Една от най-интересните, но малко известни истории около личността на Любен Каравелов, е свързана с неговата смърт. Или по-точно с препогребването му двадесет и пет години след нея. Един от главните идеолози на националноосвободителното движение доживял да види свободна България, но не успял да участва в изграж­дането й. Няколко месеца след подписването на Санстефанския мирен договор той заболял от туберкулоза и на 21 януари 1879 г. починал на 45-годишна възраст. 

Смъртта на имени­тия писател го за­варила в Русе, а очи­те му били затворени от Тонка Обретенова. Заедно със съпругата му Наталия тя се гри­жила до последно за Каравелов.

 Русенци отдали дължимото на този значим бълга­рин. Те го изпратили в последния му път с почит и вдъхнове­ни речи.

 Накрая поставили надгробен камък с надпис: „Тук почива прахът на Любен Каравелон“.

 След това продъл­жили живота си. Гро­бът постепенно об­раснал в бурени. Го­дините минавали и той буквално изчез­нал от лицето на зе­мята.

  По повод двадесет и петата годишнина от смъртта на поета през 1894-та видни русенци се сетили, че костите му почи­ват в тяхното гроби­ще, и решили да му изградят по-достоен паметник.

 Гробът обаче бил трудно откриваем и затова била свика­на комисия, в която влезли трима свиде­тели на погребение­то. Това били Нико­ла Обретенов, в чи­ято къща издъхнал поетът и който бил основният организа­тор на погребалната церемония, градски­ят чиновник Рачо Робов и полицейският пристав на Русе Иван Янков.

 Въпреки че били активни участници в погребението на Каравелов, тримата дълго не успявали да открият гроба.

 След няколкоседмично издирване Ни­кола Обретенов се сетил, че до гроба на поета имало железен кръст. Тогава тримата започнали да търсят кръста и не след дъл­го го открили. До него обаче имало празно място, което се било превърнало в пъте­ка. След кратка дис­кусия Обретенов на­редил на работници­те да копаят на праз­ното място. Така те открили плочата, на която пишело, че там почива прахът на Ка­равелов.

 Тримата останали, заедно с гробарите, които набързо изкопали стария гроб и благо­дарение на това ста­нали свидетели на нещо невероятно. Щом лопатите стиг­нали до мястото, в което било положе­но тялото на поета, те виде ли, че ковчегът е здрав, а в него лежал почти не­докоснат от времето Каравелов. Според протокола, който бил написан в деня на от­криването на гроба, дрехите, космите на главата и брадата на мъртвеца били на­пълно неповредени.

  Гледката хвърли­ла в ужас гробари­те, които захвърлили лопатите си и избя­гали в различни по­соки. Заради паника­та двама от тримата членове на комисията по търсенето също си плюли на петите. Така край гроба на Каравелов останал само старият му приятел Нико­ла Обретенов.

 По-късно Обре­тенов разказвал как тогава си мис­лел, че това, което вижда, е мираж или пък е плод на напрег­натото му състояние, което било предизвикано от дългото скитане из гробищата.

 Истината обаче била, че тялото на Караве­лов се било съхра­нило цели 25 годи­ни. Това, разбира се, било въпрос на къс­мет и стечение на об­стоятелствата. Само минута след като гро­бът бил отворен, Об­ретенов видял как съприкосновението с въздуха превърнало в прах тялото на по­ета. Последвали още няколко минути на съзерцание от стра­на на Никола Обре­тенов. След това той успял да върне гро­барите и колегите си от комисията на мяс­тото на гроба. Заед­но събрали костите, измили ги с вода и вино и ги поставили в новоприготвения ковчег.

  Останките на по­ета били опети пов­торно от свещеника Иван Коев. Церемо­нията по повторно­то погребение била още по-тържествена от извършената два­десет и пет години по-рано. Каравелов бил погребан в дво­ра на църквата „Всях Светих“ редом до други видни фигури от националноосво­бодителното движе­ние. Там вече лежа­ли тлените останки на Баба Тонка, Панайот Хитов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и техни четници.

 С това обаче кос­тите на поета не на­мерили вечен покой. През 1978 година то­гавашните власти решили да изградят пантеон, в който да съберат на едно мяс­то костите на всички тези хора. Паметни­кът на Любен Кара­велов тежал цели 5 тона. Така от жертва на забравата, сто го­дини след смъртта си поетът станал жертва на грандоманията.

  гро­бът, гробари­те, Любен Каравелов, невероятно, Ни­кола Обретенов, погребение­то, поетът, смъртта, Стефан Караджа, Тонка Обретенова, туберкулоза, тялото