Преди да се отдаде на театъра, един от най-талантливите български актьори на всички времена – Константин Кисимов, завършил право в Софийския университет и дори заминал да специализира юридически науки в Сорбоната. Кисимов, който в средата на миналия век се превърнал в една от най-популярните театрални звезди на България, произхождал от заможна и елитна търновска фамилия. Днес във Велико Търново три улици носят имената на хора от Кисимовия род.

Първата е на самия Константин Кисимов. Логично на него е кръстен и театърът в града. Втората е наречена на чичо му Пандели Кисимов, който е бил виден деятел на националноосвободителното движение през 60-те и 70-те години на XIX век, а третата улица носи името на Евгения Кисимова, която е създателка на първото женско дружество у нас и баба на прочутия актьор.

Бащата на Кисимов бил виден търновски адвокат и изпратил сина си да учи право в университета. Веднага след като завършил през 1922 година, бъдещият любимец на публиката заминал за Франция, където бил приет да продължи образованието си в Сорбоната.

Любовта към театъра обаче надделяла и вместо да усъвършенства юридическите си знания в Париж, Кисимов се занимавал главно с кино и театър. Престоят му там продължил само една година.

През 1923 г. той се върнал от Франция, окончателно скъсал с правото и се записал в театралната школа на Народния театър. Още щом го видял в действие, тогавашният директор на първата ни сцена Владимир Василев го поканил да се присъедини към

трупата. Кисимов, разбира се, приел и веднага отново бил изпратен на специализация в Париж. Този път обаче той изучавал тайните на актьорския занаят. Кисимов се запалил по театъра, когато бил гимназист. По това време той не само играел в търновския самодеен театър, но дори сам режисирал някои от постановките му. На пръв поглед той нямал необходимите физически данни за актьорската професия. В онези времена било желателно актьорите да бъдат красиви,

високи и с внушителна осанка. Кисимов бил точно обратното – дребната му и слаба фигура, недостатъчно силният му и не особено красив глас го обричали цял живот да играе второстепенни роли. Невероятно силната му воля и вътрешният му заряд обаче го превърнали в един от най-играещите актьори. През дългата си кариера Кисимов останал в историята на театъра не само с незабравимите си комедийни роли, но и с драматичните си изпълнения, които често разплаквали публиката на Народния театър.

Освен велик актьор Кисимов бил крайно суеверен и странен човек. Странностите в поведението му допълвали още повече образа му на харизматичен и интересен човек. Кисимов изпитвал ритуална обре-мененост към желязото. Преди да излезе на сцената, той доближавал някои пирони и ги докосвал за късмет. Никога не излизал на сцената, без да е изпълнил всичките си ритуали, които му отнемали по един час преди представление. Имал и друг навик. Спирал пред железните решетки на уличните канали, мълчаливо ги обикалял по три пъти и пускал през решетките гвоздеи.

Всеки път, когато вървял към Народния театър, за да играе в представление, Кисимов спирал пред един конкретен стълб, който се намирал близо до Военния клуб в София, и си говорел с него. Какво му е казвал, знаели само той и стълбът. Въпреки странностите му никой не се осмелявал да го попита защо прави всичко това.

Историите с Кисимов са безкрайни. В началото на 60-те години той пътувал за честване на Иван Вазов в Сопот. Бил най-добрият изпълнител на стихотворения от Иван Вазов. Когато пристигнал в града на народния поет, актьорът спрял колата и тръгнал между хората. В това време първият секретар на БКП в Сопот изнасял своя доклад. Щом видяло Кисимов, събралото се множество спряло да слуша скучния доклад и се обърнало към актьора. Той минал между хората, без да им обърне никакво внимание, стигнал до паметника на Вазов и драматично паднал на колене.

Започнал да се кланя пред желязната фигура на писателя и да благодари, че го има. Когато се изправил, хората видели с учудване локва кръв под краката му.

Панталонът му също бил изцапан с кръв. Кисимов тръгнал пеша, но видимо куцукал. Всички помислили, че си е разбил колената, докато е коленичил пред Вазов. Защото не знаели, че ексцентричният актьор си бил вързал едно балонче с вишнев сок, което се спукало, щом паднал на коленете си.

В личния си живот големият актьор също имал успех. Единствената му съпруга го дарила с три деца, които Кисимов обичал от цялото си сърце. Той не успял да изпълни само една от мечтите си – да доживее да види внуци. На 16 август 1965 г. любимецът на публиката си отишъл от този свят на 67 години след автомобилна катастрофа. Девет дни по-късно се родил първият му внук. Малко преди да почине, Кисимов предрекъл, че бебето ще е момче. И познал.

  автомобилна катастрофа, желязото, Иван Вазов, Константин Кисимов, публиката, ритуали, суеверията, театъра