И до днес Георги Сава Раковски остава една от най-загадачните фигури в българската история. Век и половина след смъртта му белите петна в биографията на първия идеолог на българското националноосвободително движение остават непопълнени. Приживе Раковски бил наричан „българският Гарибалди“. Освен по идеите си двамата революционери – българският и италианският, си приличали и по членството си в масонски ложи.

Парадоксално, но един от бащите на българския национализъм е бил член не на една, а на няколко масонски ложи. Днес повечето националисти обявяват масонството за един от най-големите си врагове, без да знаят, че именно тайните общества са в основата на националистическите движения не само в България, но и в голяма част от Европа.

През 1861 година Георги Сава Раковски бил сред основателите на първата българска масонска ложа, която била създадена по образец на карбонарите в Италия. Тя се наричала „Тайната дружина на верните приятели“, а седалището й се намирало в Цариград. Преди да основе родната ложа, Раковски бил посветен член на гръцка, белградска и букурещка ложа. Познанията за живота на тайните общества по-късно му помогнали да организира първия вариант на българското националноосвободително движение. По същество тайните комитети на Левски и Българският революционен централен комитет функционирали на принципа на италианските масонски организации.

Месеци след като била създадена „Тайната дружина на верните приятели“, неин член станал самият Левски, който по това време тепърва навлизал в революционните борби. Тази тайна организация по-късно била в основата на организирането и финансирането на Първата българска легия в Белград. Преди това от нея били създадени и първите мрежи от съзаклятия в страната.

Интересно е развитието и на Раковски. Роден през 1821 година с името Съби Стойков Попович, той сменил няколко имена, за да стигне до това, с което е известен и до днес. В първите години на революционното си увлечение идеологът се подвизавал и под името Сава Стойков Попивич. В крайна сметка той решил да се преименува на Георги в чест на вуйчо си – Георги Мамарчев, който бил един от организаторите на Велчовата завера в Търново. Това бил един от най-сериозните бунтове, вдигани в българските земи на Османската империя в началото на XIX в. Фамилията Раковски пък дошла от родното място на бащата на войводата село Ракою. През 40-те години на XIX Раковски се подвизавал в Браила с името Георги Македон.

Преди да започне да мисли за революционната си стратегия, Раковски получил доста солидно Образование. През 1834 г. той постъпил в училището в Карлово, където учител му бил легендарният Райно Попович. През 1836 г. обаче напуснал града, в който година по-късно щял да се роди Левски, заради върлуваща по това време чумна епидемия.

Към края на 1837 г. заминава за Цариград заедно с баща си, където продължава образованието си в елитно гръцко училище в Куручушме. Там Раковски изучавал философия, богословие, красноречие, физика, математика, химия, френски, арабски, латински, и персийски език. Именно в Цариград били първите му революционни стъпки. Там младият Раковски станал съучредител на „Македонското дружество“, което си поставило за цел да освободи българските земи от османска власт. Под влияние на Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и Сава Доброплодни Раковски се включил в борбата за църковна независимост.

Едва на 21 години той получил смъртна присъда от румънски съд, защото участвал в организация на бунт в Браила. Той обаче успял да избегне изпълнението на присъдата, защото по това време се подвизавал с гръцки паспорт и гръцкото консулство се застъпило за него. След това последвали две години престой в Марсилия. След като се завърнал в родината, Раковски бил осъден от османски съд на седем години затвор за бунтовническа дейност. Той обаче излежал само три от тях в цариградски затвор.

През следващите години революционерът развил мащабна публицистична и издателска дейност. Апогеят на революционната му борба дошъл в началото на 60-те години, когато той се установил в Белград и започнал да осъществява идеята си за организирана революционна борба. През 1861 г. Раковски изготвил своя „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. Това били първите писани документи, които представяли систематичен план за предизвикване на революция по българските земи. През юни 1862 г. Раковски бил избран за председател на привременното българско правителство в Белград.

След като оглавявал почти десет години организираната революционна национално-освободителна борба, Георги Сава Раковски бил принуден да я остави на следващото поколение. През есента на 1867 г. едва на 46 години, той починал от туберкулоза. Мястото му било заето от Васил Левски.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  Васил Левски, войводата, Георги Сава Раковски, затвор, Иларион Макариополски, масонска ложа, революционните борби