Според древните египтяни първородният крясък на птицата Бену е първата секунда, с която започва земното отброяване на времето. Така тя поставила началото на летоброенето и направила хората смъртни.

Огнената птица се ражда от недрата на Слънцето и се приземява на Земята омаломощена и опърлена, където се превръща в купчина пепел. Всъщност изпепелената при раждането си Бену била душата на бога на слънцето – Ра, която паднала в свещената река Нил. Богинята на водата и плодородието – Тефнут, и Шу – богът на въздуха, обвили овъглените останки с дъха си, а пазителката на Ра – огнедишащата змия, Уто, се увила около тях. С настъпването на зората, пепелта се разпукала и от там излетяла Бену, обвита в пламъци. Според древните сказания птицата е символ на възраждането, прераждането и безсмъртието.

Персийският Феникс, наричан Хума, е добро и състрадателно същество. То е хермафродит, който обединява мъжкото и женското начало. Според легендите именно Хума избира новия цар, след смъртта на предишния. Птицата се извисява в небето и каца на рамото на бъдещия владетел. Евреите наричат своя Феникс Хол. Когато Ева изяжда ябълката от Дървото на познанието, тя предлага парче на всички обитатели на Едем. Единствено Хол не се поддава на изкушението, поради което Йехова я прави безсмъртна. На всеки 1000 години тя се свива и се превръща в яйце от което се излюпва отново. Според еврейските предания Хол е пазителка на земята. Тя се извисява към слънцето, улавя лъчите му с разперените си красиви криле и отново се спуска надолу, където с могъщия си летеж разпръсва жизнени сили над света.

Легендата твърди, че без полета на безсмъртната птица, животът на земята би бил невъзможен. Според притчата върху дясното крило на Хол са изписани думите: „Не съм роден нито от Небето, нито от Земята. Роден съм от Огъня“. На лявото пък е написано: „Дори и Ангелът на смъртта не може да ме достигне“. Високо в китайските планини Кунлун живее птица, която вие гнездо върху масивните свещени дървета By Тунг. Според митовете, първоначално са били две птици – мъжка и женска. Женската Huang символизирала лунния цикъл, а Фенг – мъжката – слънцето и лятото. Тъй като съществата били неразделни, боговете решили да ги свържат завинаги. Така се родил огненият Феникс, който е носител на Ин и Ян – мъжкото и женското начало. Според корейската митология Фениксът има две страни – червена и черна. Червената е благородна – тя закриля света и дава на хората огън и топлина. Черната олицетворява яростта, която възпламенява и опожарява. Корейците свързват птицата с женското начало, което е надарено с безграничната обич на майката Земя, но тежко на този, който я разгневи. Според японските предания огнената птица се явява на земята, когато хората имат нужда от помощ.

Тя възстановява света след големи природни бедствия и катаклизми и слага началото на нов живот. Тя е символ на слънцето, верността и любовта. Древните гърците смятали, че фениксът живее в оазис в средата на огромна пустиня. Всяка сутрин птицата се къпе в хладен извор сред дърветата и възпява изгрева на слънцето. Самият бог Аполон спира колесницата си, за да послуша омайната песен. Според митологията, когато Фениксът усети, че смъртта му наближава, той свива гнездо, самозапалва се и възкръсва от кладата. Птицата прави от пепелта си яйце, завива го в смирна и го занася в града на Слънцето – Хелиополис. Птицата полага собствените си останки върху олтара на Аполон. Някои индиански племена в Северна Америка вярват, че на всеки 100 години слънцето праща огнено кълбо, което се разрива на земята и от неговите пламъци се ражда птица. Тя размахва могъщите си криле и обикаля майката земя сто пъти. С всяка една обиколка птицата губи част от перата си. В земите, където племената живеят в мир и разбирателство, падналите пера наторяват почвата, увеличават дивеча и носят охолство на хората. По месната, където има неоправдано насилие и агресия, огнените пера опожаряват горите и нивите и обричат всички на глад и мизерия. След като приключи обиколките си, птицата губи всичките си пера, пада на земята, свива се на кълбо и се превръща в яйце, което полита обратно към слънцето.

Славянските сказания наричат Феникса жар-птица. Тя живее в короната на многовековен свещен дъб, посаден от могъщите езически богове. Птицата прелита между света на боговете Прав и света на хората Яв. Жар пренася вестите от смъртния до безсмъртния свят и обратно. Основната задача на Огнената птица обаче е да охранява златната ябълка – плода на живота. Тя расте по клоните на свещения дъб. Как и защо Огнената птица съществува в толкова различни митологии на древни народи, разделени от времето и пространството? Коя е причината за толкова сходни митове – Халеевата комета, извънземните, метеоричните катаклизми или просто Вечната човешка вяра в Огъня, Любовта и Възкресението? А може би това е невероятната сила на човешкото съзнание, което отхвърля Смъртта като крайно решение? Може би това е Вярата за ново начало и Надеждата то да бъде по-добро?

Единственият отговор, който успях да намеря, е в старата китайска поговорка, която казва: „Светът е толкова голям, че всичко, в което хората вярват, е възможно“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

  безсмъртието, Бену, възраждането, женското начало, живота, легендат, прераждането, птицата, символ, слънцето, смъртта, Феникс