На 4 март 1977 година към 20:00 часа силно земетресение с епицентър Вранча разлюлява София. Докато столицата се тресе, в Народния театър “Иван Вазов“ тече представление на спектакъла „Големанов“.

В главната роля е една от звездите на театъра – Стефан Гецов. На първата ни сцена началото на земетресението се усеща с глухо усилване на вибрациите и боботещ рев. Люлеенето на декора е толкова силно, че попилява артистите от масовата сцена, която тече при започването на земетресението.

Така за миг актрисата Виолета Бахчеванова се озовава на улица „Раковски“, облечена в сценичен костюм, а тогавашният зам.-председател на Комитета по култура Милен Маринов побягва

от директорската ложа, прелита през пушалнята за артистите и скача през прозореца от партерен етаж намиращ се доста високо. В салона на театъра под огромния люлеещ се и звънтящ кристален полилей се образува празно място. Светкавично публиката се изтегля към страничните изходи, но не напуска залата. Причината е монологът на Стефан Гецов, който не само не е спрял да играе, но и отиграва земетресението като част от спектакъла Мощният бас на актьора заковава публиката по местата й и хората не могат да разберат дали наистина се случва земетресение, или това е част от театралните ефекти.

От сцената превъплътеният в кандидат-министъра Големанов Стефан Гецов вика неистово секретаря си Енчо Горилков. В ролята на Горилков е Кирил Кавадарков, който обаче в паниката

си е напуснал сградата на Народния театър. Останал напълно сам на сцената, Гецов крещи: „Енчо, Енчо!“. От името на образа си заплашва секретаря си с уволнение, с това, че ще му се види България тясна, ако незабавно не се отзове на повикването му и не се върне. Неочаквано, докато Гецов крещи: „Енчо, Енчо!“, от залата се чува глас: „Тук съм, Стефане!“. Това е режисьорът на спектакъла Енчо Халачев, който дълго се чудил дали актъорът не вика него и накрая решил за всеки случай да се отзове на повика. Въпреки, че остава сам на сцената, Гецов не излиза от образа си, а публиката се успокоява. Земетресението продължава около 10 минути, като последният трус е най-силен. След като театърът спира да скърца и да се тресе, актьорите се връщат на сцената, а зам.-министърът на културата Милен Маринов – в директорската си ложа. След това спектакълът продължава с пълна сила.

След края му публика и артисти дълго време си ръкопляскат взаимно за храбростта си. Народният театър е единственият, който не е прекъснал представлението по време на земетресението. В деня след паметния спектакъл излиза благодарствено писмо от Милен Маринов до Стефан Гецов за това, че не е прекъснал спектакъла, овладял е паниката в залата и не е допуснал ексцесии сред публиката.

Стефан Гецов има сложна творческа съдба. Надарен с безспорен талант, той не успява да реализира пълния си потенциал заради тежкия си характер. Конфликтите му с различни режисьори и актьори съпътстват цялата му творческа кариера. През годините има периоди, в които нито един от режисьорите на Народния театър не желае да работи с него. В същото време Гецов е любимец на Тодор Живков. Приятелството му с диктатора често се превръща в основна причина актьорът да се завръща на сцената и режисьорите да преглъщат конфликтния му характер. В края на седемдесетте години нещата обаче се променят. Гецов е скарва за пореден път с главния режисьор на театъра проф. Кръстьо Мирски. Обиден, маститият театрал го задрасква от списъка на актьорите и се зарича, че този път и Тодор Живков няма да е в състояние да върне Гецов.

Месец след скандала между актьор и режисьор се провежда дежурната среща на Живков с „творческия колектив“ на Народния театър. Още с влизането си диктаторът демонстрирал, че не е в настроение и не му е приятно, че Гецов отново не играе. По време на срещата дългите паузи били много. След една такава Живков измърморил: „Е, какво прави сега Гецов?“. Тогавашният директор на първата сцена отговорил: „Нищо. Той няма друг ангажимент в театъра и не играе“. В този момент всички очакват да чуят присъдата на Тато. Изненадата обаче е голяма, когато първият държавен и партиен ръководител заявява: „Той е един непочтен и нечестен човек“.

Настава неловко мълчание. С дни никой не смее да коментира случилото се. По-късно се разбира, че Живков е засегнат от думи на Гецов по адрес на дъщеря му Людмила Живкова. При гуляи с приятели артистът често пускал подмятания по адрес на дъщерята на Първия. Подмятанията, разбира се, не остават скрити от Държавна сигурност и така отношенията между Гецов и Живков охладняват.

Въпреки това талантливият актьор остава в трупата на Народния театър до 1990 година. Веднага след промените е пенсиониран едва 58-годишен. Това го срива. Той се затваря в дома си и рядко общува с външни хора. Когато говори с приятели, го прави главно по телефона. В годините на демократичните промени Гецов е забравен и от колегите, и от публиката си. През есента на 1996 година е покосен от масивен инфаркт и умира в дома си.

  Вранча, засегнат, земетресение, кариера, Людмила Живкова, Народния театър, публиката, скандала, спектакъл, Стефан Гецов, съдба, Тодор Живков, уволнение