Проблемите с училищната дисциплината и корупция – наболял обществен недъг!

  Проблемите на днешните учители и директори с техните питомци в училищата са наистина сериозни и борбата за добра дисциплина не е от вчера. Това го разбира още прочутият министър на просвещението проф. Иван Шишманов, управлявал ведомството от 6 май 1903 до 4 януари 1907 г. Тогава проблемите са били по-други и са касаели основно учителското съсловие и облика му в обществото, но за решаването им са били необходими не по-малко усилия от сега. Проф. Шишманов издава специална заповед на 23 октомври 1903 г. Ето и прелюбопитното й съдържание:

Проф. Иван Шишманов

„Господа,
Научавам от сигурно място, че учители и учителки, най-вече в градовете, ходят по домовете на учениците на гости, на именни и рождени дни и семейни празници, ядат и пият и дори се напиват там.

Какъв авторитет ще имат пред децата тези учители? Кой ще ги цени и уважава?

В село Павликени, Търновски окръг, учители и учителки са играли хоро в дома на местния кмет, който се е радвал на позора им и ги е разнесъл из селото и из цяло Търново.

Оттам, те пияни и на файтони, заминали за село Дъскот, на пет километра от Павликени, влезли в двора на селянина Кахъров, където са правили срамни и неприлични работи.

След това отишли в село Долна Липница, където са гостували на кмета и са се донапили.

Такова деяние излага не само нас, но и България и българите.

Има още учители и учителки, които нарочно пишат високи бележки на богатите ученици, като в замяна на това получават скъпи подаръци – кутии с бонбони, платове, дрехи, китеници и дори декари ниви.

Срам и позор!

Ето защо абсолютно ЗАБРАНЯВАМ да се ходи на гости на ученици и да се вземат каквито и да е подаръци от тях. Който не изпълни настоящата заповед и бъде заловен, ще бъде уволнен незабавно, а името му ще се отпечата за назидание в бюлетина на Министерството на народното просвещение“.

Куриозното е, че тази намеса постига своя ефект и ограничава в поносими границилошата дисциплина, корупцията и слагачеството в училищата.

Преди 105 години е имало кой да помисли за решаването на такъв наболял обществен недъг и да открие лек за премахването му, а днес?

Още сензации:

loading...

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Моля, въведете отговор: *