Ганьо Чолаков издействал присъдата срещу Васил Друмев

Васил Друмев

Двa пъти министър-председател на България, основател и председател на Българската академия на науките, председател на Българския червен кръст, учител, революционер, консерватор, писател, драматург, театрал, публицист, монах, митрополит, превратаджия, политически затворник… Зад всичко това се крие личността на митрополит Климент, известен още със светското си име Васил Друмев.

В бурния обществен живот на следосвобожденска България митрополитът на няколко пъти играе решаваща роля, а непоправимото му русофилство принуждава министър-председателя Стефан Стамболов да го изпрати на принудително заточение в Гложенския манастир. Митрополит Климент попада под ударите на закона през 1893 година, когато е осъден за подстрекателство към бунт и скърбление на държавния глава.

Интересен факт е, че присъдата е издействана от прокурора Ганьо Чолаков, който по-късно ще се превърне в един от прототипите на Алековия „Бай Ганьо„. Прокурорът, който бил бивш възпитаник на митрополита, организирал позорен процес србщу изпадналия в немилост духовник и след редица правни нарушения успял да го осъди на вечно заточение. Обществеността се възмутила от тежката присъда и поведението на Чолаков, защото преди да стане прокурор, той се ползвал с благоволението на митрополита, който поел издръжката за образованието му. Формалната причина за присъдата на митрополит Климент била проповед в търновския храм „Св. Богородица“, в която той заявил пред вярващите, че всеки, който посяга у нас на православието, посяга на самото съществуване на народа.

Стефан Стамболов

  На пръв поглед в словото  на  Климент нямало нищо обидно за монарха княз Фердинанд. По това време обаче митрополитът се бил обявил публично срещу намерението на правителството на Стефан Стамболов да промени Конституцията, в която пишело, че потомците на българския княз не могат да изповядват друга вяра освен православната.

Както се знае, Фердинанд бил католик, а проповедта на Климент била произнесена точно на рождения ден а монарха. Този сюжет бил само част от връждата между премиера Стамболов и митрополит Климент, който след Освобождението оглавявал за кратко две български правителства. Второто от тях съществувало само няколко дни през 1886 година в бурните времена на преврата срещу княз Александър Батенберг, потушен лично от Стамболов и превърнал в негов враг завинаги митрополит Климент.

Почти веднага след като митрополитът произнесъл проповедта си в защита на православието, група фнатизирани привърженици на Стамболов го нападнала, а след това бил насилствено откаран в Гложенския манастир.

По време на процеса митрополитът произнесъл блестяща защитна реч, в която оборил  обвиненията срещу него, но това не му помогнало.

Няколко дни след процеса той бил върнат тайно през нощта в Гложенския манастир и прекарал в него повече от година под строг полицейски надзор и при тежки условия за живот. Духовникът се върнал начело на епархията си чак след падането на Стамболов от власт през 1894 година.

Той получил морално удовлетворение, когато бил тържествено посрещнат в Търново от невиждано по това време 20-хилядно множество.

Васил Друмев като митрополит Климент

  След отслужения молебен в църквата „Св. Богородица“ митрополитът произнесъл слово, в което призовавал да се забрави миналото, да не се мисли за отмъщение, а всички да се обединят – и да работят заедно за издигането на България. Само година по-късно митрополит Климент дал пример в тази посока, като участвал лично в делегацията, договорила признаването на княз Фердинанд от Русия. След това продължил да служи вярно на Църквата до смъртта си през 1901 година. Роден със светското име Васил Друмев през 1840 година в Шумен, бъдещият митрополит получил началното си образование при учителя Сава Доброплодни. Именно в тези години Доброплодни написал първата българска пиеса – „Михал Мишкоед“, а младият Васил Друмев участвал в първото представление. През 1858 г. бъдещият духовник и политик получил стипендия и заминал да учи в Одеската семинария. Там се запознал с надзирателя в пансиона Георги Сава Раковски, а четири години по-късно от духовното поприще направо скочил в революционните борби, като се записал в Първа българска легия в Белград, в която вече  участвали Васил Левски и Стефан Караджа.

Революцията обаче не допаднала на Друмев и през следващите години той изразявал мнението, че българският народ трябва да се освободи чрез просвещение, а не чрез оръжие Така през 1869 година заедно с други български възрожденци станал основател на Българското книжовно
дружество.

През 1873 Васил Друмев е ръкоположен в Тулча за йеро-дякон. Така започва пътят му на монах, който обаче не успява да го откъсне от светските и обществени начинания. Веднага след Освобождението духовникът оглавява второто българско правителство, съставено от представители на Консервативната партия. Управлението му обаче продължава кратко.

През 1885 г. става първият председател на новосъздадения Български червен кръст, като заема поста до 1887 г. Освен в политиката Климент оставя трайна диря и в литературата като автор на първата българска оригинална повест „Нещастна фамилия“ и първото значително драматургично произведение – „Иванко, убиецът на Асеня„.

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *