Разказите на последния оцелял от лагерите на смъртта: 93-годишният Никола Караджов

Никола Караджов

  Ада на поправителните лагери и убийството на стотици българи без съд и присъда предизвика широк обществен отзвук. Много хора не са знаели или са забравили най-мрачните години на престъпна дейност в концлагерите. Нека хората повече да знаят за тези години!“, пише пенсионираната учителка от Бургас Венета Ташева.

Нейният баща Никола Караджов е от последните живи свидетели на безчинствата в поправителните лагери. Венета Ташева предостави разказа му, за поправителните лагери „Куциян“ и „Богданов дол“, от които той едва излиза жив. За да продължи своя личен век с вяра в доброто въпреки тегобата на осакатената душа.

На 93 Никола Караджов живее в Елин Пелин, Софийско. Радва се на три деца и шестима внуци. „Той все още е запазил своята жизнена памет и чувство за хумор – уверява дъщеря му Венета. – Помни дати, събития, имена. У него няма омраза и мъст, а само едно иска: всеки да помни онези години на унижение и разбойничество; и хората, които идват след тях, да се трудят свободно и честно. Неуморим е моят баща. Ту разкаже нещо, ту ще тръгне да погали теленцето, ще разгони кокошките, и все с тази вечна добрина. Къде криеш, татко, този устрем към доброто? Не се ли умори?… Възкръснат ли обаче спомените за моята майка Вера, той става тъжен и замиселен. Вече 20 години я няма. Твърде малка съм била, но и до днес си спомням как майка ми в студените зимни дни с кошница в ръка отиваше в София на свиждане в затвора при баща ми, осъден на 5 години“ лишаване от свобода за контрареволюционна дейност. Говоря за годините след 50-те. А преди това най-тежкият период на баща ми е в трудовите лагери „Куциян“ и „Богданов дол„. Един ден тези събития ще бъдат като легенда, но нека малкото останали живи свидетели да допълнят тези празнини от нашата история.“

Разказът на бай Никола е удивителен с картините на мракобесната реалност“ от задния двор на социализма, пресъздаден през призмата на личното страдание. Случаят е, колкото индивидуален, толкова и общ – и именно с това е полезен за най-новата ни история, все още ненаписана безпристрастно.

Никола Караджов е роден съм в село Новоселци през 1918 г., което после се преименува на Елин Пелин, а от много години вече е град. Били седем деца, само той останал жив. Всички се изучили – кой във висше училище в София, кой в занаятчийско. Баща им имал около 300 декара земя и отрано познавали вкуса на селския труд. Той бил учител по физика и математика, после директор, черковен настоятел, председател на читалището. Освен стопанската работа се занимавал и с голяма обществена дейност. Става дума за годините в началото на XX век. За учителската си дейност от 39 години е награден с орден „Кирил и Методий“, но когато дошла народната власт, пенсията му се отнема.

Никола Караджов в родния Елин Пелин, приседнал със спомени

От началото на 1943 до 1946 в с. Елин Пелин се създава Земеделски младежки съюз (ЗМС), който по-късно се прикрепя към БЗНС „Никола Петков“. Като секретар на младежкия съюз бай Никола събирал хората, ходил по селата да ги убеждава след което провеждали заседания.

През 1947 г. в България пристигнал от емигрантство в Англия Г. М. Димитров. Поставят се основните цели в борбата за защита на бедния селянин. БКП научава и предприема отпор. Г. М. Димитров напуска София, като за това му помага Американската мисия. Изборната борба за Велико народно събрание продължава. Всички се сплотили около Никола Петков.

Изборите преминават с нечувана дотогава фалшификация и насилие. Въпреки репресията БЗНС поставя в Народното събрание 101 депутати. Когато Георги Димитров пристига в България, от трибуната Никола Петков пита: „Г-н Димитров, вие не сте български гражданин, а сте със съветско поданство и нямате право да сте народен представител и да се изказвате!“. Водачът на Земеделския съюз е осъден на смърт чрез обесване. Настъпва период на преследване на всички земеделски организации. Никола Караджов и неговите другари били вкарани в елинпелинския участък. Подложили ги на жесток разпит и побой.

