракция, вече няма как да разберем.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*