“Бай Ганю убива автора си.” Така е озаглавил великият художник Илия Бешков една от най-известните си графики. На нея е изобразен падналият от куршум Алеко Константинов и тържествуващият Бай Ганю, с който той завинаги остава в историята на българската литература. Този художествен образ на Бешков е толкова силен, че напълно измества истинската история около убийството на Алеко Константинов.

Нехудожествената история е не по-малко вълнуваща, абсурдна и балканска от романа на големия сатирик и писател. Тя е разказана и в книгата „Алеко Константинов като съдия“.

Роденият през 1862 година Алеко Константинов е всичко, което днес наричаме активен гражданин и доблестен интелектуалец, той не крие нито политическите възгледи, нито гражданската си позиция. Писателството, с което остава в сърцата на хората, му е хоби. Иначе работи като юрист. Потомък на богат род, авторът на „Бай Ганьо“ получава високо образование. Първо завършва средното си образование в руския град Николаев, а през 1885 година се дипломира успешно като юрист в университета в Одеса.

Веднага след това се завръща в България и започва работа като съдия.

Година по-късно е назначен за прокурор в Софийския окръжен съд, а в периода 1890-1892 г. е съдия в Софийския апелативен съд. Заради пълното си несъгласие с управленските авторитарни методи на Стефан Стамболов е уволнен от съда и до края на живота си работи като адвокат. Наред с творческите си увлечения, през 1896 година Алеко Константинов, защитава успешно хабилитационен труд на тема, Правото за помилване по у повод на новия наказателен закон“ и очаква да започне работа като преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Това му желание не се сбъдва, защото малко по-късно писателят е покосен от куршум.

Авторът на „Бай Ганьо“ е политически активен човек. Той не крие пристрастията си към политическата фигура на Петко Каравелов. Още като студент Алеко Константинов се възхищава от високата ерудиция и ораторско изкуство на Каравелов. След падането на Стефан Стамболов от власт той е сред учредителите на умерената и консервативна Демократическа партия. Заедно с това участва в изготвянето на програмата на партията и дори се кандидатира за депутат от нейно име. Кандидатурата му е неуспешна и след серия изборни машинации на управляващата тогава народняшка партия Алеко Константинов не е избран. От това обаче печели литературата, защото след неуспешната кампания писателят пише едни от най-знаменитите си фейлетони, които разказват за българския изборен процес. Те са актуални и до днес.

В навечерието на празника на св. св. Кирил и Методий Алеко Константинов е поканен от своя приятел – политика и депутат от Демократическата партия Михаил Такев, да му гостува в Пещера. По това време Такев е в опозиция и е в конфликт с кмета на съседното на Пещера село Радилово Петър Минков. Кметът е представител на управляващото мнозинство. Когато научава, че Такев отива към Пещера, Минков решава на връщане да го издебне от засада и да организира убийството му. По този начин кметът си мисли, че ще разреши проблемите със селски земи, за които селото му спори с Пещера. Освен това Минков изпитва необяснима омраза към Такев, който се слави с чувството си за хумор и с таланта си да осмива глупостта на управляващите. Алеко Константинов и Михаил Такев прекарват приятно празника на българската писменост и култура сред жителите на Пещера и тръгват към Пазарджик, където трябва да присъстват на друго тържество. Двамата се качват във файтона и потеглят. На пътя обаче ги чака организираната от кмета засада. Той е наел двама свои подчинени, които се съгласяват да извършат убийството на Такев срещу 30 наполеона. Кметът им гарантира, че ще имат пълното покровителство на правителството и съдебната власт, които няма да ги преследват. В момента, когато проехтяват изстрелите, Михаил Такев е заспал на рамото на Алеко Константинов. Убийците стрелят в тъмното. Освен това и двамата са пили доста на празника.

Мерникът им е доста неточен. Един от куршумите им рикошира от гюрука на файтона и се забива смъртоносно в тялото на Алеко Константинов. С последни сили писателят успява да изрече само: „Убиха ме“. Докато събуденият от сън Такев вика на файтонджията да подкарва бързо конете, убийците се връщат в селото и докладват на кмета за случилото се. После получават 5 лева аванс, докато се разбере дали акцията им е успешна. Фйтонът закарва Такев в Пазарджик. За покушението веднага е уведомен тогавашният правосъден министър и бъдещ премиер на страната Теодор Теодоров. От своя страна министърът нарежда веднага да се арестуват всички врагове на Михаил Такев. В помощ на пазарджишките прокурори и следователи са изпратени пловдивски, които само за няколко дни разкриват заговора и всички участници в него са арестувани. Сметките на кмета, че ще получи покровителство от властта, не излизат верни. Той и хората му са осъдени на смърт и са обесени няколко дни след края на процеса.

Малко след погребението на 34-годишния Алеко посмъртно е отпечатан и последният му фейлетон „Разни хора, разни идеали“. Спасилият се по чудо Михаил Такев продължава политическата си кариера. Тя е прекъсната 23 години след убийството на Алеко, когато Такев е убит от свои политически противници.

  Алеко Константинов, Бай Ганьо, графика, Илия Бешков, Михаил Такев, Партията, писателят, убийството