Съдбата на Никола Обретенов е една от най-интересните в българската история. Активен участник в борбата за национално освобождение, той усеща на гърба си и народната любов, и кле­ветата, и забравата. Личният приятел на Ботев, Левски и Каравелов се родил през 1849 година в Русчук в семейството на легендарната баба Тонка Обретенова. Баща му Тихо Обретенов бил приятел на Георги Раков­ски, с когото дълго обсъждали начини­те, по които трябва да се извоюва българското освобождение и независимост.

 Никола Обрете­нов бил едно от шест­те деца на баба Тон­ка. Бунтовническата дейност на Никола започнала още в учениче­ските му години, когато през 1863-та участвал в изгонването на гръцкия владика Синесий от Русе.

 Пет години по-късно двамата му братя Ангел и Петър участвали в че­тата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, коя­то била разбита от ос­манските власти. Два­мата оцелели, но след залавянето им били из­пратени на заточение в Мала Азия, от което се върнали чак след Осво­бождението.

 Самият Никола Обретенов се включил в работата на Българския централен революцио­нен комитет през 1871 година. Тогава с лично­то одобрение на Любен Каравелов той станал ку­риер на комитета и раз­работил канал за прена­сяне на поща, печатни материали и оръжие от Букурещ към Русе.

 Малко по-късно участ­вал в основаването на ко­митет в родния си град. Чест гост в къщата на баба Тонка бил самият Левски, чиито униформа, сабя и пушка били пре­несени в България лично от Никола.

  През 1875 година Обре­тенов участвал активно в организирането и про­веждането на Староза­горското въстание, което се провалило с гръм и трясък.

 Все пак той успял да избяга в Румъния и се захва­нал да помага за орга­низацията на Априлското въстание. В края на 1875 г. бил избран за главен апостол на Софийския революционен окръг. По-ранното обявяване на въстанието обаче за­варило неподготвен Ни­кола Обретенов. По това време той бил в Румъ­ния, за да търси оръжие за хората си. Това обаче не го спряло да участва в битките и той станал част от четата на Христо Ботев, която тръгнала към България на 17 май 1876 година. Като четник участвал във всички ней­ни битки и станал свиде­тел на последните мигове на поета. Според разказа му именно той бил чове­кът, който поел тялото на Ботев, след като куршум пронизал гърдите му. Об­ретенов бил и главният източник на информа­ция на Захарий Стоянов за тези събития, който след Ос­вобожде­нието на­писал не­забрави­мата би­ография на Бо­тев. След разбива­нето на четата на Ботев Ни­кола бил предаден и зало­вен от ос­манските власти. Той и дру­гарите му веднага били от­карани в Търново, където в бърз про­цес съдът ги осъдил на смърт. Присъда­та обаче не била подписа­на, което дало още няколко дни живот на смъртниците. За­ради това бил организи­ран нов процес. Този път от извънреден съд, който заседавал в Русе и от­ново постановил смърт­ни присъди.

 След издаването на присъдата Никола Об­ретенов и Стоян Заимов били разкарвани за назидание из целия град, като на вратовете им била окачена присъдата им. В последния момент, мал­ко преди двамата да бъ­дат обесени, съдбата се намесила и в Русе прис­тигнала заповед на сул­тана смъртните присъди на бунтовниците да бъдат заменени с вечно заточе­ние в Мала Азия.

След подписването на Санстефанския мирен договор, Никола Обретенов се върнал в България и веднага се включил в по­литиката. 

  Пдобно на повечето оцелели поборници той станал член на ли­бералната партия. Когато през 1885 г. Стамболов поел управлението на страната, Никола Об­ретенов бил назначен за окръжен управител в Тут­ракан, а след това в Си­листра. Като такъв той по­тушил русофилските бун­тове в Северна България. След падането на Стамболов това му коствало свободата. Смяната на политическата конюнктура из­правила Никола Обретенов пред съда.

 Той бил обвинен в ко­рупция. Според съда обвиняеми­ят взел подкуп при павирането на центъра на Русе в качество­то си на окръжен управител. Така, след като в младостта си, няколко годи­ни престоял в турски затвор, в зряла възраст Никола Обретенов попаднал и в български.

 Той бил осъден на шест месеца лишава­не от свобода. Пара­лелно с това полити­ческите му противници го залели с множество клевети, като дори го обвинили, че лично е убил Христо Ботев, че е от­краднал парите на чета­та и какво ли още не. Обретенов при­ел всичко това с мълчание. До­като бил в за­твора, в цен­търа на Со­фия наемни убийци уби­ли прияте­ля му Стам-болов. До­стойното му поведе­ние засра­мило дори политически­те му противни­ци. Осемнадесет дни преди изтича­нето на присъдата му те разпоредили на про­курора да го освободи от затвора предсрочно. Ста­рият поборник обаче от­казал да напусне килия­та. Това принудило стра­жарите да го изведат на­сила от нея.

 Въпреки, че се опарил от политиката Никола Обретенов не се отказал от нея.

 През 1907 г. той бил из­бран за депутат и кмет на Русе, а с годините уважението към него се увеличавало. През 1939 г. русенското граждан­ство трескаво се подгот­вяло да чества официал­но 90-годишния му юби­лей. Приятелят на Ботев и Левски обаче не могъл да дочака тържеството и на 10 октомври издъхнал в дома си.

  бунтовниците, Захарий Стоянов, Любен Каравелов, Никола Обретенов, смърт­ни присъди, Стефан Караджа, Тонка Обретенова, Хаджи Димитър, Христо Ботев, четата