В участъка бащата на Венета Тошева и неговите приятели преживяват няколко днr, след което ги натоварват в камион и под въоръжена охрана ги откарват в лагера „Куциян“ до Перник. Там той заварва народни представители от опозицията – Недялко Атанасов, Недко Ботев, Кирил Попов, Спас Найденов, Бумбаров, Костурков, Лулчев, Держански… Разпределят ги на групи от по 20 човека и ги изпращат в рудника да работят. Набързо са сковани дървени бараки, повечето спят на земята. В лагера баща й преживява пет месеца.

В този вертеп на смъртта Никола Караджов се сблъсква с жестокостта и издръжливостта, които раздвояват тела и разум и превръщат човека в звяр или светец. Много хора от боледуват, няма лекари, биели ги като добитък, ругаели, блъскали. Всеки ден трябвало да работят в рудника по 12-13 часа и да бутат колички, всяка една от които била с по 2 тона руда. С истинско настървение били измъчвани, а на техните мъки екзекуторите се наслаждавали.

Лагера "Куциян" до Перник

Ако пък не била изпълнена нормата за деня, следвали наказания – бой, без храна, стоене плав с часове наред, без сън и допълнително работа. Полумъртвите или си умирали от болестите, или ги доубивали. Всеки един очаквал смъртта, която може би в този момент е била и спасение. Никой не знаел къде погребват мъртвите. Дори и тежко болните не се отървавали от работа. Влачели ги насила до рудника, само и само да бъдат отчислени за надницата.

Един ден от радостните викове и изстрели на охраната разбрали, че Никола Петков е обесен. В този момент заточениците още по-силно усетили своето безсилие и безкрайността на мъките.

Началник на лагера „Куциян“ бил жестокият господин Кершанов. Дори подчинените му се боели от него. Тази сган от надзиратели представлявала смесица от тъпота, коварство и злина. Те имали една подла практика – с насилие да подкупят някого, за да клевети.

Веднъж надзирателят Ханджийски казал на Никола Каладжов, че ще смекчи наказанията, ако той се съгласи да подслушва и записва всичко. Бай Никола категорично му отказвл, въпреки че знаел последствията – бой, удари в стената и ако имаш късмет да оживееш – добре. Цяла нощ го подлагали на изпитания и под команда го карали да става, да ляга, но и да си приготвя багажа за път. Целият бил в рани от бой.

На сутринта той и други лагеристи трябвало да тръгнат на път. Всички очаквали, че ще ни вкарат в „Белене“. Не след дълго обаче се озовали в един осветен двор, недалеч от лагера „Куциян“, който се оказа преддверието на мина „Богданов дол“.

Вечерта прекарват на открито, без храна и осветление, и рано сутринта към 5 часа ги откарват в мината, 300 метра под земята. И тук познатите 12-13 часа. “В подземието нашите стонове се усилваха с шума на чуковете и количките, на крясъците на охраната. До днес в ушите ми кънтят думите: Престъпници, умирайте! Работете до припадък, така ви се пада!” Биели ги с камшици и пръти. Началник на лагера в „Богданов дол“ бил Савата – така го помни бай Никола. “Когато биеше и викаше, той губеше човешкия си образ.”

В подземието трудно се работело. Черната лепкава кал, тежките колички, недостигащата светлина, задушливият въздух – всичко това се трупа върху клетите затворници.

В този лагер Никола прекарва няколко месеца. На 11 март 1948 г. го карат да подпише декларация, че повече няма да се занимава с политическа дейност. Често го привиквали в полицейския участък. Това се случвало обикновено по празници – като 1 януари или 9 септември. И така до 1950-а.

