В началото на демократичните промени Данчето Христова е била наричана „червен боклук“. Но и „червена снаха“, „комунистическа подлога“, „комунистическа издънка“, „номенклатурна твар“. С малки изключения, бившите й колеги в гилдията я анатемосват, поставят я в тотална изолация, правейки се, че не я познават”.

На събрание в „Балкантон“ се нахвърлили срещу нея, заклеймявайки я като абсолютна отрепка от миналото.

Йорданка изпада в травматичен шок: гласовите й мускули се парализират. Губи гласа си, а за пеене и дума не може да става. Положението е толкова тежко, че я приемат в болница.

Да извинява любезният читател, че ние и колегите от в. “ШОК” го връщаме към онези времена на омраза. Ама то и сега не е много по-различно, макар и след толкова години демокрация и понавъртян стаж като членове на ЕС.

Не ни е работа да се задълбочаваме, кой какъв боклук е и доколко Данчето се е ползвала от номенклатурните благини.

Но в интерес на истината, тя е била – и тогава, и сега – волна птица и демократ по душа. Както самата тя смята – по-демократ е от тези, които се пребоядисаха и се обявиха за такива.

За себе си намира житейския изход – насочва се към източните философии, спазвайки едно от основните им правила (което е и християнско правило, между впрочем) – на лошото да отвръща с добро.

  Данчето Христова, демокрацията, колеги