На 25 декември 1974 г. в Студентски град се разиграла такава кървава драма, пред която и екшъните с много трупове в аме­риканските колежи бледнеят. Главно действащо лице в масовото клане е десетокласникьт Бранимир Дончев. В рамките на няколко минути той успява да избие 8 човека и ранява още толкова. И всичко това заради филма „Кръстникът“.

 По обяд в коледния ден Бранимир отива да гледа гангстерската продукция в столичното кино „Ос­вобождение“. Компания му правят двама негови връстници. След прожек­цията единият си тръгва, а другият придружава Дон­чев до дома му. Младежите са силно превъзбудени от видените сцени. Докато вървят и после пътуват с трамвай към апартамента на Бранимир, даже си вну­шават, че някой ги следи.

 У дома си Дончев заварва своя брат близнак Делян и братовчедка си Елена. Девойката следвала химия в СУ „Климент Охридски“. Понеже била осино­вена, първокурсничката нямала кръвна връзка с близнаците. Бранимир си падал по нея и щом я видял в компанията на брат си, обезумял от ревност.

 Ти ли покани Елена попитал освирепелият десетокласник. „Аз“, отвърнал Делян. В следващия миг върху лицето му се стоварили няколко крошета. По-силният физиче­ски Бранимир щял да размаже брат си, ако не се била намесила Елена. Тя самоотвержено се хвърлила да спасява Делян и когато го измъкнала от лапите на пощурелия роднина, си тръгна­ла със сълзи на очи. Малко след нея апартамента напуснал и побойникът. Преди това обаче той взел пистолета на баща си – „Валтер“, няколко десетки патрона и финланд­ски нож.

  Въоръжен до зъби, Дончев се озовал в дома на приятеля си Валери. Там останал докъм 19.00 часа. После потеглил към общежитието в Студентски град, в което живеела братовчедка му Елена. Девойката, за чиято любов копнеел Бранимир, обитавала стая на четвъртия етаж в блок № 1. В покоите й десетокласникът се озовал към 20 ч. В помещението имало и две други момичета – съквартирантки на Елена.

 В началото Дончев се държал прилично. Извинил се на братовчедка си за следобедното си избухва­не и обещал друг път да не бие брат си. В следващия мо­мент обаче влязъл някакъв студент и поканил девойките на купон. Гостът видял стърчащата от джоба на Бра­нимир кама и подметнал нещо в стил, че само комплексарите носят подобни ножове. Репликата на непознатия отключила напълно агресията на Дончев. Когато малко по-късно студентът си тръгнал, ученикът го последвал. На братовчедка си казал, че ще се върне след малко.

 Бранимир тръгнал нагоре по стълбището с идеята да до­гони обидилия го младеж. На петия етаж обаче видял ви­етнамци. Те влезли в една от стаите, където празнували рождения ден на свой земляк и колега.

 Бранимир не харесвал жълтата раса и видял удобен по­вод да вкара оръжията си в употреба. Нахълтал в стая­та на виетнамците и заповядал на присъстващите там да не мърдат от местата си. Азиатците се подчинили. Българинът Стефан, който също гостувал на рожденика, обаче се изрепчил. „Какъв си ти, та ще влизаш неканен при нас?!“, разкрещял се той. Секунди по-късно Дончев на­тиснал спусъка на бащиния „Валтер„. Куршумът полетял към Стефан и пронизал гърдите му. Простреляният се свлякъл на пода.

  Доволен от извършеното, Бранимир започнал да се смее. Разстрелял още няколко човека в стаята и тръгнал по коридорите на общежитието. Презаредил пистолета и продължил да убива. Почти всеки, изпречил се пред очи­те му по различните етажи, бил разстрелян. Преди да бъде озаптен, Дончев умъртвил и ранил 16 човека. Освен виетнамци и българи, сред простреляните имало и един еквадорец.

 Ключова роля в обезвреждането на поулуделия ученик изиграл студентът по българска филология Исмет Адемов. Той се приближил до килъра и се сборичкал с него на първия етаж в общежитието. При схватката Бранимир изстрелял куршум в десния крак на етническия турчин го наръгал няколко пъти с ножа си. Дотичали още няколко човека, двама от които Дончев също успял да рани. В крайна сметка обаче разбеснелият се ученик бил обезоръжен. Пристигнала милиция и белезниците щракнали върху китките на убиеца.

 Когато най-сетне Бранимир бил неутрализиран, сту­дентите от блок №16 в Студентски град поискали да го линчуват. Някои дори предложили да го хвърлят от покрива на общежитието. Милиционерите предотвратили саморазправата, като набързо откарали Дончев в следствието.

 Исмет Адемов, който пръв се хвърлил да обезврежда масовия килър, лежал няколко дни в реанимация. Имало опас­ност за живота на турчина, защото единият му дроб бил прободен от финландския нож. Младежьт претърпял куп операции и днес има по тялото си стотина шева. В крака му все още е и куршумът, изстрелян от Бранимир.

Докато Исмет бил зле, Тодор Живков постоянно се интересувал за здравето му. Дори наредил от САЩ да се достави за Адемов експериментално лекарство, струващо 15 хиля­ди долара опаковката. Именно този медикамент върнал тежко ранения турчин към живота. После Живков дава на героя от кървавия екшън в Студентски град орден „За гражданска доблест и заслуги“. Наградил го и с 2 бона парична премия. Въпреки това през 1978 г. Исмет се преселил в Истанбул и станал антиживковист. След десетоноемврийския преврат у нас той бил забелязан по митинги в южната ни съседка, къде­то носел плакати „Долу Тато!“.

  Адемов, който сега носи фамилията Север, е преуспяващ бизнесмен в наши дни. В студентските му години негова първа приятелка е известната пловдивска журналистка Нери Терзиева.

 След коледния екшън през 1974 г. обявяват килъра Брани­мир за невменяем и го вкарват в лудница. Няколко месе­ца по-късно е застрелян от конвоиращи го милиционери.

 Официалната версия е, че се опитал да избяга и затова открили огън по него. По-вероятно е обаче да е бил очис­тен без законово основание – в онези години властите не търпяха такива като него, пък макар и луди.

 Само филмът “Кръстникът” ли е виновен за кървавото клане в Студентски град? Да, филмът за Дон Корлеоне послужил като оснобно вдъхновение на Бранимир за убийствата, но се оказало, младежът имал и генетично заложени психически отклонения. Майка му не била добре с психиката и през 1971 г. се обесила. Бра­нимир, брат му и сестра му останали само с баща си – заместник-директор на голямо предприятие. Таткото постоянно пътувал в чужбина по командировки. Заради касапницата в Студентски град властите огра­ничили прожекциите на филма „Кръстникът“ по кината. Най-кървавите сцени от хита на Копола били цензури­рани.

  Бранимир Дончев, братовчедка, Елена, Исмет Адемов, Коледа, Кръстникът, милиция, Нери Терзиева, Студентски град, Тодор Живков, убива, убиец