“Но, безчинствата продължиха”

В края на тази 50-а година кметът на Елин Пелин Георги Гусков инструктира своята чиновничка Цеца Кундрева да организира от разтурения местен младежки земеделски съюз „Никола Петков“ и от ЗМС нелегална група, която чрез въоръжен метеж да свали народната власт. Скритата цел на комунистите е да уловят народните опозиционери. Така Кундрева събира няколко младежи и ги заплашва със съществуването на черни списъци. Казва им, че ще събират пари за оръжие, че са намерили и хора за това, само трябвало да тръгнат за Балкана. Тя им определя сборна среща на селското гробище. Нарежда им на всяка цена да открият и Никола Караджов и да го вземат с тях.

Когато му го съобщили, изпаднал в недоумение как са измамени неговите приятели: „Вие щури ли сте, бе хора? Спрете се! Не знаете ли в какво ви увличат? Ще ви утрепят като мухи? Послушайте ме и бързо се разпръснете!“.

След като срещата при гробището не се състои, Цеца Кундрева предава всичко на местното МВР и на ДС и още същата вечер, около 2 след полунощ, обискират дома на Караджов, и макар да намират вътре само книги с антифашистко съдържание, под команда натоварват хората в така познатия камион. “Заповядаха ни да легнем по гръб. В противен случай ни заплашиха с куршум в гърба.

Нощта бе тъмна и аз не разбрах накъде поехме. Озовахме се в София. Никой от нас не разбра в кои участъци ни разпределиха, само си спомням, че ме разпитваше някой си Станчев. Искаше да дам абсолютно нереални показания: че съм бил на въпросната сбирка при гробището, че съм бунтувал хората в Елин Пелин… Е, не издържах на мъченията, на които ме подлагаха, и подписах декларация, в която си „признавах“ всичко”.

В следствения отдел държали Никола Караджов два месеца, а там – в един изоставен, вонящ клозет. Храната, приличаща на помия, му я давали през една счупена дъска на бараката, в която се намирал клозетът. А всеки път, когато го разпитвали, покривали главата му с одеяло и го удряли по нея и по краката за по-убедителен резултат. Това правели и с другите арестанти – и те с чулове на главата. “Знам, че редовен бияч там беше Недялко Ватев от с. Столник, който по-късно го признаха за активен борец, а Павел Христов от с. Григорево бе назначен на работа в МВР-то. Тези хора после ни управляваха и диктуваха нашия живот”.

На 3 март 1951 г. бай Никола бил прехвърлен в Софийския затвор. На делото той категорично се отказал от показанията си, „продиктувани“ от Станчев, на което прокурорът гневно удрял по масата. “Въпреки това ме осъдиха на 5 години затвор по някой си член 95, ал.2 от Наказателния закон (стария), на една година без права по чл. 30 на същия закон и 40 хиляди лева конфискация”.

Като политзатворник бил поставен в една килия на тежък режим. По-късно бил пратен на работа в обущарски цех. Бързо се научил да работи на шевна машина. По същото време отвъд стените на затвора неговите родители и семейство бивали унижавани от народната власт в Елин Пелин. Не бил лек животът на Никола Караджов и след излизането от затвора. Официалната власт си била присвоила всички права на действие над местното население. Не била пощадена и неговата фамилия. Цялата им земя била разграбена, и то с принудителни мерки като бой и карцер. По онова време работа не се намирала, а заедно с това униженията и трудностите се множали. И така цели 50 години.

Още сензации:

loading...

2 Отговора за "Разказите на последния оцелял от лагерите на смъртта: 93-годишният Никола Караджов"

  1. bitly.com   31.08.2021 at 10:23

    It’s very straightforward to find out any topic on net
    as compared to books, as I found this piece
    of writing at this web site.

    Отговор
  2. their asmr   25.11.2021 at 19:26

    hello there and thank you for your info – I’ve certainly picked
    up anything new from right here. I did however expertise several technical points using this website, as I experienced to reload the web
    site many times previous to I could get it to load properly.
    I had been wondering if your web host is OK?
    Not that I am complaining, but slow loading instances times will sometimes affect your placement in google
    and can damage your quality score if advertising and marketing with
    Adwords. Well I’m adding this RSS to my email and could look out for much more of your respective fascinating content.
    Ensure that you update this again soon.

    Отговор

Напиши коментар за bitly.com Откажи коментара

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *