Една от най-интересните фигури в историята на Османската империя е Мидхат паша. Това е човекът, превърнал Русе в една “малка Виена” и успял да прокара европейски и демократични реформи във вилаета, който управлявал в продължение на десетилетия. Днешният облик на Русе обаче е само малка част от направеното от този просветен и изпреварил времето си държавник.

След срещата си с Мидхат паша унгарският изследовател Феликс Каниц записал в дневника си: „Измежду всички живи турски държавници Михат паша ще да е най-забележителната и най-привлекателната личност. Мидхат паша притежава нещо повече от качествата и организационния талант на Петър Велики. Проницателен, подвижен, трудолюбив, честен и с желязна воля, превъзмогващ всички пречки, изглежда, че го въодушевява само една мисъл – да направи Турция наистина „достойна да влезе в реда на европейските държави“.

Мидхат Ешреф бил роден през 1822 година в Цариград, но прекарал детството си във Видин и Ловеч. Това му дало възможност още от най-ранна детска възраст да опознае нравите и обичаите на хората по тези места.

Освен това получил добро образование и овладял няколко чужди езика.

През 1844 г. започнал държавната си служба, като станал секретар на Фаик ефенди и го придружил в Сирия. Три години по-късно се завърнал в Цариград и започнал работа в централната администрация.

Качествата му били оценени и той бързо се издигнал до втори секретар на Високата порта, както по това време наричали османското правителство.

През 1854 година обаче негови политически противници успели да го отстранят от поста и да му дадат невъзможната мисия да усмири бунтовете и анархията в Румелия.

Благодарение на таланта си на държавник и решителността си, Мидхат паша успял да потуши бунтовете, без да използва сила. Заради този си успех през 1860 г. бил обявен за везир, което е равносилно на министър. Малко по-късно получил титлата паша и му било поверено управлението на Нишкия вилает. Реформите, които извършил там, били толкова успешни, че султан Абдул Азис го натоварил, заедно с Фуад паша и Али паша, да подготви програма за прилагането им в цялата империя.

Заради добрата си работа и модерното си мислене Мидхат паша поел управлението на Дунавския вилает с административен център Русе. Вилаетът обхващал цялата днешна Северна България плюс Софийското и Самоковското поле.

Веднага след като поел властта в този район, Мидхат паша се захванал да реформира администрацията и съдебната система. Той бил първият османски политик, който назначил българи на висши съдебни постове. Толерантността му към християните добила форма и в издавания с неговата благословия вестник „Дунав“, който бил списван на турски и български език.

Управлението на Мидхат паша се запомнило и със строителството на красиви европейски сгради в Русе, град, който постепенно се сдобил с прякора Малката Виена.

През 1869 година реформаторът бил назначен за губернатор на Багдад. Там той постигнал успехи, подобни на тези в Русе. През 1871 г. Мидхат паша оглавил османското правителство, когато бил назначен за велик везир – длъжност, равносилна на министър-председател. Това се случило, след като той заявил на султана, че забавянето на реформите в империята е опасно за нея. Едва започнал да реформира цялата империя, Мидхат паша бил свален от поста си и назначен за министър на правосъдието и председател на държавния съвет.

В бурната за българските земи 1876 година той участвал в преврат срещу султан Абдул Азис. Заедно с великия везир на империята и военния министър те свалили султана, който по-късно бил убит, и назначили на негово място Мурад V. Той обаче бил умствено болен и през август бил сменен със своя брат Абдул Хамид II.

Така Мидхат паша отново станал велик везир и в края на същата година била обявена първата конституция на Османската империя, даваща значителни права на парламента. В началото на 1877 г. реформаторският устрем на Мидхат отново бил спрян. Той бил отстранен от поста си и изпратен в изгнание заради убийството на Абдул Азис.

Времето, което му било отредено да бъде в изгнание, Мидхат паша прекарал в Лондон. Там той станал близък с елита на Великобритания. През 1878 г. обаче се върнал в Османската империя, за да стане за втори път губернатор на Сирия. Година по-късно султанът наредил Мидхат паша да бъде арестуван.

Още преди да бъде заловен, реформаторът призовал Великите сили и най-вече приятелите си от Великобритания да се застъпят за него и малко след това се предал. Месец след ареста си, заедно с други обвиняеми, той бил осъден на смърт за убийството на султан Абдул Азис. Благодарение на намесата на британското правителство обаче тази присъда била земенена със затвор. Последните три години от живота си Мидхат паша прекарал в затвора край Мека, Арабия. През 1883 г., на 61-годишна възраст, той починал в затвора. Предполага се, че смъртта му не е дошла по естествен начин.

  Абдул Азис, Абдул Хамид II, европейски град, европейски сгради, живота, затвор, изгнание, Мидхат паша, министър на правосъдието, осъден на смърт, починал, реформира, Русе, смъртта, турция, Феликс Каниц, Цариград