Злобари набедили младата Лили Иванова за „ку*ве“!

Лили Иванова

  По времето на социализма няма жълта преса, но това не означава, че тогава общественото пространство не гъмжи от жълти клюки.

И за Лили тръгна приказката, че е „ку*ве“, при това – не какво да е…

Лили не е никаква любовчийка, по-скоро обратно. Но тръгне ли ти дума, иди доказвай, че не си камила…

В интерес на истината Лили е силно комплексирана на тази тема и в това не може да има никакво съмнение:

Още баща й е върл противник на нейния избор да се насочи към певческата кариера.

От една страна му било кеф, че дъщеря му има верен слух и големи заложби на певица, че пеенето я влече и й идва отвътре. Именно той организира родата да съберат пари и да й купят акордеон. След това купува и цигулка за сестрата на Лили. Бръква се и за уроци по пиано…

Поощрявал влеченията на децата си, но само и единствено, ако е за собствено удоволствие – за обща култура.

Но не и не – ако става дума за постоянна професия!

Баща й не давал и дума да се издума, дъщеря му да става певица. Тя го знае.

И в интерес на истината дълго време е на кръстопът, колебаейки се кой път да избере – на медицинската професия или на пеенето.

Родителите я бутат към здравеопазването: след медицинския техникум нищо не пречи да продължи нататък здравното си образование, да стане докторица.

Само не пеенето. Затова и адмирират връзката й с варненско архитектче.

Под стимулиращото родителско въздействие Лили склонява да се ожени за първия си съпруг – доктор Георги Павлов. Баща й бил доволен – бракът с доктора щял да помогне Лили да поеме правилния път на основната си професия и постепенно да избие от главата си вятърничавите мисли да става певица.

Ама не! Както е казано в писанието – Блажени са вярващите!

Лили избира пеенето. Когато съобщава избора си вкъщи, и баща й, и майка й изпаднали в екстремно състояние някаква смесица от пълно отчаяние и дива ярост.

Майка й се разплакала. А баща й го изрекъл в упор: „Ку*ви е къщата си не ща!“

Никога дотогава не била чувала родителя си да изрича тая дума.

Не я чула и след това. Бащините думи намирисвали на родителско проклятие.

И наистина – никога след това нито баща й, нито майка й, никой от тях не я похвалил за певческите й постижения.

Какво като е звезда №1 в българската естрада, завоювала куп призови награди, с милиони продадени плочи, с държавни отличия и милионна аудитория от почитатели в страната и в чужбина – нито дума на одобрение и похвала няма да чуе, изречени от устата на своите родители!

Тежките думи на баща й ще наранят дълбоко (и както изглежда – до смърт) прекомерното й честолюбие.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *