Прокурори и антимафиоти в пазарлъци с “Наглите”

Станимир Флоров

  „Мило и драго даваме, само и само да стигнем до този човек!“

 Думите са на шефа на ГДБОП, Станимир Флоров. Отправени са към Любомир Димитров, по-извес­тен като Любо Гребеца, един от осъ­дените по току-що приключилото дело „Наглите“. Разговорът е в ГДБОП и в него участват още зам. главният про­курор Бойко Найденов и шефът на „Терор“ Валентин Цоновски. Тримата  оказват  психологически натиск върху Любо Гребеца. Обработват го да натопи определени хора.

 Думите на Флоров се чуха по време на про­цеса „Наглите“. Не стана ясно обаче кой точно от тримата: Алексей Петров, Антон Петров или Вален­тин Янев – Вальо Бореца, е човекът, за когото Фло­ров дава „мило и драго“, само да го нареди сред „Наглите„. При такива ме­тоди, когато се разследват хора, а не престъпления, не е чудно, че процесът, който трябваше да нака­же престъпниците, отвли­чали богаташи срещу от­купи, завърши безславно. Оказа се, че престъпле­нията не са разплетени докрай, похитителите на Гунински продължават да са неизвестни парите от откупите не са и търсени, а част от обви­няемите бяха оправдани. Делото остави впечатле­нието, че и целта на раз­следването е била друга – да се разчистят лични сметки и да се нагнети общественото мнение за следващото гръмко дело „Октопод“.

 Вътрешният министър Цветан Цветанов реагира остро срещу изнасянето на специалните разузна­вателни средства в съдеб­ната зала. На тях са запи­сани пазарлъците на антимафиотите и прокурорите с обвиняемите. Те са в пъ­лен разрез с изискванията на НПК и показват, че разследването на отвли­чани­ята е компро­метирано от самото начало от шефа на ГДБОП Станимир флоров, дясната му ръка Вален­тин Цоновски и зам. главния прокурор Бойко Найденов.

Любомир Димитров - Любо Гребеца (в средата отпред)

  Валентин Ми­хайлов – Их­тиманския, е главен герой в тази сага. Той е арестуван в средата на декември за източване на банкови карти и други прес­тъпления. При разследването на едно от тях става ясно, че е участвал и в 7 от­вличания, а както се оказва по-късно – и при преда­ването на парите от откупа за Ангел Бончев. Преди това е шетал из Чехия. Веднага след задържането му от прокуратурата излиза аб­сурдно разпореждане да бъде изведен от ареста и заведен в ГДБОП. Разпо­реждането е издадено с ясното съзнание, че няма да се провеждат процесуално-следствени дейст­вия, а ще го навиват да свидетелства. Прокуратурата бърза, защото ако Ихти­манския е привлечен като обвиняем, неговите пока­зания ще се преценяват съобразно другите дока­зателства. Той обаче е още свидетел и се счита, че е предупреден за наказателната отговорност, следователно ще говори „истината“!

 Обясняват му, че не го разпитват официално. На скандалния запис се чува ясно – изплющява шамар, следва запла­ха, че ще го отведат в „другата стая“.

 Няколко часа по-късно в ГДБОП са докарани жена му Валентина и синът му Калоян. Срещата на Ихти­манския със семейството му също е записана. Той споделя пред близките си: „Просто не ми се живее. Иде ми да се обеся!“.

 След това казва, че са му обещали да си избере държава, в която да оти­де със семейството си. Предложението е напра­вено лично от зам. глав­ния прокурор Бойко Най­денов, който е в компания­та на Флоров, Цоновски и още един служител – Три­фонов от ГДБОП. Магис­тратът Найденов размекнал коравото сърце на магистралния грабител Вальо Ихтиманския със следното обещание: „Може, като започнем, въобще да няма наказа­телно преследване. Значи малко е насила, но можем да го направим – да стиг­нем дотам да има защитен свидетел, да променим са­моличността ти.

 Ще те изкараме в чуж­бина, ако щеш, теб и се­мейството ти. Можем да намалим наказанието ти… Така е, защото имаме въз­можността да те извадим и можем да ликвидираме въобще наказателната от­говорност. От тук нататък ще остане включването ти в програмата, защото в момента другият вари­ант е да ти повдигнем об­винение“.

Бойко Найденов

  Валентин Михайлов – Ихтиманския, приема офертата и започва да говори. Признава, че е участвал в отвличането на Мехмед Чакър, Джорджо Марков, Михаил Краус. За Ангел Бончев спо­деля, че лично е участвал и при отвличането му, и при получаване на отку­па. Никой обаче не пита Ихтиманския къде са от­несли парите, как са ги разпределили, с кого са ги делили. От ГДБОП не проявяват абсолютно ни­какъв интерес към клю­човия въпрос за парите. Странно безхаберие, при положение че ако стигнат до парите, могат да открият и мозъка на „Наглите“. Според отлично запозна­ти причината за това не е само в липсата на про­фесионализъм. Запозна­ти твърдят, че е имало опасност покрай парите да се стигне твърде бли­зо до най-тесен кръг от високопоставени МВР ше­фове, забъркани в прес­тъпната схема с откупите.

