Пленена от балетното изкуство, Фео се записва като дете в школата на Петър Радоев – известен за времето си педагог, събрал опит в най-добрите училища на Европа. Когато девойката става на 18, измолва от баща си да отиде в Париж заедно със сестра си.

 Първата им квартира била срещу Сорбоната в Латинския квартал. Бъдещата балетна примадона учи при Любов Егорова и при Олга Преображенска. Грацията и талантът на българката й носят предложение да се включи в немската трупа „Спарк пале“, която участвав знаковите за Париж локали „Лидо“ и „Фоли Бержер“. С първите спечелени пари Мустакова връща зае­ма, взет от баща й при отпътуване­то за Париж. Щастлива била да спази уговорката. Родителят й ги заел, за­щото бил против насочването й към танца. Смятал, че това е професия за леки жени. Фео му доказала, че не е такава и че носи заряда да стане артист, чието име ще привлича като магнит публиката.

 Във френската столица тя танцува в във местни спектакли със своята посе­стрима, митичната Жозефин Бейкър. Сред почитателите й е самият Чарли Чаплин. Комплименти и изпраща Фернандел.  50 години по-късно Фео ще се дразни от слуховете,че е танцувала пред Хитлер. Думите й ще останат заглушени от мита около нейното име, с който се „хранят“ не нейните поколения, а историята.

  Като всяка млада и грациозна жена, на­дарена още с чар и лъчезарност, Фео получава доста предложения. Вярваме на думите й, че останали само флирт. Един от нейните обожатели й купува апартамент в центъра на Париж. Каква е съдбата на имота, днес ни­кой не се наема да предположи. Остава скрита и замяната на родната й софийска къща, превърната в рес­торант от известна верига, срещу което тя получава имот в Суходол, където живее до края на дните си. Приживе Мустакова избягва да говори за сделката, но приближени твърдят, че била огорчена. Тя, която цял живот е танцувала, била изиграна на стари години…

 Остават й спомените.

 Мустакова покорява Франция, Ита­лия, Швейцария, Бразилия. През 1936 г. танцува в постановката „Фауст“ на Софийската опера, както и в „Иван Сусанин“. След Време остава разоча­рована от същия театър: в началото на 40-те пожелава да остане за посто­янно в неговата трупа, но среща от­каз от ръководството. Вероятно са я мислели за пенсионерка.

 Но тя била орисана да гори в балета още пет десетилетия!

 Баща й, вече уверен, че балетът не превръща дъщеря му в лека жена, й по­мага да преустроят фамилната къща на булевард „Дондуков“ в балетен цен­тър. Сред учениците на педагожката са имена като Наталия Яковлева, Бог­дан Ковачев, Хени Даваджиева, Саша Салников, Федя Лобанов, Милена Симеонова…

 Когато през 1948 г. получава предложение да стане балетмайстор в Му­зикалния театър, започва дейността с голям ентусиазъм. И така – до 1970 година. Сред нейните постановки блестят почти всички произведения от класиката: „Царицата на чарда­ша“, „Ако бях цар“, „Веселата вдови­ца“, „Бокачо“, „Прилепът“, „Хубавата Елена“, „Нощ във Венеция“… Нейно дело е първият балет в Държавния музикален театър – „Дяволите на Алдар“, който формира еталон за комични и атрактивни заглавия в ре­пертоара на театъра. Последван е от „Фадета“. За тях се говори до днес сред публиката от „стари софиянци“. Успоредно с професионалните балери­ни на Музикалния театър тя подгот­вя момичета и момчета в частната си школа, в която се раздава цели 60 години. И до последно более за изку­ството. С болка споделя, че съвремен­ните балерини повече се разгологъзват и сякаш са на упражнения по аеробика, отколкото да имат отношение към танца.

  В последните години от живота си тя е с пълно съзнание. Грижи се не само за себе си, но и за единствения си син Павел, бивш състезател по мото­циклетизъм. Поболял се от рак, но се справил. Тя не боледувала от нищо и не се оплаквала. Така си отишла.

Мустакова оставшла голямата любов във вариете “Копакабана”

 Голямата любов при Фео Мустакова идва като грьм от ясно небе – в неочакван момент, на още по-малко предвидимо място. По време на гастрол в Рио де Жанейро в световноизвестното казино „Копакабана“ през 1937 г.

 Един ден, разхождайки се из града, тя с ужас установява, че закъснява за пред­ставление. Автобусът идва претъпкан, а таксита за беда не минават. Неочаквано чува зад гърба си мъжки глас: „Може ли да ви откарам в колата си?“ Обръща се и вижда ослепителен господин. По-късно се оказва, че всъщност под негово ръко­водство са всички звена в нейното ра­ботно място за момента – „Копакабана“ – залите, ресторантът, барът, казиното, персоналът… Случайната среща пре­раства в силно приятелство. Опиянени от любов, двамата се разхождат всяка вечер. Полетяла от щастие, Фео е готова да се обвърже с него, но идва печална вест, която я принуждава скорострелно да се върне в България – майка й умира. От мъка, че се разделят през 1939 г. с любимия, й идва да се хвърли от кораба в океана. Скоро започва и Втората световна война. Завръщането в Брази­лия става немислимо. Но има и друго събитие, което никой не е предвидил. Когато пристига в родината, на гарата я посреща Асен Генадиев, неин приятел от ученическите години, към когото изпитва силна привързаност и нежност. Той я умилява с признанието, че я чакал 10 години да се върне от пустата чужбина. „Прегърнахме се и когато го погледнах, в очите му видях радост и любов. Тогава за първи път разбрах, че оставам в България и че истинското ми щастие е тук“, изповядва Фео. Тя се омъжва за ученическата си любов и прибавя Генадиева към фамилията си. Химик по образование, съпругът винаги я подкре­пя, до смъртта си е бил и неин критик, и вдъхновител.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ – КЪМ ПЪРВА (1) ЧАСТ

  Асен Генадиев, балетмайстор, балетното изкуство, Жозефин Бейкър, любов, париж, съпругът, Фео Мустакова