Човешката глава винаги е била символ. Символ на мъдростта, на достойнството, на неповторимата индивидуалност и силата на духа. Тя е белег, емблема и олицетворение на човешкия характер. Именно главата и формата на черепа са в основата на популярната през XIX век научна теория френология. Тя е създадена от немския медик Франц Йосиф Гал, който развива цяло учение за връзката между психическите особености на човека и устройството на черепа му.

Модата на френологията постепенно затихва и отстъпва място на по-сериозни науки като психологията и психиатрията, които се вълнуват повече от съдържанието в черепа и по-малко от формата му. Въпреки това много специалисти продължават да търсят връзка между външния, открит за околните облик, и вътрешния, скрит от всеки характер. Не напразно изрази като „да му махнеш главата“, „не си наред с главата“, „този е голяма глава“, „ти да не си си паднал на главата?“ съществуват под една или друга форма във всички езици. В този списък можем да добавим и изрази като „глава на семейство“, „глава на църква“, “държавен глава“, както и „рибата се вмирисва от главата“, „луда глава“, „главата не е само калпак“ и „главорез“.

Отрязването на главата никога не е бил обикновен начин да елиминираш врага си. това е ритуал, с който победителят доказва не само физическата си, но и моралната си победа над врага. Да вземеш главата на някого означава да го обезличиш и да отнемеш достойнството му, като го лишиш от последното му право – това да бъде погребан с почести и слава. Главата е трофей, който доказва тоталната победа над врага даже и след смъртта му.

Още в древен Китай войните отсичали главите на убитите от тях противници и ги закачали около кръста си. Те запасвали зловещите си колани преди всяка следваща битка, за да уплашат и демобилизират враговете си.

Преди християнизацията на Нова Гвинея, враждуващите племена отсичали главите на неприятелите си и ги заравяли около колибите си, за да почетат и омилостивят техните духове.

Келтите закачали главите на враговете си по стените като военни трофеи. Някои германски племена пък ги набучвали на коловете, с които ограждали къщите, си. Всъщност едва ли има народ, който под една или друга форма да не е практикувал декапитирането. Еквадорското племе хиваро обаче е единственото, довело ритуала на обезглавяването до изкуство, умалявайки главите на враговете си до размерите на човешки юмрук. Те били известни със своето безстрашие и кръвожадност, което стреснало дори и испанските конквистадори. През 1599 г. войните на племето успели да убият и обезглавят над 25 000 завоеватели. След този погром даже и известните със свирепостта си испанци предпочели да се пренасочат към завоюването на други области. Успелите да се завърнат в родината си военноначалници докладвали за загубите си в кралския двор, като описали и „ужасяващите езически ритуали“ на индианските племена. Така Европа за първи път чула за „смалените глави“. Много по-късно, едва през XX век, изследователите на Южна Америка се запознали с ритуалите на племето хиваро. Всъщност хиваро се страхували повече от гнева на предшествениците си, отколкото от отмъщението на враговете си.

Според тях, ако смъртта на воин от племето не бъде възмездена, то духът на убития ще се разгневи и ще започне да отмъщава на селото. За да умилостивят духовете на мъртвите, войните обезглавявали убитите врагове и извършвали обреда цанца.

Процесът на смаляването на главите е изкуство, който се извършва само от племенния шаман. Той отделя кожата от главата по специален начин и зашива отвърстията около очите и устата с конец от треви и лико от палмови дървета. Това се прави, за да се затвори духът на отмъщението – муисак. Кожата се потапя във врящо гърне с билки и треви, като съставките се определят индивидуално за всяка глава. След определено време тя се вади и се пълни с дребни нагорещени камъни и пясък, които я смаляват до желаните размери. Вече силно смалена главата се украсява с памучни въжета. Ритуалът е свързан с извличането на арутам – силата, която всеки воин носи в себе си. Само след като обредът приключи, тя се преселва от победения, който по този начин става по-силен. За да покажат на съперниците си количеството натрупан арутам, хиваро носят главите около врата си. Този, който се изправи срещу тях, знае, че лесно може да се окаже част от огърлицата, но за сметка на това може да вземе цялата натрупала се сила.

През XIX век, подмамени от легендите, европейски и американски авантюристи започват да посещават племето. Някои от по-арогантните стават част от огърлиците. По-дипломатичните успяват да откупят някои от главите и да ги превърнат в сензация. В началото на миналия век манията към злокобната кцекорация придобива такива размери, че на пазара започват да излизат множество фалшификати.

По ирония на съдбата именно хората, които маниакално изкупуват смалените глави и декорират домовете си с тях, обвиняват племето в диващина и варварство. Същите тези хора, претендиращи да живеят цивилизовано с векове, са изобретявали какви ли не уреди за инквизиция, пращали са хора на клади и ешафоди. Като добър финал може да се спомене и произведението на доктор Жозеф Инас Гийотен – гилотината. Тя е използвана за последен път на 10 септември 1977 година. Много след като племето хиваро престава да практикува ритуала цанца.

  гилотината, глава, злокобната, обезглавяването, племена, племето, ритуалът, трофей, ужасяващ, цанца, черепа