В продължение на 25 години един български вестник опитва да работи по всички стандарти на световните стожери на журналистиката „Таймс“ и „Тан“. Това е вестник „Зора“, който просъществува от 1919 до 1944 година. През цялото време на издаването си вестникът се издържа единствено и само от продажби, а според вътрешните му правила спонсорството от фирми или партии е строго забранено.

Създателят и единствен главен редактор на в. „Зора“ – Данаил Крапчев, е „възнаграден“ за таланта и упоритостта си да служи на свободното слово с „народен линч“, организиран от комунистите ден след преврата от 9 септември 1944 година.

Роденият през 1880 г в македонския град Прилеп журналист завършва легендарната Солунска гимназия, в която се заражда българското освободително движение в Македония. Още като гимназист Крапчев се включва в редиците на ВМРО и до края на живота си остава верен на македонската кауза. Журналистическата му кариера започва в началото на миналия век.

През 1907г. заедно с Пейо Яворов редактира вестник „Илинден“. От 1909 до 1912 г. сам издава вестник „Вардар“. През 1912 г. заедно с приятеля си Яворов Данаил Крапчев става четник в Македония, а по време на Балканските войни участва във военните действия като редник. След войната е назначен за редактор на органа на Демократическата партия „Пряпорец“.

След националния крах, предизвикан от загубата на Първата световна война, през 1919 г. Данаил Крапчев създава делото на живота си – вестник „Зора“. В годините на най-дълбока икономическа и обществена криза Крапчев влага цялата си енергия в налагането на вестника си. Той пести от залъка си и трепери за всеки къс хартия. В първите месеци денонощно стои в сградата на изданието, за да контролира лично качеството и разпространението на вестника.

Само за броени месеци изданието се превръща в един от най-авторитетните и четени български вестници и остава такъв до забраната му през 1944 година. В бурните времена на авторитаризъм и нестабилност, в които съществува, вестник „Зора“ не се отклонява нито за миг от принципите на демокрацията, парламентаризма и свободата на изразяване.

Въпреки нескритата си неприязън към управлението на Стамболийски Крапчев остро критикува диктаторските методи на наследника му Александър Цанков. Заради демократичните си убеждения след преврата от 1934 г. Данаил Крапчев е интерниран в Карлово.

Въпреки това вестник „Зора“ не е затворен, защото новите управляващи се страхуват, че с подобен ход. биха обърнали общественото мнение срещу себе си.

Още през 20-те години на миналия век с разрастването на вестника Крапчев се превръща в директор собственик на влиятелните акционерни дружества „Български печат“ и „Преса“. В същото време вестник „Зора“ започва да налага на страниците си европейски стил, който до този момент не е бил познат за българските медии. Изданието е единственото, което има свои кореспонденти в Лондон, Париж, Рим, Берлин и Женева. В него се публикуват коментари и научни статии, репортажи и хроники. Негови автори са едни от най-авторитетните журналисти и писатели. Има и специално място за култура, забавление и книжовност.

Броени месеци преди комунистическия преврат от 9 септември, през лятото на 1944 година, терористи от забранената по това време комунистическа партия нападат Данаил Крапчев в центъра на София и правят опит да го убият, като го съсичат с ятаган.

Атентатът е извършен посред бял ден и се случва пред очите на стотици свидетели. Крапчев е ранен в главата и се спасява по чудо. Въпреки това последно предупреждение и предчувствието си за настъпването на комунистическата власт Крапчев остава на поста си. По това време той има швейцарска виза за цялото си семейство, както и достатъчно средства, за да се установи и продължи живота си в Швейцария. Това, което го спира да замине, е любовта му към вестник „Зора“ и нежеланието му да остави делото на живота си на произвола на съдбата.

Превратът на 9 септември заварва Данаил Крапчев в Горна Джумая, днес Благоевград. Ден по-късно той е линчуван на главната улица в града от озверели комунисти. Докато го убивали, големият журналист и издател успял само да каже: „Народе, български народе, осъзнай се!“. Убийството на Крапчев не е достатъчно, за да удовлетвори новите управляващи. Името на журналиста фигурира в обвинителния акт на V състав на т.нар. народен съд, който съди българските писатели, журналисти и издатели като виновници за световната война.

Пo този начин Крапчев е осъден на смърт след като е бил убит. В присъдата обаче се постановява и конфискация на имуществото му. Така семейството на уважавания издател остава без дом, а малко след това жена му и децата му са интернирани в Разградско, където са принудени да живеят в землянка. Вестник „Зора“ е забранен веднага след 9 септември 1944 година, а почти всички негови сътрудници са избити.

Така приключва една от най-достойните и смислени епохи в българската журналистика – епохата на Данаил Крапчев.

  вестник „Зора“, война, главен редактор, Данаил Крапчев, живота, журналист, комунисти, комунистическия преврат, линчуван, Пейо Яворов, убият, ятаган