 Оказва се обаче, че иначе услужливият Ва­лентин Михайлов не знае нищо за похищението на Румен Гунински. Призна­ва, че за част от отвли­чанията знае само това, което са му разказвали някои от другите подсъ­дими. Дори признава, че в един момент си развалил отношенията с част от бандата. По-късно дори го питали дали не им се сърди, че не е участвал в другите отвличания – на­пример на Пурата и Маникатов?! След като не е бил пряк участник във всички престъпления, пита се, ка­къв свидетел може да е Ихтиманския, върху когото, общо взето, се крепи цяло обвине­ние? И още – след като никой от неговите прия­тели не споделя нищо за Гунински, кой тогава е от­влякъл сина на днешния кмет на Правец? За Флоров и компания историята със студента е прехвърле­на в графата „разкрити“.

 Веднага след показа­нията на Ихтиманския, задържан за подправени банкови карти, МВР хук­ва да арестува другите от бандата, вместо да про­дължи наблюдението и да стигне до парите и до мозъка на престъпленията.

 Групата е задържана, вестниците кънтят и в този момент в България се прибират от чужбина Любо Гребеца и Данаил Димитров, така наречени­ят Релето. На пръв поглед идиотска грешка. Според близки до тях Гребеца и Релето се връщат у дома, защото нямат съзнание, че са съпричастни към банда­та похитители и за тях няма никаква опасност. Двама­та не са притеснени, нито са уплашени, защото ня­мат нищо общо с групата.

 След ареста на Гребеца прокурор Антония Близнакова му подава мобил­ния си телефон. Гребеца чува в слушалката гласа на Бойко Найденов, кой­то го предупреждава да внимава какво ще гово­ри. Това става малко пре­ди обвиняемият Любомир Димитров да даде показа­ния пред съдия.

 Флоров и Цоновски от своя страна започват да го обработват да говори срещу Алексей Петров

 Гребеца е изваден от ки­лията и закаран в ГДБОП в разрез с всякакви закони и изисквания на НПК. Точ­но тогава проехтява она­зи реплика за „милото и драгото“ на Флоров. Ста­рателните му подчинени Цоновски и Йордан Монов също обработват Гребеца. Цоновски му казва: „Кажи ми нещо, което заковава Вальо Бореца, нещо, кое­то го заковава – не гово­рим за доказателства, не е твоя работа да събираш доказателства“.

 Ихтиманския по тази формула получава пълна амнистия.

 

Мълчание за рязаните пръсти

 Екипът на Флоров и Валентин Цоновски толерантно подминава мъл­чанието на защитения свидетел Ва­лентин Ихтиманския за рязането на пръстите. Това е единственият въп­рос, на който той отказва да отго­вори в съда. Лаконичен е – „Няма да отговоря на този въпрос, защото мога да улича себе си в престъпле­ние!“. В същото време прокурорът Бойко Найденов му казва: „Макар че ти не си свидетел, участвал си в повечето неща, но ще го направим така – да си се отказал доброволно или нещо от този сорт“.

 Юристи коментират, че Бойко Найденов, който меж­ду другото не крие амбициите си да стане следващият главен прокурор, е извършил престъпление от общ ха­рактер не само с това изявление, но и с другите уговорки с Их­тиманския – съдействал му е да избегне наказателна отговорност за  ш отвличанията. Нещо повече, отървал го е от висящите му дела за престъпленията, из­вършени през минали години. Основният свидетел на обвинението Валентин Михайлов има дълга криминална биография – съден е през 90-те г. и е лежал 7 години в затвора за въоръжен грабеж. Той е от пионерите на магистрални­те грабежи, в които ихтиман­ската група се прочува като най-жестока в нападенията си над чужденци, а в доси­ето си записва и убити хора.

Още сензации:

loading...

4 Отговора за "Прокурори и антимафиоти в пазарлъци с “Наглите”"

  1. Наско Пенев   11.05.2013 at 7:59

    ОБОСНОВАНО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ от ГРАЖДАНИН на Р.БЪЛГАРИЯ:
    Въз основа на така изнесените факти и обстоятелства при образуването на досъдебно производство срещу Станимир Флоров от Главна прокуратура на Р.България и прочита на строго секретните материали/оказали се автентични/ и изнесени в пресата относно обвързаността на същия с организираната престъпност като оперативен работник в отдела за борба с наркотиците тогава в ЦСБОП/сега ГДБОП/ правя следното обосновано предположение:

    СТАНИМИР ФЛОРОВ е свързан ,ако не и организатор на покушението срещу ЗЛАТОМИР ИВАНОВ-Златко Баретата пред съдебната палата в гр.София на 29.01.2013г.Явно Станимир Флоров се страхува от неща,които Златко знае и мисля,че беше решил да ги разкаже пред съда.Може да се предположи,че Златомир Иванов все още е под заплаха от покушение.Мога да кажа,че Златко Иванов е мъжко момче,не само заради това,че е родом от гр.Гурково/Ст.Загорска област/.

    Отговор

Напиши коментар за Наско Пенев Откажи коментара

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *